Радиостанция „Свободна и независима България” (1941-1943 г.)

    През пролетта на на 1941 г. в Ерусалим, земеделските политици Димитър Мацанкиев, Коста Тодоров, Иван Костов и други, начело с д-р Г. М. Димитров формират „Български Национален Комитет”. Организацията се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Не одобрява и репресивната вътрешна политика на българските управници. Организацията разгръща пропагандната си дейност чрез радиостанцията „Свободна и независима България”.

    Радиото излъчва от май 1941 г. всеки ден в 7:30-7:45 ч. - на вълна 25 м., 13:30-13:45 ч. - на вълна 27 м. и 21:15-21:30 ч. - на вълна 25 м. в обхвата на късите вълни. Предавателят на радиото е разположен в град Хайфа, Палестина и първоначално се финансира от английското управление за специални операции.

    От май до юли 1941 г. програмите се подготвят от Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. От началото на 1942 г. до септември 1943 г. радиостанцията се ръководи непосредствено от Г. М. Димитров. Станцията привлича българските слушатели с богатата си и точна информация и коментари. Паралелно със „Свободна и независима България” и в противовес на комунистическата „Христо Ботев”, същия екип подготвя и предаванията на Радиостанция „Васил Левски”.

    След юли 1941 г. „Свободна и независима България” е преобразувана в „Станция на свободата”, след 1943 г. в предавания на български език от Радио Кайро. На 11 август 1948 г. е създаден Български национален комитет „Свободна и независима България” със седалище във Вашингтон, САЩ. Комитетът подпомага предаванията на Радио „Горянин” и основава Радиостанция „Свободна България” (11 август 1950 г.), която след 1957 г. се нарича Радио „Свободна Европа”.