Радиопредавателна станция Вакарел
Радиопредаватната станция Вакарел се намира на 2 км. от село Вакарел (община Ихтиман) и е разположен на надморска височина от 900 м. Радиостанцията е проектирана и построена от германски специалисти на фирама Telefunken (днес Transradio
Антената на този предавател, тип Blaw-Knox, е истинско техническо чудо за времето си. Тя има ромбоидна форма, висока е 215 метра и тежи 130 тона, като е укрепена с четири железни обтегача. От този тип в България има още една антена - в Стара Загора - също построена през 1936 г., но от унгарската фирма Standart. В Европа са останали само още две такива антени - по една в Англия и Унгария.
Ето как тогава техникът Иван Хаджийски разказва за строителството на Вакарелския предавател:
„През 1936 г. година на високият хълм до село Вакарел започна строежа ... Изправяше се голямата вретеновидна антифадингова антена, висока 214 метра, която в основата си се крепеше върху стъклен изолатор, придържана с четири яки стоманени въжета. Копаеше се дълбок ров, в който се полагаше специален високочестотен кабел за връзка със студиото в София. Изграждането на предавателя се ръководеше от специалисти на фирмата-строител „Телефункен”, но в строежа участваха и много наши работници, техници и инженери, между които инж. Мартулков, инж. Пипев, инж. Коларов.”
Инж. Станислав Мартулков дава подробно описание на обекта през 1938 г. в годишника на БИАД:
„Мястото на новия предавател е избрано след основни проучвания - около 905 м. над морското равнище, на 37 км. от София, около 2.5 км пред Вакарел ... Сигнализацията на антената за аероплани става посредством въртящи се прожектори от хиляда вата, с червена светлина, застроени на 15 метра високи мачти от двете страни на антената.”
Инж. Григор Узунов описва антената на Вакарел:
„Антената на мощния предавател край село Вакарел, строена от фирма „Хайн-Леман”, Берлин, е желязна мачтова конструкция с рибена форма (широка в средата ѝ заострена в краищата) с височина 179 метра. На върха антената е удължена с металически прът, който увеличава височината и със 17 метра, така, че цялата височина е 196 метра. (по други пресмятания височината е 199.82 м). За проводници на тока служат четирите ръбни греди, захранването на антената става в долния край с тръбен проводник.” Инж. К.Тодоров: „От средата ѝ са опънати стоманени въжета (от 93-я метър), четири на брой, дебели по 60 мм, съставени от по 121 жици. Основата на мачтата е бетонен блок, тежък 48 тона, а блоковете, за които са заковани въжетата, са по 67 тона единият.”
Предавателят на Вакарел не е засегнат от нито едно природно бедствие - земетръс или ураган. През Втората световна война оцелява от бомбени разрушения, защото служи за ориентир на англо-американските летци. След 1944 г. националният предавател край Вакарел започва да се нарича „Предавател Христо Ботев”, също като коминтерновската станция „Христо Ботев”. Поради липса на резервни части, предавателят работи с половин мощност - около 50 kW. През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма „Standard” за ремонтиране на „Предавател Христо Ботев”. На 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експоатация с възобновена мощност от 100 kW.
През 1984 г. е въвведен в експлоататация български предавател, разработка на Института по тежка радиоелектроника (начело с небезизвестния инж. Христо Бъчваров) с мощност 40 kW, пренастроен от средни на дълги вълни 261 kHz и използващ швейцарска лампа „Brown Boveri”. Предавателят работи до 2001 г., когато след едномесечно прекъсване е заменен от руски тип ДСВ-75 с мощност 75 kW, който работи в момента. Този предавател е бил доставен за РПС Калиакра, но не е бил инсталиран там. РПС Вакарел е един от общо 26-те останали работещи предаватели на дълги вълни в света. Излъчените оттук програми се чуват много добре в цялата страна и в Европа.





През 1976 г. в района на радиопредавателна станция Вакарел са построени и предаватели София-1, излъчващ Програма Хоризонт на 1161 kHz с мощност 40 kW и София-3, излъчващ Програма Хоризонт и Ефир София на 774 kHz с 40 kW. Двата предавателя са български (тип СВ-40) и работят до 1992 г. чрез пет антенни мачти с височина ~200 м.

Радиорелейна станция Ихтиман - край Мотел Ихтиман
Географски координати: 23Е5115 / 42N2550; надморска височина (кота терен): 730 м.

Старата кула на РРС Ихтиман:

Снимките се публикуват с любезното съдействие на НУРТС
Квартал „Стипон”
Предавателите на Радио 1 и БГ Радио за Ихтиман се намират на покрива на вход А на блок 14 в квартал квартал Стипон. Географски координати: 23E4913 / 42N2638; надморска височина (кота терен): 646 м.
История на ефирните телевизии в Ихтиман
— Програма на Централната телевизия на СССР / ТВ Останкино - Ихтиман 39 канал (1986-1997 г.)
— PRO.BG - Ихтиман 52 канал (2010 г.)
Информация и връзки
Ихтиман e град в Западна България, разположен в котловина в Ихтиманска Средна гора. Край града преминава автомагистрала Тракия, която го свързва със София (на 50 км) и Пловдив (на 95 км). Ихтиман е административен център на община Ихтиман, част от Софийска област. Към 2011 г. населението му наброява 13 хиляди души.
Връзки: Община Ихтиман



















































