Радио на български език по време на „Студената война”




    Студената война е политически, военен, медиен конфликт, развил се след края на Втората световна война и до разпаденето на СССР. Студената война е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи. Радиото на къси вълни е бойно поле на студената война. На български език излъчват множество западни радиостанции, чиито предавания са определяни от българските власти като „идеологическа диверсия”. Слушането на други програми освен Българското радио и Радио Москва е било незаконно и се е правело тайно.

Специален проект на Predavatel: Заглушаване на вражеските станции

История на радиостанциите, излъчвали на български език в периода на Студената война:
Радио „Горянин” (април 1951 - октомври 1962 г.)
Гласът на Свободна България / „Свободна Европа” / „Нова Европа” (1950-2006 г.)
Би Би Си Лондон (1940-2005 г.)
Гласът на Америка (1942-2004 г.)
Дойче Веле (1963- )
Радио Рим / РАИ Интернационал (1937-2007 г.)
Радио Москва (1938- )
Радио Париж (1946-1947 г. и 1995- )
Радио Мадрид (1958-1962 г.)
Радио Лисабон (1970-1991 г.)
Радио Монте Карло (1960-1970 г.)
Радио Варшава (1946-1963 г.)
Радио Прага (1946-1963 г.)
Радио Атина / Гласът на Гърция (1947-2006 г.)
Радио Анкара / Гласът на Турция (1940- )
Гласът на Либийската Джамахирия (1992-1995 г.)
Радио Китай за чужбина (1974- )
Радио Ватикана (1949- )
Радио Тирана (1945-1997 г.)
Радио Белград / Радио Югославия (1945-2006 г.)
Радио Скопие (1971- )
Радио Букурещ / Радио Румъния Инт. (1946-1947 и 1995-2004 г.)

Източници:
Доклад на Бюрото за разследвания на Американската информационна агенция (USIA) относно заглушаването на Западни радиопредавания към Съветския съюз и Източна Европа, James P. McGregor, април 1983 г.;
Доклад относно заглушаването на Радио Свободна Европа преди и след 21.08.1968 г., ноември 1968 г.;
„Радиоцензура” - изследване на литовския журналист Римантас Плейкис, 2003 г.;
Доклад за по-характерни изказвания, настроения и прояви сред освободените от затвора съдени по процеса Трайчо Костов, членове на Партията и други среди. София, 14.VII.1956 год., ЦДА, ф. 378 б, оп. 1, а.е. 1031, л. 43-48. Копие. Машинопис.;
Декомунизация (www.geocities.com/decommunization/) ;
— г-н Божидар Божков;
— Публикация на д-р Николай Илиев, политически секретар на БНРП;
— в. „Земеделско знаме”, март 2008 г.;