История на радиото и телевизията в България


История на Българското радио





    Началото на българското радиоразпръскване е поставено през 1929 г. от Съюз „Родно радио“, през 1935 г. се основава държавното радио, обединяващо Радио София, Радио Варна и Радио Стара Загора. В края на 40-те заработва втора програма, от 1962 г. се излъчва трета програма, от 1977 г. и четвърта програма на Българското радио. През 1961 г. са осъществени първите предавания на УКВ по Съветски стандарт, през 1981 г. по Западния стадарт на FM. На 24 март 1992 г. името на Българското Радио е променено на „Българско национално радио“. Днес БНР има две национални, осем регионални радиопрограми и онлайн програми за чужбина на единадесет езика.

История на Българското радио от 1929 г. до днес
Родно Радио (1929-1935 г.)
Радио София (1935-1960 г.)
Радио Скопие (1941-1944 г.)
Радиостанция „Обединена България“ (1942-1943 г.)
Предавател „Български новини“ (1944 г.)
Радиостанция „Фронт и Родина“ (1944-1945 г.)
Честоти на радиостанциите в България през 1937 г.
Честоти на радиостанциите в България през 1941 г.
Честоти на радиостанциите в България през 1946 г.
III програма на Българското радио / програма „Орфей“ (1962-1992 г.)
IV програма на Българското радио / програма „Знание“ (1977-1992 г.)

    Вижте още: Гласът на България - исторически радио-записи


Чуждестранни предавания на български език




    Радиото, като част от голямата битка, се превръща в един от най-важните инструменти на идеологическата борба през Втората световна война. Още през 30-те години много европейските радиостанции започват предавания на чужди езици, включително и на български. През Студената война, радиото на къси вълни се превръща в едно от главните бойни полета. На български език излъчват множество западни радиостанции, чиито предавания са определяни от тогавашните български власти като „идеологическа диверсия“ и са заглушавани. От началото на 90-те големите чуждестранни радиостанции започват излъчване на УКВ в България. След 2000-та година постепенно спират предаванията на къси вълни, много от радиостанциите закриват българските си редакции.

Радио Москва (1938-1991 г.); • Гласът на Русия (1991-2009 г.)
Радиостанция „Христо Ботев“ (1941-1944 г.); „Народен глас“ (1942-1944 г.)
Радио „Донау“ (1940-1945 г.)
Войнишки предавател (1941-1944 г.)
Би Би Си — Лондон (1940-2005 г.)
„Свободна и независима България“ (1941 г.) ; Радио „Васил Левски“ (1941-1943 г.)
„Станция на свободата“ (1941-1943 г.); Радио Кайро (1943 г.)
Гласът на Америка (1942-2004 г.)
Гласът на Свободна България (1950-1957 г.); Радио „Свободна Европа“ (1957-2004 г.)
Дойче веле (1963-2011 г.)
Радио Париж (1946-1947 г.); Радио Франс Ентернасионал (1995-2009 г.)
Радио Рим (1937-1943 г., 1948-1993 г.); РАИ Интернационал (1993-2007 г.)
Радио Ватикана (1949 г. -)
Радио Мадрид (1958-1962 г.)
Радио „Горянин“ (1951-1962 г.)
Радио Атина (1947-1975 г.); Гласът на Гърция (1975-2006 г.)
Радио Анкара (1940-1982 г.); Гласът на Турция (1982 г. -)
Радио Тирана (1945-1997 г.)
Радио Белград / Югославия (1945-2003 г.); МР на Сърбия и Черна гора (2003-2006 г.)
Радио Скопие (1971-1992 г.); Радио Македония (1992 г. -)
Радио Букурещ (1946-1947 г.); Радио Румъния Интернационал (1995-2004 г.)
Радио Варшава (1946-1963 г.)
Радио Прага (1946-1963 г.)
Радио Китай за чужбина (1974 г. -)
Гласът на Либийската Джамахирия (1992-1995 г.)
Транссветовно Радио (1960 г. -)
Световно Адвентно Радио „Гласът на надеждата“ (1995 г. -)
Family Radio (2010-2011 г.)

    Вижте още: Радиозаглушаване по време на Студената война (1944-1990 г.)


Частни радиостанции в България




    В самото начало на 90-те в големите градове започват излъчване много нови частни радиостанции, някои от които стават радиомрежи. Основателите им са ентусиасти, а повечето от програмите имат политематичен характер. В следващото десетилетие на радиопазара идват чужди инвеститори и голяма част от първите частни станции са закрити или преобразувани във форматирани радиостанциии.

Обединени радиостанции Канал КОМ (1992-2005 г.)
Радио Атлантик / Atlantic HitMix (1992-2010 г.)
Радио Експрес (1992-2007 г.)
Радио Тангра (1992-2003 г.)
Радио Гонг (2003-2007 г.)
Ретро Радио (2001-2008 г.)
Инфорадио (2001-2008 г.)
Радио „Нова Европа“ (2004-2006 г.)

Радио Спорт — София, Пловдив, Стара Загора (2001-2005 г.)
Радио 99 / Радио Contact — София, Самоков, Смолян (1992-2002 г.)
Радио TNN — Пловдив, Велико Търново (1993-2002 г.)
Радио Мила — София, Перник, Радомир (1996-2004 г.)
Радио Мила Голд — София и Пловдив (2004-2009 г.)
Радио Лиани — Ловеч (1994-2009 г.)
Радио Плевен Плюс / Радио Плюс — Плевен (1999-2002 г.)
Радио Hot FM — Пазарджик, Враца, София (2003-2007 г.)

Радио Viva FM — София (1994-2005 г.)
Радио 7 дни / Радио Хит 7 — София (1994-2001 г.)
Радио Практика — София (1999-2006 г.)
Радио Да — София (2006-2007 г.)
Радио НЕТ — София (2002-2006 г.)
Радио Сигнал плюс — София (1993-2011 г.)
Радио Pro FM — София (2009-2011 г.)
Радио Романтика — София (2001-2012 г.)
Радио Дарик 18 — София (2011-2014 г.)

Радио Dance FM — Самоков (2000-2009 г.)
Радио Перник FM — Перник (1997-2005 г.)
Радио Xtreme — Перник (2005-2008 г.)
Радио Kiss FM — Перник (1996-2003 г.)
Радио Осогово — Кюстендил (1997-2004 г.)
Радио Перун — Кюстендил (2001-2003 г.)
Радио Ultra — Кюстендил (2001-2003 г.)
Радио 999 — Кюстендил (2001-2007 г.)
Радио Саня — Дупница (1996-2005 г.)
Радио Ринг+ — Благоевград (2004-2005 г.)
Радио Мая / Радио Енерджи — Благоевград (1994-2005 г.)
Радио Ритмо — Благоевград (1998-2004 г.)
Радио Стримон — Благоевград (1995-2002 г.)
Радио Валина — Благоевград (1995-1999 г.)
Радио Аура — Благоевград (1992-2012 г.)
Радио Пинк — Симитли (1999 г.)
Радио Петра — Петрич (2002-2003 г.)
Радио Зора / Радио Hit FM — Петрич (2005-2006 г.)
Радио Нет — Банско (1998-2002 г.)
Радио Дъга — Разлог (1999-2013 г.)
Радио Неврокоп — Гоце Делчев (1993-2012 г.)

Радио Ритмо — Пловдив (1999-2007 г.)
Радио Ве — Пловдив (1999-2002 г.)
Радио Славина-Дес / Радио Олимп — Пловдив (1999-2002 г.)
Радио Гранд — Стамболийски (2005 г.)
Радио Оберон — Пазарджик (1995-2003 г.)
Радио Пазарджик — Пазарджик (1995-2011 г.)
Радио ДЕЖ — Пазарджик (1997-2011 г.)
Радио Алматея — Пазарджик (1996-2011 г.)
Радио Ч.Л.К. — Велинград (1993-2009 г.)
Радио Велинград — Велинград (2005 г.)
Радио Родопи — Смолян (1996-2005 г.)
Радио Чан — Смолян (1998-2012 г.)
Радио Хасково — Хасково (1995-2001 г.)
Радио Трели — Стара Загора (1993-1996 г.)
Радио Екстаз — Стара Загора (1994-2003 г.)
Радио Домино — Стара Загора (1995-2001 г.)
Радио Бимако — Сливен (1993-2002 г.)
Радио Омега — Сливен (1997-2004 г.)
Радио Гларус — Бургас (1992-2003 г.)
Радио Южен бряг — Бургас (1994-2008 г.)
Фестивално радио Аполония — Созопол (2000-2007 г.)

Радио Галатея — Варна (1992-1995 г.)
Радио Ринг+ — Варна (2004-2005 г.)
Радио Пристис — Русе (1993-2006 г.)
Радио Абсолют — Русе (2001-2002 г.)
Радио Темпо — Русе (1992-2010 г.)
Радио Скай+ / Дага / Фантастико / HitMix — Силистра (1999-2003 г.)
Радио Оберон Макс — Разград (1995-2009 г.)
Радио Рая — Дулово (1998-2011 г.)
Ново Радио Търговище — Търговище (1993-2012 г.)
Радио Велико Търново — Велико Търново и Свищов (1993-2005 г.)
Радио Зиг-Заг — Велико Търново (2001-2006 г.)
Радио Фаворит — Велико Търново (2001-2013 г.)
Радио Габрово — Габрово (1994-1997 г.)
Радио Вива-Хит — Троян (2006 г.)
Радио Мизия — Плевен (1999-2002 г.)
Радио Астра — Плевен (1993-2008 г.)
Радио Lux FM — Враца (1998-2004 г.)
Огоста Радио — Монтана (1995-2006 г.)
Радио Монтана — Монтана и Лом (2000-2007 г.)
Етно Радио — Монтана (2008-2010 г.)
Радио Ние — Видин (1999 г.)
Радио Рома — Видин (2002-2003 г.)
Радио Бъдин — Видин (1996-2009 г.)
Радио Ведерник — Белоградчик (1998-2009 г.)


История на Българската телевизия




    Първите експериментални телевизионни предавания в България са осъществени през 1954 г. На 26 декември 1959 г. официално е открита Българската телевизия. През 60-те започва изграждането на мрежа от предаватели и ретранслатори в цялата страна. От 1975 г. излъчва Втора програма. От 1 юни 1992 г. Българската телевизия е преобразувана в Българска национална телевизия, Първа програма е преименувана на Канал 1, а Втора програма е наречена Ефир 2. През 90-те регионалните телевизионни цетрове на БНТ започват излъчване на самостоятелни телевизионни канали, открита е сателитната програма „ТВ България“, закрива се Ефир 2. През 2008 г. са променени имената на каналите на БНТ - Канал 1 става БНТ 1, ТВ България - БНТ Сат, след 2010 г. - БНТ Свят. През 2011 г. регионалните програми са обединени в нов общонационален канал - БНТ 2.

История на Българската телевизия от 1959 г. до днес
Първа програма на Българската телевизия (1971-1992 г.) / Канал 1 БНТ (1992-2008 г.)
Втора програма на Българската телевизия (1975-1992 г.) / Ефир 2 БНТ (1992-2000 г.)
Програми за туристите по Българското Черноморие — Варна (1976-1985 г.)
ТВ България (1999-2008 г.) / БНТ Сат (2008-2010 г.)
ТВ канал Пирин / БНТ Пирин — Благоевград (1992-2011 г.)
ТВ канал Пловдив / БНТ Пловдив — Пловдив (1993-2011 г.)
ТВ канал Море / БНТ Море — Варна (1993-2011 г.)
ТВ канал Север / БНТ Север — Русе (1993-2011 г.)

    Вижте още: Националната предавателна мрежа в България


Чуждестранни канали, излъчвани ефирно в България




    През 1985 г. на каналите на трета национална телевизионна мрежа в България започва излъчване на 1-ва програма на Централната Съветска Телевизия. След 1991 г. в някои градове се ретранслират френския канал TV5 Europe и други чуждестранни телевиии, излъчвани от спътник. Освен тези програми, през 90-те в много градове и села неофициално се ретранслират ефирно различни чуждестранни сателитни програми. Такива предавания има в Пловдив, Сливен, Велинград, Белослав, Попово, Раднево, Етрополе (три канала), Пирдоп, с. Трудовец и др.

I программа ЦТ (1985-1991 г.); Останкино / ОРТ (1991-1997 г.)
TV5 Europe — София, Пловдив, Бургас, Разград (1991-1997 г.)
CNN International / Телевизия „Триада“ — София (1993-1997 г.)
NBC Europe — Пловдив (1993-1997 г.)


Частни ефирни телевизии в България




    След 1993 г. в редица градове започват излъчване частни ефирни телевизии, основани са и телевизионни мрежи. През 1998 г. в Шумен е създадена ТОП Телевизия, която в следващите няколко години се превръща в първата частна телевизионна мрежа. В следващите години, с широкото разпространение на кабелната телевизия, повечето регионални ефирни телевизии са закрити.

ТОП Телевизия (1998-2004 г.)
CTN - Central Television Network (2006-2007 г.)
TV2 (2007-2009 г.)
PRO.BG (2007-2009 г.)
Балкан Българска Телевизия / ББТ (2003-2013 г.)
M-SAT — Варна (1994-2011 г.)

Телевизия 7 дни — София (1995-2009 г.)
GTV — София (2005-2009 г.)
RS TV — София (2011 г.)
Телевизия Тракия — Пловдив (1995-2005 г.)
Телевизия Ч.Л.К. — Велинград (1994-2001 г.)
Телевизия Казанлък — Казанлък (1992-2005 г.)
Телевизия Хасково — Сливен (1996-2002 г.)
Телевизия Сливен — (1995-2002 г.)
Телевизия Супер вижън + — Ямбол (1998-2004 г.)
Телевизия Карнобат — Карнобат (1996-2013 г.)
Рент Телевизия — Бургас (1995-2005 г.)
Телевизия РеТе+ — Поморие (2003-2007 г.)
Телевизия Александър — Добрич (1994-2002 г.)
Телевизия Одесос — Белослав (1994-2002 г.)
Телевизия Шабла — Шабла (1994-2002 г.)
Варна ТВ — Варна (2004-2009 г.)
Телевизия Попово — Попово (2000-2002 г.)
Телевизия Мизия — Плевен (1995-2002 г.)


Кабелни телевизии




    В началото на 90-те години в цялата страна започва хаотично изграждане на частни кабелни телевизионни мрежи. Освен многото чуждестранни програми, кабелния оператор обикновено включва в пакета един или няколко видео-канала, които постепенно придобиват собствен облик. В по-големите градове по кабелната мрежа започват излъчване политематични регионални канали. След 2000 г. много български канали са качени на спътник и се ретранслират по кабел, след 2005 г. стартира и цифровата кабелна телевизия.

• Александра ТВ (1999-2006 г.); ATV The Film Channel (2002-2003 г.) виж Diema Family
• Dиема 2 (2003-2011 г.) виж Кино Нова
• Dиема Extra (2006-2007 г.)
• Нова+ (2004-2008 г.)
• Телевизия ММ (1997-2010 г.) виж Нова Спорт
• Телевизия М2 (2003-2007 г.)
• Веселина ТВ (2003-2006 г.) виж The Voice TV
• Век ТВ (~1999-2003 г.)
• Юниън телевижън (1994-2000 г.); Телевизия Ден (2000-2003 г.)
• Центрум Груп (1994-2007 г.)
• Телевизия ПДМ (1996-2000 г.); Демо ТВ (1996-2003 г.) виж ББТ
• София кабел (1993-1994) виж Канал 3
• София кабел 2001 (2000); Канал 2001 (2000-2005 г.); ТВ Здраве (2005-2009 г.)
• София Кабел Инфо
• София Кабел Филм
• София Кабел Фолк
• Оникс Фолк (1999-2000 г.); Azis TV (2001-2003 г.)
• Агарта — Златица (~1999-2003 г.)
• Агарта Музика — Златица (~1999-2003 г.)
• Армтекс — Кюстендил
• А&К кабел ТВ — Пловдив (1996-2000 г.)
• Евроком България — Пловдив (1997-2008 г.) виж NBT
• Евроком АБЦ — Разград
• Евроком — Плевен
• Евроком — Ботевград
• Евроком — Лом
• Евроком — Якоруда
• Евроком — Пазарджик
• Кабелсат - Пазарджик
• Телевизия Верея — Стара Загора
• Диана М3 — Ямбол
• Ариел ТВ — Варна
• Канал 8 — Варна (2000-2006 г.); Urban TV — Варна (2006 г.); Канал 88 — Варна (2006 г.)
Херос ТВ, Херос 2, Херос Мюзик — Варна (1996-2012 г.)
• Телевизия РеТе+ — Поморие
• Габрово кабел - Габрово
• Оптиспринт — Троян (1998-2011 г.)
• S-Net — Плевен (1994-~2000 г.)
• Медиа+ — Мездра
• Телевизия Религия и Цивилизация; Вяра ТВ
• Телевизия Булга
• CTV (2006-2007 г.)
• See TV (2006-2007 г.)
• Sofia Land TV
• БГ Моторс
• Estate TV виж TV1
• Телевизия Форум
• Еко ТВ
• Инфо ТВ
• Хит ТВ
• Re:TV (2008-2009 г.)
• Багри ТВ (2007-2009 г.)
• Джипси ТВ (2007-2009 г.)
• Кейбъл Спорт 7 / Спорт 7 (2008-2009 г.)
• Latina F (2008-2013 г.)
• БГ Фар ТВ — Бургас (2008-2012 г.)
• Балкан Нюз — Карлово (2009-2013 г.)