Радиостанции от връх Ботев

УКВ,MHz Радиостанция Предавател, мощност, RDS
  92.20 БНР програма Христо Ботев РРТС връх Ботев, 10 kW,
100.90 БНР програма Хоризонт РРТС връх Ботев, 10 kW,
 

Телевизии от връх Ботев

ТВ канал Телевизионна програма Предавател, мощност, (детайли)
 57 bTV
Нова телевизия
БНТ1
БНТ2
БНТ HD
Bulgaria On Air
РРТС връх Ботев, 3 kW, (Насочена диаграма на излъчване на север)
 



Времето


История на радиостанциите от връх Ботев


БР програма „Хоризонт“ - връх Ботев 70.88 MHz (1966-2003 г.)
БР програма „Христо Ботев“ - връх Ботев 72.44 MHz (1966-2003 г.)
БР програма „Орфей“ / БР програма „Знание“ - връх Ботев 71.66 MHz (1977-1993 г.)
БНР Радио Пловдив - връх Ботев 71.66 MHz (1993-1998 г.)

История на аналоговата ефирна телевизия от връх Ботев


БТ Първа програма / БНТ Канал 1 / БНТ1 - връх Ботев 11 канал (1966-2013 г.)
БТ Втора програма / БНТ Ефир 2 - връх Ботев 24 канал (1975-2000 г.)
bTV - връх Ботев 24 канал (2000-2013 г.)

За РРТС връх Ботев




    Връх Ботев (до 1950 г. Юмрукчал) е най-високата точка на Стара планина с надморска височина 2376 м. Старопланинският исполин представлява високо, обширно пасище. Това е прочутият Ботеввръшки гранитен навлак, образуван, както показва и името му, от гранити, тласнати от по-старата Средна гора върху гънките на образуващата се Стара планина. По-късно, при етапното издигане на сегашния Балкан, навлакът е бил разкъсан от речната ерозия. В резултат на това са се формирали страховитите скални склонове на Северния Джендем и Райските скали от юг.


Карта на радиовидимостта от връх Ботев

    Разположението на върха близо до географския център на България способства предаванията на националните радио и телевизия, излъчени оттук, да покриват повече от 65% територията на страната.

    Станцията осигурява качествен радио-ТВ сигнал в голяма част от Горнотракийската низина (регионите на Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Хасково, Свиленград, Ямбол); Средногорието (Пирдоп, Карлово, Казанлък, Ихтиман); Средна Стара планина и Предбалкана (Велико Търново, Габрово, Троян, Ловеч); Софийска котловина (София); части от Дунавската равнина (Попово, Плевен, Лом) и Родопите (Велинград). Радио и телевизия от връх Ботев се приема стабилно и в Южна Румъния, включително в Букурещ, Крайова и др.






    Още през 1956 г. на връх Ботев са монтирани първите устройства за радиорелейната линия София-Пловдив, което е първата радиорелейна връзка у нас. През следващите години радиорелейните линии в страната се разширяват многопосочно - към Варна, Стара Загора и Плевен, установява се връзката София-Русе-Букурещ-Москва. Съоръженията дават техническа възможност качествено да се предават програмите на Радио София и Българската телевизия на територията на цялата страна.

    Връх Ботев се оформя като възлов национален център за радиорелейните предавания и УКВ-ЧМ радиоразпръскване. След няколкогодишно строителство, на 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация новата радиорелейна и телевизионна станция. Тя се състои от техническо здание и 77 метрова стоманобетонна кула. Поради тежките метеорологични условия на върха, антенните системи не телевизионните и УКВ предаватели са затворени в специални полиестерни цилиндри.

    На 10 юли 1966 г. членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП М. Григоров официално открива новата радиорелейна и телевизионна станция на връх Ботев. На тържеството присъстват още министърът на съобщенията Ст. Тончев и председателя на Комитета по култура Павел Матев. В началото от станцията сe излъчва програмата на Българската телевизия и двете програми на Българското радио. През втората половина на 70-те оттук започват да предават II-ра програма на Българската телевизия, а също III-та и IV-та програми на Българското радио - „Орфей” и „Знание”. От края на 60-те години от РРТС връх Ботев се излъчват радиопрограмите:
    70.88 MHz - I-ва програма „Хоризонт”
    71.66 MHz - III-та програма „Орфей” / IV-та програма „Знание”
    72.44 MHz - II-ра програма „Христо Ботев”


    През 80-те години са инсталирани нови японски предаватели NEC и започва преминаване към „западния” УКВ обхват 87.5-108 MHz, През 1983 г. програма „Хоризонт” започва излъчване на 100.9 MHz. През 1992 г. програмите „Орфей” и „Знание” са закрити, а на освободената честота до 1998 г. излъчва Радио Пловдив. От 2000 г. на канала на Втора програма (Ефир 2) започва излъчване Телевизия bTV. През 2003 г. програма „Христо Ботев” преминава в новия обхват на 92.20 MHz. В края на същата година са спрени предавателите излъчващи на „източния” УКВ обхват.

Вижте още:
История на Българското радио >>>
История на Българската телевизия >>>

    През 1981 г. с Указ на Държавния съвет на НРБ за постигнати високи успехи във всенародното социлистическо съревнование за изпълнение на плана по покриване на всички показатели на VII-та петилетка, колективът на „РРТС връх Ботев” е награден с „Орден на труда” I-ва степен. В последните 60 години станцията е важен комуникационен център, излъчва двете национални телевизионни и радио програми и до 2013 г. захранва около 1/3 от маломощните ретранслатори в страната с аналогов телевизионен сигнал.

    На 30 септември 2013 г. е прекратено аналоговото телевизионно излъчване в цялата страна. На връх Ботев е включен цифрови предавател за първи национален мултиплекс за зона „Плевен” (51 канал) с насочена диаграма на антената на север. Сигналът е предназначен за района на Ловешка и Габровка област.

Технически данни:
    Пълно наименование: Радиорелейна и телевизионна станция „връх Ботев”
    Собственик на станцията: „НУРТС България” АД, София 1164, бул. „Пейо К. Яворов” №2, дъжерна компания на БТК (Виваком)
    Географски координати: 24°58'00'' източна дължина, 42°37'00'' северна ширина
    Надморска височина (кота терен): 2376 м, височина на кулата: 77 м.











    Връх Ботев е едно от най-студените, облачни и мъгливи места в България. Зимите тук са снежни и дълги – повече от седем месеца. Средната температура през януари е –8,9°C, през юли - едва 7,9°C, средната годишна температура е –6°C, а абсолютната минимална –28°C. От 1940 г. насам на върха работи втората високопланинска метеорологична наблюдателница в България.









    При връх Ботев се намира биосферния резерват „Джендема”, част от Национален парк „Централен Балкан” . Той е не само най-големия старопланински резерват, но и един от най-големите в България. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават страхопочитание към природата, ревниво скрила тук образци от великолепието си. Сред величествени пейзажи националният парк опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие със световно значение за науката и културата. Безспорното богатство тук са горите – почти недокоснати от човешка ръка и обширните пасища, превзети от масивни варовикови скални венци. Тук е най-високия български водопад – Райското пръскало - с височина 124.5 метра, събиращ води от снежните преспи, разположени под върха.

    Връх Ботев е сред стоте национални туристически обекта по програмата на Българския Туристически Съюз . Печатът се намира в хижа „Рай”, стопанисвана от туристическо дружество „Хайдут”:

    Калофер, ул. „Георги Шопов“ 64
    телефон: 03133/ 2276
    мрежа БТС: 244, 294, 295


    Най-популярният туристически маршрут до върха е от град Калофер, през хижа „Рай˝. Ако имате желание да покорите Ботев е необходимо да имате удобни обувки, ветроустойчива дреха и подходяща туристическа екипировка. За повече информация, моля прочетете препоръките на Планинската спасителна служба

    За организирането на поход до Национален парк „Централен Балкан” и връх Ботев можете да потърсите и Сдружението за екотуризъм „Централен Балкан” на адрес: www.kalofer.com .

    Изображенията се публикуват с любезното съдействие на Драгия Стойчев - LZ1CDS, Иван Ценов, Димитър Рашев, Мирослав Вълев, Стефан Стефанов, Валентин Райков, Теодора Павлова, LZ50D, LZ1ILM, LZ2RAH, www.planinari.org , www.bulgarian-mountains.com .