Радио на български език по време на „Студената война”

    Студената война е политически, военен, медиен конфликт, развил се след края на Втората световна война и до разпаденето на СССР. Студената война е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи.

    Радиото на къси вълни е бойно поле на студената война. На български език излъчват множество западни радиостанции, чиито предавания са определяни от българските власти като „идеологическа диверсия”. Слушането на други програми освен Българското радио и Радио Москва е било незаконно и се е правело тайно. В периода на Студената война и след нейния край следните радиостанции имат предавания на български език:

— Радио „Горянин” - Гърция (април 1951 - октомври 1962 г.)
— Гласът на Свободна България / Радио „Свободна Европа” / Радио „Нова Европа” - САЩ, Германия, Чехия (1950-2006 г.)
— Би Би Си Лондон - Великобритания (1940-2005 г.)
— Гласът на Америка - САЩ (1942-2004 г.)
— Дойче веле - Германия (1963- )
— Радио Париж / RFI - Франция (1946-1947 г. и 1995-2009)
— Радио Рим / РАИ Интернационал - Италия (1937-2007 г.)
— Радио Москва - СССР (1938- )
— Радио Мадрид - Испания (1958-1962 г.)
— Радио Лисабон - Португалия (1970-1991 г.)
— Радио Монте Карло - Монако (1960-1970 г.)
— Радио Варшава - Полша (1946-1963 г.)
— Радио Прага - Чехословакия (1946-1963 г.)
— Радио Атина / Гласът на Гърция - Гърция (1947-2006 г.)
— Радио Анкара / Гласът на Турция - Турция (1940- )
— Гласът на Либийската Джамахирия - Либия (1992-1995 г.)
— Радио Китай за чужбина - Китай (1974- )
— Радио Ватикана - Ватикана (1949- )
— Радио Тирана - Албания (1945-1997 г.)
— Радио Белград / Радио Югославия - Югославия, Сърбия (1945-2006 г.)
— Радио Скопие - Югославия, Република Македония (1971- )
— Радио Букурещ / Радио Румъния Интернационал - Румъния (1946-1947 и 1995-2004 г.)

Специален проект на Predavatel: Заглушаване на „вражеските“ станции

Източници:

---

— „Доклад на Бюрото за разследвания на Американската информационна агенция (USIA) относно заглушаването на Западни радиопредавания към Съветския съюз и Източна Европа”, James P. McGregor, април 1983 г.;
— „Доклад относно заглушаването на Радио Свободна Европа преди и след 21.08.1968 г.”, ноември 1968 г.;
— „Радиоцензура” - изследване на литовския журналист Римантас Плейкис, 2003 г.;
— „Доклад за по-характерни изказвания, настроения и прояви сред освободените от затвора съдени по процеса Трайчо Костов, членове на Партията и други среди“, София, 14.VII.1956 год., ЦДА, ф. 378 б, оп. 1, а.е. 1031, л. 43-48. Копие. Машинопис.;
— Проект „Декомунизация” ;
— г-н Божидар Божков;
— Публикация на д-р Николай Илиев, политически секретар на БНРП;
— в. „Земеделско знаме”, март 2008 г.;
— „Радиото - главен канал за идеологическо проникване, „Свободната” информация или дезинформация”, Надка Гъркова, Наука и изкуство, София, 1977 г.;
— „Jamming, or deliberate interference against radio broadcasting stations”, V. K. Lehtoranta, OH2LX