Радио „Свободна и независима България“ (1941-43 г.)




    Радио „Свободна и независима България“ е британска пропагандна радиостанция, излъчваща от предаватели в Палестина и Египет от май 1941 г. до края на 1943 г.

    През пролетта на на 1941 г. в Йерусалим земеделските политици Димитър Мацанкиев, Коста Тодоров, Иван Костов и други, начело с д-р Георги Михов Димитров (Г. М. Димитров, Гемето) формират Български национален комитет „Свободна и независима България“. Организацията разгръща пропагандната си дейност чрез радиостанция и вестник със същото име.

    Създаването на БНК и цялата му дейност са подпомагани от британските служби Управление за специални операции (Special Operations Executive, SOE) и Управление за политическа борба (Political Warfare Executive, PWE). Тези служби организират работата на 48 подобни радиостанции на много европейски езици по време на Втората световна война. Също така е известно е, че Г. М. Димитров е бил сътрудничил на британските специални служби.

    Заедно с другите британски пропагандни средства, „Свободна и независима България“ е против обвързването на България с Германия и държавите от хитлеристката ос, не одобрява репресивната вътрешна политика на българските управници. През 1944 г. „Свободна и независима България“ призовава за въоръжена съпротива срещу властта и подкрепя създаването на Балканска конфедерация. Обикновено предаванията на радиостанцията завършват с думите: „Ние говорим истината, ние се борим за свободата, ние сме народа. Да живее свободна и независима България!“.

    „Свободна и независима България“ се намира в радиоцентъра на британското управление за специални операции в Йерусалим. Предавателят в Бейт Джала излъчва на къси вълни с мощност 7.5 kW. Емисиите са два пъти дневно: в 13:30 ч. българско време на 27 метра и в 21:20 ч. на 40 метра. Те се подготвят и реализират от Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов.

    Поради слабото приемане в България, е решено предаванията да се излъчват от по-мощни предаватели и към края на 1942 г. или началото на 1943 г. станцията се премества в Кайро, Египет. Емисиите в този период са всеки ден в 7:30-7:45 ч. на 25 метра, 13:30-13:45 ч. на 27 метра и 21:15-21:30 ч. на 25 метра, чрез предаватели Абу Заабал на средни вълни 620 kHz (20 kW) и на къси вълни SUV и SUW (10 kW), Кайро къси вълни JCJC (7.5 kW). „Свободна и независима България“ предава до септември 1943 г., а след това още няколко месеца се излъчват новини на български по Радио Кайро.

    В същият период (1941-44 г.) на български излъчват още официалното Радио Лондон, както и другите станции, организирани от британските специални служби: „Васил Левски“, „Станция на свободата“ и „Нова Европа“.

    През 1948 г. д-р Г. М. Димитров основава във Вашингтон Български национален комитет „Свободна и независима България“. Комитетът, заедно с ЦРУ подпомага антикомунистическото съпротивително движение в България, и съдейства за установяването на нелегалните радиостанции „Свободна България“ (1950 г.), Радио „Горянин“ (1951 г.) и Радио „Христо Ботев“ (1956 г.).


Източници:


Special Operations Executive Covert Broadcasting, 30.11.42 , British National Archives, ref. FO 898/28
• William Mackenzie: The Secret History of S.O.E.: Special Operations Executive 1940-1945, St. Ermin's Press, 2000
• Ioannis Stefanidis: Substitute for Power - Wartime British Propaganda to the Balkans, 1939–44, Routledge, 2012
• Dr. Adrian M. Peterson: 100 Years Wireless & Radio in Bulgaria - 10: The International Clandestine Scene , Wavescan, 10 ноември 2013 г.
• Филип Панайотов: „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), София, 1980 г.