Радиозаглушаване по време на Студената война




    „България е най-големият нарушител сред източно-европейските страни. От 9 станции, излъчващи на български език, седем са заглушавани. България също е единствената страна в Източна Европа, заглушаваща Ватикана.” [1]

    В доклад на Радио Свободна Европа (РСЕ) от 1968 г. се твърди, че върху всяка честота, на която се излъчва програмата на български език, работят по шест или седем станции, излъчващи смущения. Във всички доклади се отбелязва, че предаванията на български са най-силно заглушавани.

    Най-„вражеска“ радиостанция за тогавашните български власти, безспорно е Радио „Свободна Европа“. България заглушава нейните предаванията от 1952 до 1989 г. без прекъсване. Други важни цели са били предаванията на Гласът на Америка на български (заглушаван от 1949 г. до септември 1974 г.) и на Би Би Си Лондон.

    Във времето на затопляне на международните отношения, социалистическите страни два пъти спират част от заглушителите. Първият такъв период е от юни 1963 г. след призива на Кенеди да бъде прекратена „студената война” до Пражката пролет през 1968 г., а вторият - от септември 1973 г. след проведеното в Хелзинки Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа до 1980 г. във връзка с изострянето на политическата ситуация в Полша и рязката западна критика на въввеждането на Съветски войски в Афганистан. В тези периоди е било възможно свободното слушане само на официалните западни радиостанции (Би Би Си, Дойче веле, Гласът на Америка), а Радио „Свободна Европа“ е било заглушавано с пълна сила.

    Към 1988 г. деветте чужди радиостанции, които са били заглушавани са: Радио „Свободна Европа“, Гласът на Америка, Би Би Си, Дойче веле, Радио Рим, Ватикана, Атина, Анкара, Тирана. В отделни периоди са били излъчвани смущения върху предаванията на Радио Китай, Белград, Лисабон, Монте Карло.

    Радиозаглушаването на вражеските радиостанции е било осъществявано чрез съвместни действия на всички страни от социалистическия лагер. От 1951 до 1989 г. работи обща система за задиозащита. България е излъчвала смущения върху предаванията на Радио Свободна Европа на полски (до април 1962 г.). Полша (до края на ноември 1956 г.) и Чехословакия (до април 1962 г.) са провеждали далечно заглушаване върху честотите, на които се излъчва програма на български. Съветският Союз е провеждал същите действия към програмите на български до януари 1988 г.

    Първите обекти, специално предназначени за заглушаване, са построени в в Народна Република България (НРБ) през 1953 г. Според доклад на РСЕ от 1968 г., в страната са работили между 17 и 22 станции. В книгата си „Заглушаване” латвийския автор Римантас Плейкис цитира данни, според които, в НРБ са действали две или три предавателни центъра за далечна защита и около тридесет местни. Големите радиоцентрове (най-вероятно РПС Пъдарско, РПС Костинброд и РПС Столник) са заглушавали на международно ниво чрез отразяване на радиовълните в горната част на атмосферата. Тредесетте местни станции са били разположени край големите градове и са имали радиус на действие около 30 км.



    Слушатели на Западните радиостанции в България от 1962 до 1988 г.

    След 1986 г., като част от новата политика на гласност и преустройство, Съветският съюз постепенно започва да изключва заглушаването на чуждестранни радиостанции. През ноември 1988 г. окончателно е преустановено заглушаването на Радио „Свобода” за народите на СССР.

    На 21 декември 1988 г., в 16:00 часа UTC България прекратява заглушаването на програмите на Радио „Свободна Европа“. В доклад на „Гласът на Америка” се посочва, че станции с позивни L4, K7, R6, M7 и G2 продължават заглушавания на предаванията на български на Радио Ватикана, Радио Тирана и др. На 1 януари 1989 г. се прекратява заглушаването на всички програми с изключение на Радио Анкара. През 1990 г. МВР предоставя част от обектите, излъчвали смущения на Националното управление „Радиотелевизионни станции”. Тези станции и днес се използват за излъчване на програмите на Българското радио на къси вълни за чужбина и на средни вълни с малка мощност.

    Любопитен факт е, че и предаванията за чужбина на Българското радио (тогава Радио София) също са били заглушавани. Това се е случвало в Чили при управлението на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.).



Документи от архива на Държавна сигурност:
Резолюция на Секретарията на ЦК на БКП относно прекъсване на заглушаването на чуждите радиопредавания за България (с изключение на Радио Анкара) с приложена докладна записка от Асоциация „Съобщения” от 21.12.1988 г., Централен комитет на Българската комунистическа партия. (.pdf, 220 KB) [2]

Шумов генератор (1951~1988 г.):
Връзка към файла: mp3, 83 KB:

Loading Predavatel Player...



Запис от предаване на Радио „Свободна Европа“ от 1977 г. със силни смущения:
Връзка към файла: mp3, 270 KB:

Loading Predavatel Player...



Източници:
[1] „Доклад на Бюрото за разследвания на Американската информационна агенция (USIA) относно заглушаването на Западни радиопредавания към Съветския съюз и Източна Европа”, James P. McGregor, април 1983 г.;
[2] Държавен архив – София, фонд 1-Б, запис 64, папка 909; 23 април 1989 г.;
— „Доклад относно заглушаването на Радио Свободна Европа преди и след 21.08.1968 г.”, ноември 1968 г.;
„Радиоцензура” - изследване на литовския журналист Римантас Плейкис, 2003 г.;
— „Радиото - главен канал за идеологическо проникване, „Свободната” информация или дезинформация”, Надка Гъркова, Наука и изкуство, София, 1977 г.;
— „Jamming, or deliberate interference against radio broadcasting stations”, V. K. Lehtoranta, OH2LX