За РРТС връх Ботев

Връх Ботев (до 1950 г. Юмрукчал) е най-високата точка на Стара планина с надморска височина 2376 м. Старопланинският исполин представлява високо, обширно пасище. Това е прочутият Ботеввръшки гранитен навлак, образуван, както показва и името му, от гранити, тласнати от по-старата Средна гора върху гънките на образуващата се Стара планина. По-късно, при етапното издигане на сегашния Балкан, навлакът е бил разкъсан от речната ерозия. В резултат на това са се формирали страховитите скални склонове на Северния Джендем и Райските скали от юг.

Разположението на върха близо до географския център на България способства предаванията на националните радио и телевизия, излъчени оттук, да покриват повече от 65% територията на страната. Станцията осигурява качествен радио-ТВ сигнал в голяма част от Горнотракийската низина (регионите на Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Хасково, Свиленград, Ямбол); Средногорието (Пирдоп, Карлово, Казанлък, Ихтиман); Средна Стара планина и Предбалкана (Велико Търново, Габрово, Троян, Ловеч); Софийска котловина (София); части от Дунавската равнина (Попово, Плевен, Лом) и Родопите (Велинград). Радио и телевизия от връх Ботев се приема стабилно и в Южна Румъния, включително в Букурещ, Крайова и др.

Още през 1956 г. на връх Ботев са монтирани първите устройства за радиорелейната линия София-Пловдив, което е първата радиорелейна връзка у нас. През следващите години радиорелейните линии в страната се разширяват многопосочно - към Варна, Стара Загора и Плевен, установява връзка София-Русе-Букурещ-Москва. Съоръженията дават техническа възможност качествено да се предават програмите на Радио София и Българска Телевизия на територията на цялата страна. Връх Ботев се оформя като възлов национален център за радиорелейните предавания и УКВ-ЧМ радиоразпръскване. След няколкогодишно строителство, на 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация новата радиорелейна и телевизионна станция. Тя се състои от техническо здание и 77 метрова стоманобетонна кула. Поради тежките метеорологични условия на върха, антенните системи не телевизионните и УКВ предаватели са затворени в специални полиестерни цилиндри.

На 10 юли 1966 г. членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП М.Григоров официално открива новата радиорелейна и телевизионна станция на връх Ботев. На тържеството присъстват още министърът на съобщенията Ст.Тончев и председателя на Комитета по култура Павел Матев. В началото от станцията сe излъчва програмата на Българската Телевизия и двете програми на Българското Радио. През втората половина на 70-те оттук започват да предават II-ра програма на Българската Телевизия, а също III-та и IV-та програми на Българското Радио - „Орфей” и „Знание”. От края на 60-те години от РРТС връх Ботев се излъчват радиопрограмите:

    70.88 MHz - I-ва програма „Хоризонт”
    71.66 MHz - III-та програма „Орфей” / IV-та програма „Знание”
    72.44 MHz - II-ра програма „Христо Ботев”

През 80-те години са инсталирани нови японски предавателиNEC и започва преминаване към „западния” УКВ обхват 87.5-108 MHz, През 1983 г. Програма „Хоризонт” започва излъчване на 100.90 MHz. През 1992 г. Програмите „Орфей” и „Знание” са закрити, а на освободената честота до 1998 г. излъчва Радио Пловдив. От 2000 г. на канала на Втора програма (Ефир 2) започва излъчване Телевизия bTV. През 2003 г. Програма „Христо Ботев” преминава в новия обхват на 92.20 MHz. В края на същата година са спрени предавателите излъчващи на „източния” УКВ обхват.

Вижте още:
• История на Българското Радио >>>
• История на Българската Телевизия >>>

През 1981 г. с Указ на Държавния съвет на НРБ за постигнати високи успехи във всенародното социлистическо съревнование за изпълнение на плана по покриване на всички показатели на VII-та петилетка, колективът на „РРТС връх Ботев” е награден с „Орден на труда” I-ва степен. Днес връх станцията е важен комуникационен център, излъчва двете национални телевизионни и радио програми и захранва около 1/3 от маломощните ретранслатори в страната с телевизионен сигнал.

Технически данни:
    Официално наименование: Радиорелейна и телевизионна станция „връх Ботев”
    Географски координати: 24°58'00'' източна дължина, 42°37'00'' северна ширина
    Надморска височина (кота терен): 2376 м, височина на кулата: 77 м.










Връх Ботев е едно от най-студените, облачни и мъгливи места в България. Зимите тук са снежни и дълги – повече от седем месеца. Средната температура през януари е –8,9°C, през юли - едва 7,9°C, средната годишна температура е -6°C, а абсолютната минимална -28°C. От 1940 г. насам на върха работи втората високопланинска метеорологична наблюдателница в България.









При връх Ботев се намира биосферния резерват „Джендема”, част от Национален парк „Централен Балкан” . Той е не само най-големия старопланински резерват, но и един от най-големите в България. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават страхопочитание към природата, ревниво скрила тук образци от великолепието си. Сред величествени пейзажи националният парк опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие със световно значение за науката и културата. Безспорното богатство тук са горите – почти недокоснати от човешка ръка и обширните пасища, превзети от масивни варовикови скални венци. Тук е най-високия български водопад – Райското пръскало - с височина 124.5 метра, събиращ води от снежните преспи, разположени под върха.

Връх Ботев е сред стоте национални туристически обекта по програмата на Българския Туристически Съюз . Печатът се намира в хижа „Рай”, стопанисвана от туристическо дружество „Хайдут”:

    Град Калофер, улица Георги Шопов 64
    телефон: 03133/ 2276
    мобилни телефони: 048/ 886 081, 800 777
    мрежа БТС: 244, 294, 295

Най-популярният туристически маршрут до върха е от град Калофер, през хижа „Рай˝. Ако имате желание да покорите Ботев е необходимо да имате удобни обувки, ветроустойчива дреха и подходяща туристическа екипировка. За повече информация, моля прочетете препоръките на Планинската спасителна служба !!!
За организирането на поход до Национален парк „Централен Балкан” и връх Ботев можете да потърсите и Сдружението за екотуризъм „Централен Балкан” на адрес: www.kalofer.com .

Изображенията се публикуват с любезното съдействие на Драгия Стойчев - LZ1CDS, Иван Ценов, Димитър Рашев, Мирослав Вълев, Стефан Стефанов, Валентин Райков, Теодора Павлова, LZ50D, LZ1ILM, LZ2RAH, www.planinari.org , www.bulgarian-mountains.com .