Радио на български език по време на „Студената война”

Студената война е политически, военен, медиен конфликт, развил
се след края на Втората световна война и до разпаденето на СССР. Студената война е
борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две
противоположни системи. Радиото на къси вълни е бойно поле на студената война.
На български език излъчват множество западни радиостанции, чиито предавания са
определяни от българските власти като „идеологическа диверсия”. Слушането на други
програми освен Българското радио и Радио Москва е било незаконно и се е правело тайно.
Специален проект на Predavatel:
Заглушаване на вражеските станции
История на радиостанциите, излъчвали на български език в периода на Студената война:
— Радио „Горянин” (април 1951 - октомври 1962 г.)
— Гласът на Свободна България / „Свободна Европа” / „Нова Европа” (1950-2006 г.)
— Би Би Си Лондон (1940-2005 г.)
— Гласът на Америка (1942-2004 г.)
— Дойче Веле (1963- )
— Радио Рим / РАИ Интернационал (1937-2007 г.)
— Радио Москва (1938- )
— Радио Париж (1946-1947 г. и 1995- )
— Радио Мадрид (1958-1962 г.)
— Радио Лисабон (1970-1991 г.)
— Радио Монте Карло (1960-1970 г.)
— Радио Варшава (1946-1963 г.)
— Радио Прага (1946-1963 г.)
— Радио Атина / Гласът на Гърция (1947-2006 г.)
— Радио Анкара / Гласът на Турция (1940- )
— Гласът на Либийската Джамахирия (1992-1995 г.)
— Радио Китай за чужбина (1974- )
— Радио Ватикана (1949- )
— Радио Тирана (1945-1997 г.)
— Радио Белград / Радио Югославия (1945-2006 г.)
— Радио Скопие (1971- )
— Радио Букурещ / Радио Румъния Инт. (1946-1947 и 1995-2004 г.)
— Доклад на Бюрото за разследвания на Американската информационна агенция (USIA) относно заглушаването на Западни радиопредавания към Съветския съюз и Източна Европа, James P. McGregor, април 1983 г.;
— Доклад относно заглушаването на Радио Свободна Европа преди и след 21.08.1968 г., ноември 1968 г.;
— „Радиоцензура”
— Доклад за по-характерни изказвания, настроения и прояви сред освободените от затвора съдени по процеса Трайчо Костов, членове на Партията и други среди. София, 14.VII.1956 год., ЦДА, ф. 378 б, оп. 1, а.е. 1031, л. 43-48. Копие. Машинопис.;
— Декомунизация (www.geocities.com/decommunization/)
— г-н Божидар Божков;
— Публикация на д-р Николай Илиев, политически секретар на БНРП;
— в. „Земеделско знаме”, март 2008 г.;

