Предавания за чужбина на българското радио (1936-2017 г.)





    Радио София излъчва предавания за чужбина от 1936 г. На 12 ноември 1935 г. инженерите Минко Топалов и Коста Адамов правят първите опити за предаване на говор и музика на къси вълни като приспособяват радиотелеграфните предаватели LZA (20.04 m/14970 kHz) и LZB (40.21 m/7460 kHz), разположени край ж.п. гара София. Първото успешно предаване е осъществено на 19 януари 1936 г. Илюстрованото списание „Ново Радио София“ пише: „Опитите, които се направиха от радиотелеграфния предавател LZA за предаване на музика и говор на къси вълни излязоха напълно сполучливи. Миналата неделя, на 16 февруари, цялата утринна програма на Радио София, включително божествената литургия от храма „Света София“, бе предадена на къси вълни и бе чута в цяла Европа.“ Предавателят излъчва с мощност 1 kW и позивни LZA, заради които става популярен като „Радио Елза“. Получени са отзиви за успешно приемане не само от Европа, но също от Близкия изток, Северна Америка и Австралия.



    Редовните излъчвания на програма на български от София за чужбина започват от април 1936 година, а от 24 май те вече са ежедневни и следват точно определен график - на къси вълни се излъчва цялата неделна програма, в понеделник, сряда и събота - обедната, във вторник и четвъртък - обедната и вечерната програма.

    На 24 май 1936 г. се излъчва информационен бюлетин на есперанто. От 1 май 1937 г. програмите на чужди езици стават редовни, пет пъти седмично - на френски, немски, английски и италиански, от началото на 1938 г. и на турски език. Автори и изпълнители на първите предавания на чужди езици са нещатни сътрудници. Редакторът във вестник „La parole bulgare“ (Българско слово) Жорж Милчев прави седмичните предавания на френски език. Работещият тогава в Дирекцията на печата Петър Увалиев прави програмите на италиански език. Седмичният преглед на събитията в България на немски език се превеждат от специално натоварения с тази задача служител от германското посолство д-р Науман, а два пъти в седмицата беседи на немски език чете инженер Борис Ганчев. Говорител на английската емисия е Михаил Хаджимишев (по-късно известен оперен режисьор), както и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на есперанто се четат от индустриалеца Стефан Ганчев и графика от Държавната печатница Кирил Дражев.

    От 1 юли 1936 г. Радио Варна също излъчва на чужди езици - новините, постъпващи от БТА се превеждат и прочитат на френски и немски език.

    Предаванията на Радио София за чужбина прекъсват на 15 април 1938 г., но са възобновени през август или ноември същата година на нова честота 8500 kHz. През 1941 г. Радио София излъчва общо 2801 минути (46 часа и 41 минути) предавания на чужди езици.

    През 1942-43 г. от София на къси вълни излъчва и радиостанция „Обединена България“, която официално не е част от държавното радиоразпръскване.

    От юли до септември 1944 г. на 8465 kHz къси вълни има специални предавания за българите в чужбина - предавател „Български новини“. Те са организирани от Дирекция на печата - осведомително отделение и съдържат вътрешни и външни новини на български език за чужбина.

    От септември 1944 г. България преминава на страната на съюзниците и Министерство на войната при правителството на Отечествения фронт създава късовълновата радиостанция „Фронт и Родина“ по модел на московското радио „Фронт-Тил“. Радиото излъчва вести от фронта, съобщения за български войници и офицери, сражаващи се в Югославия и Унгария, както и поздрави от техните близки. Ръководители са Дако Даковски и Емил Манов. Към радиостанцията е прикрепен и артистичен състав с ръководител Владимир Трандафилов. Говорители са Цветанка Антонова и Йосиф Бернард Шулхов, като редактор в радиото работи и Богомил Райнов. Предавателят на радиото се намира на площад „Журналист“ зад Радио София. Радиостанция „Фронт и Родина“ работи до края на военните действия през май 1945 г., а техниката и екипите се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“.


QSL-картичка на Радио София от 1945 г.

    През 1945 г. конструкторска група от щатни и доброволни сътрудници-ентусиасти започва дейност по възстановяване и подобряване на съществуващите радиоразпръсквателни предаватели и изработване на нови радиопредаватели. Сред тях са инж. Георги Несторов (ръководител), инж. Ганчо Пушкаров, техн. Дано Петров, инж. Деню Белчев, М. Марков, Р. Еленков и други. През 1946 г. е построен новият късовълнов предавател „Родина“ на ул. „Галичица“ в столицата с мощност 0.5 kW. Радио София излъчва осведомителни бюлетини на чужди езици - албански, гръцки, румънски, сърбо-хърватски, турски, руски, полски и чешки - всеки ден от 21:00 до 22:40 ч. на къси вълни 32.09 m/9350 kHz (предавател „Родина“) и от 22:50 до 0:10 ч. на средни вълни 352.9 m/850 kHz (предавател „София-I“). През 1947 г. е въвведен късен информационен бюлетин от БТА на български език, излъчван в 0:00 ч. на къси вълни.

    В началото на 1948 г. късовълновата честота е променена на 31.92 m/9390 kHz. На 18 декември 1948 г., в чест на V конгрес на БРП (к) започва редовна работа предавател за чужбина София-III (предавател „Родина“), излъчващ на къси вълни 39.11 m/7670 kHz с мощност 3 kW.

    През 1949 г. Радио София започва излъчване на новини на македонски език. В началото на годината предаванията са два пъти седмично от 21:45 до 22:00 ч. по София-II (391 m), в другите дни има новини на сърбо-хърватски език. От есента - новините на македонски са всеки ден от 23:00 до 23:15 ч. по София-I (352.9 m), а по София-II има две емисии на сърбо-хърватски. Вестник „Радиопреглед“ пише: Въввеждането на ежедневни предавания на македонски език се налага поради големия интерес, който предизвикаха досегашните ни предавания и от желанието ни да осветлим още по-пълно положението в Югославия и предателската дейност на Титовата клика.


QSL-картички на Радио София от 1954, 1957 и 1960 г.

    Към 1950 г. пропагандата за чужбина се ръководи от отделение „Външно осведомяване“ при Политико-осведомителния отдел с петима щатни редактори, които подготвят предавания на 15 езика: албански, гръцки, македонски, румънски, сърбо-хърватски, турски, полски, руски, унгарски, чехословашки, есперанто, английски, немски, френски. От 1 януари 1951 г., по споразумение с братските радиоразпръсквания Радио София спира предаванията на полски, румънски, руски, унгарски и чешки език, като е засилен радиообмена с тези страни, увеличени са предаванията на английски, немски, италиански, гръцки и турски език.

    От декември 1951 г. късовълновият предавател „София III“ работи с мощност 15 kW. През 1952 г. е открита радиопредавателна станция Столник, през 1958 г. - мощния радиопредавателен център за излъчване на къси вълни Костинброд с инсталирани шест предавателя по 100 kW. Радио София започва да използва вълна 30.93 m/9700 kHz за предаване към Северна Америка.

    През 1957 г. е открита испанска редакция в радиото, на 17 ноември същата година Радио София за първи път излъчва специализирана DX-програма за радиолюбители на английски език. В началото предаването е ежемесечно, след 1961 г. - ежеседмично.Тези предавания се подготвят от Димитър Петров (LZ1AF), Румен Панков, Павел Йорданов и се излъчват непрестанно до 2012 г.

    След 1962 г. започват работа арабска и португалска езикови редакции, през 70-те радиото има предавания и на суахили. През 1964-65 г. предаванията на английски език са всеки ден в 00:00-01:00 UTC и 04:00-04:30 UTC за Северна Америка и в 09:30-10:00 UTC за Западна Европа на 49.92 m/6070 kHz.

    От 22 януари 1968 г. предаванията на Радио София на български език за Северна и Южна Америка (на къси вълни), както и тези на македонски език за Балканите (на средни вълни) са преобразувани в Радио „Родина“ - само на български. Новата програма цели да информира българите зад граница за постиженията на социалистическото строителство в България във всички сфери на живота. Програмата често засяга исторически теми и Македонския въпрос. Радио „Родина“ излъчва до 20 декември 1971 г., а на следващия ден Радио София възобновява предаванията си на български език за Америка.


Графични знаци на Радио София от 1975, 1978 и 1986 г.

    През 1974 г. започва работа радиопредавателен център Пъдарско край Пловдив. Първоначално тук са инсталирани два предавателя по 500 kW, през 1979-1980 г. още три по 250 kW, през 1986 г. - още 150 kW. Към края на 80-те години, РПС Пъдарско работи с предавателна мощ от над 1.75 мегаватa, което я прави най-силната радиопредавателна станция в България. В станцията работи и уникална за страната ни въртяща антенна система ПА А30-31 с възможност за избор на насочеността на излъчване. През 1979 г. в радиопредавателен център Костинброд са доставени предаватели с мощност 250 kW и 100 kW, през 1982 г. - 4 предавателя по 50 kW и 2 по 100 kW. Към март 2000 г. в центъра работят 5 предавателя по 50 kW и един с мощност 70 kW.

    От 1983 г. директор на „Предавания за чужбина“ на Българското радио е Константин Иванов, от 1988 г. - Костадин Филипов. Предаванията на Радио София се излъчват на къси вълни на 12 езика: български, албански, гръцки, сърбо-хърватски, турски, арабски, английски, немски, френски, испански, италиански и португалски. В дирекцията работят над 200 журналисти и преводачи. Всяка година радиото получава над 20 000 писма на слушатели, а имало и рекорд от 131 001 писма през 1979 г. Към 1988 г. предаванията имат обща продължителност 30 часа и 25 минути в работни дни и 33 часа и 45 минути в събота и неделя. Радиото предава за Балканите, Европа, Африка, Близкия изток, Северна, Централна и Южна Америка с обща мощност на предавателите над 2000 kW.


QSL-картички на Радио София от 1995-1996 г., художник: Теодор Ушев

    От 1990 г. директор на предаванията за чужбина е Райна Константинова. От 1992 г. предаванията за чужбина на Българското национално радио излизат в ефир по името Радио „България“. Излъчва на къси вълни за цял свят - чрез мощните предавателни центрове Костинброд и Пъдарско, както и на средни вълни за Балканите - чрез предавателите в Петрич и Видин в мощност по 300 kW.

    На 26 септември 1994 г. Радио България излъчва в ефир първите си програми на руски език, спират предаванията на португалски. На 26 октомври 1997 г. е закрита италианската редакция. На 10 август 1998 е открит първия уебсайт на Българското национално радио - www.nationalradio.bg, където Радио България публикува аудио емисии на английски, френски и руски език.

    От 2001 г. директор на Радио България е Ангел Найденов, след 2007 г. - Ангел Недялков. От май 2004 г. работи новият уебсайт на БНР - www.bnr.bg с информационни раздели на 11 езика с текстове и аудио. В края на май 2008 г. Българското национално радио започна пробно цифрово излъчване на къси вълни от РПЦ Костинброд. От май 2010 г. в продължение на две години програма „Хоризонт“ и Радио България имат DRM предавания на 9700 и 11900 kHz.


Графичен знак на Радио София 1994-2009 г., художник: Теодор Ушев

    На 31 януари 2012 г., в 22:00 универсално координирано време (24:00 ч. българско време), Радио България прекрати излъчванията си на къси вълни. Причините са както финансови, така и породени от желанието на БНР да бъде в крак с времето. Повечето европейски радиостанции също престават да излъчват на къси вълни. Предаванията на езиците на балканските народи продължават да се излъчват на средни вълни - Петрич 747 kHz (изключен на 15 февруари) и Видин 1224 kHz (изключен на 31 май). По-късно през същата година са демонтирани антенните съоръжения на РПС Пъдарско.

    Радио България продължава да публикува ежедневните си предавания като аудиофайлове в сайта на БНР. От 2015 г. работи и 24-часов онлайн аудио-поток с програмите на Радио България 11 езика - четири едночасови блока на турски език, и по четири половин-часови блока на албански, английски, арабски, български, гръцки, испански, немски, руски, сръбски и френски език. На 1 декември 2016 г. е закрита арабската секция на Радио България, а към края на годината в предаванията за чужбина работят 70 журналисти и преводачи.

    От 1 юни 2017 г. предаването на Радио България по интернет е прекратено. Емисиите на турски език за слушателите в България продължават да се излъчват на УКВ (Кърджали и Шумен) и на средни вълни (Видин). Редакциите на чужди езици продължават да публикуват текстове в сайта на БНР, като се очаква се към 1 септември 2017 г. да останат само разделите на английски, руски и турски език.


Звуков архив:


Източници:


• проф. Веселин Димитров - „История на радиото в България - краят на XIX век - 1944 г.“, Витраж, София, 1994 г.
Музей за история на радиото в България
Развитие на радиовръзките и радиоразпръскването у нас - инж. Адриан Георгиев, Radio.bg
Историята на съобщенията и радиолюбителството в България - Кирил В. Божилов - LZ1FJ
Historical overview of short wave broadcasts in Bulgaria - DX Program January 27, 2012
100 Years of Wireless & Radio in Bulgaria - Pt. 3: The Early Shortwave Scene - Wavescan, February 3, 2013

Вижте още:


Българското национално радио
Предавания на Българското радио на турски език (за страната)
Предавания на Радио Варна на чужди езици и на къси вълни (за летовници, моряци)