История на Българското радио: ... 1929 • 1935 • 1941 • 1944 • 1950 • 1960 • 1971 • 1980 • 1989 • 2009 ... Аудио архив БНР  БНР днес: 
 
 
 
 
 СПОДЕЛИ ТАЗИ СТРАНИЦА ВЪВ FACEBOOK |
|
||||||||||||||||||||
Българското Радио Скопие (1941-1944 г.)За няколко години по време на Втората световна война, в българската национална радиосистема е включена и радиостанцията в град Скопие като трета българска районна радиостанция. Това радио с предавател на средни вълни от 20 киловата започва да работи в тогавашната Югославия на 27 януари 1941 г. Веднага след като германците превземат Скопие, по нареждане на Радиоотдела на Германската легация в София, немски екип ръководен от д-р Лане, овладява радиостанцията и започва предавания на немски език. Няколко дни по-късно там е командирован български екип, който излъчва първото си предаване на 20-ти април 1941 г., навръх Великден. За директор на „Радио Скопие” първоначално е назначен Енто Везенков, заменен през 1942 г. от Димитър Гюзелев - и двамата са българия, родени и живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 kHz, имат следното разписание: 8:00 - 9:30 ч.: Немска програма: текст и музика 12:30 - 13:45 ч.: Новини от Радио София 16:00 - 18:00 ч.: Немска програма: текст и музика 18:00 - 18:30 ч.: Радио Скопие - народна музика, около 8 минути беседа и 5-6 минути новини и съобщения От 16 август 1941 г. немските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София. След тази промяна, през есента на 1941 година програмата на Радио Скопие изглежда така: 6:45 - 8:30 ч.: Препредаване на Радио София 12:30 - 13:45 ч.: Препредаване на Радио София 18:30 - 19:30 ч.: Радио Скопие - предимно музикална програма 19:30 - 21:00 ч.: Препредаване на Радио София 21:00 - 21:30 ч.: Радио Скопие - музика и вести По-късно тази тази схема се променя: Скопие - от 17:00 до 18:00 ч. има собствена програма, след което до 20:15 ч. предава Радио София. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през 1942-1943 г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията „Труд и радост” и историческите предавания. Станцията работи до напускането на българската администрация през август 1944 г. Още по темата: Български радиостанции по време на Втората световна война (1939-1945 г.) »»» |
|||||||||||||||||||||
„Радио София“ след 9.IX.1944 г.Рано сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по „Радио София” прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналият се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На втори август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо - указание до Карло Луканов. В него четем: „Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …” Директора на Радио София до 1944 г. Йордан Стубел, директора на Радио Скопие Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като „врагове на народа” и изпратени в трудов лагер. 
 След 1944 г. националният предавател край село Вакарел започва да се нарича „Предавател Христо Ботев”, също като коминтерновската станция „Христо Ботев”. Поради липса на резервни части, този предавател работи с половин мощност - около 50 kW, а предавателите във Варна и Стара Загора с номинална мощност 2 kW, работят с едва едва 1/3 от мощността си. През 1945 г. група ентусиасти, под ръководството на инж. Георги Несторов, започват опити за конструирането на нов предавател на основата на стария еднолампов предавател от времетона „Родно радио” в софийския квартал Павлово. С помощта на съветски резервни части, през 1946/1947 започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II”. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 м / 760 kHz с мощност 15 киловата. Така е поставено началото на Втора програма на Радио София. В края на 1944 г. България преминава на страната на съюзниците и Българската войска заедно със Съветската армия участва в сраженията с германските войски на територията на Югославия и Унгария. Новото българско правителство и Министерството на отбраната създават късовълнова радиостанция „Фронт и Родина”, по подобие на московската „Фронт-Тил”. До края на военните действия през 1945 г., радиостанцията излъчва съобщения за намиращите се на фронта български воѝни, поздрави от техните близки, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. След войната техниката и екипите на „Фронт и Родина” се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина”, а предавателят е наречен „Родина” и започва редовни излъчвания на 12 европейски езика. На 18 декември 1948 г., в чест на V конгрес на БКП, преработен заработва с нова мощност от 3 kW. Тогава започва да се използва и наименованието „София III” за късовълновия предавател на Радио София. На 1 ноември 1944 г. е създаден е Държавен радиохор - първият професионален смесен хор при Радио София, който след десет години се преименува в Българска хорова капела „Светослав Обретенов”. През август 1948 г. година е създаден оркестърът към Радио София. На 1 май 1948 г. е въведено автоматично обявяване на точното време по Радио София. |
|||||||||||||||||||||
| През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма „Standard” за ремонтиране на „Предавател Христо Ботев” - Вакарел. На 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експоатация с възобновена мощност от 100 kW. Основно са ремонтирани предавателят на къси вълни „София III”, който след декември 1951 г. работи с 15 kW мощност и предавателите на районните радиостанции - от 1951 г. Радио Стара Загора излъчва с 20 kW, а от 1952 г. Радио Варна с мощност 10 kW. Междувременно, през 1952 г. Съветският съюз построява нова радиопредавателна станция на къси вълни край село Столник, а през 1956 г. от ГДР е доставен и пуснат в експлоатация нов предавател, излъчващ на вълна 506 м / 594 kHz за района на град Плевен с мощност 60 kW. На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио София за първи път прозвучава сигналът на Съветското Радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна Република България …” Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио Москва. 
 На 2 юли 1955 година край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков” - така се слага началото на „Радио Пловдив”. През 1957 г. започват редовните програми на Радио София на испански език, а от 1959 г. програмите на турски език започват да се транслират чрез нови предаватели в Шумен и Кърджали. През 1955 г. започва работа нов радиопредавателен център в местността Боровец край Варна. Там са монтирани един средновълнов предавател „Tesla” - 30 kW и един късовълнов предавател, също „Tesla” - 18/30 kW. През 1959 г. обема на програмите, излъчвани от двете програми на Радио София, предавания за чужбина и регионалните станции е средно 50 часа в денонощие. |
|||||||||||||||||||||
1960 г. - начало на Българското радиоНа 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина. На 3 март 1960 г. е създаден естраден оркестър на Българското радио и Българската телевизия, негов пръв диригент е Емил Георгиев. През 1961 г. оркестърът към Радио София е преименуван в Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия. През април 1961 г. започват първите УКВ радиопредавания в България, чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz. VIII конгрес на БКП през ноември 1962 г. взима решение до края на четвъртата петилетката да се изгради национална предавателна мрежа. С постановление № 88 от 11 юли 1963 г. е създадено държавното предприятие „Радио и телевизия” към Министерство на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, развитие на покритието на страната с радио- и телевизионни програми и на радиорелейната мрежа. На 22 декември 1964 г. е прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия”, с което е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио” към Министерство на културата. От 1962 г. се въввежда трета програма УКВ програма. През същата година, програмата на Българското радио е средно по 32 ч. в денонощие. Тя се излъчва чрез 8 предавателя на средни вълни - 506 м / 592 kHz, 362.7 м. / 828 kHz, 202 м. / 1485 kHz (за София), 245 м. / 1224 kHz, 267 м. / 1124 kHz, 402 м. / 747 kHz, 434 м. / 692 kHz и 295 м. / 1017 kHz (за Югозападна България), един предавател на къси вълни - 39.11 м. / 7670 kHz и три предавателя на УКВ - 4.33 м. / 69.29 MHz, 4.39 м. / 68.34 MHz и 4.46 м. / 67.26 MHz. Районните радиостанции във Варна, Стара Загора и Пловдив препредават програмите на Радио София и излъчват средно по два часа дневно своя програма. Към 1961 г., Българското радио има предавания за чужбина на 11 езика с общо времетраене от 18 часа в денонощието чрез мощни предаватели на къси вълни - 16.58 м., 19.57 м., 25.32 м., 30.93 м., 31.38 м., 39.11 м., 41.35 м., 48.62 м., 49.42 м. През 60-те започва изграждането на националната предавателна мрежа, първите по-големи обекти от която са РРТС връх Ботев - 1965 г., Франгата - Варна - 1966 г., РРТС Слънчев бряг - 1967 г., РРТС Петрохан - 1968 г., РРТС връх Виден - 1969 г., РРТС Стръмни рид - 1970 г.  През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо е музикално-информационият „от 6 до 8”. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт - радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта” и „Супер събота”. През 1966 г. Столник, Вакарел, Павлово, Плевен, Благоевград, Пловдив, Варна, Стара Загора През 1969 г. на УКВ 4.20 м / 71.45 MHz за района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио. |
|||||||||||||||||||||
1971 г. - Програма Хоризонт, Програма Христо Ботев, Програма ОрфейПрез октомври 1970 г. започва да се излъчва всекидневната рубрика „България - дела и документи”. Предаването започва всяка сутрин в 7:15 с възрожденската песен „Откак се е, мила майно ле, зора зазорила …” и дълги години представя събитията, случили се на този ден, в силно патетичен стил. От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското Радио носи името „Хоризонт”. Новата програма е информационна и музикална. Музиката присъства чрез всички стилове, форми и жанрове. Ясно е изразен акцентът върху забавната музика, чиито изпълнения в програмата са конструирани така, че да хармонират със силния информационен поток. Програмата е разделена на блокови предавания от по няколко часа. Новините на „Хоризонт” се излъчват на всеки час, а традиционно в 20:30 ч. е Централният осведомителен бюлетин на Българското Радио. II-ра програма е наречена „Христо Ботев”, а III-та програма - „Орфей”. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей” за първи път в България се излъчва стереофонично, като предаванията първоначално са само в неделя, от 18:30 до 19:30 ч. На 7 юни 1971 г. с указ на президиума на Народното събрание Главна дирекция на Българското радио и телевизия при комитета за култура се преобразува в Комитет за телевизия и радио (КТР) при Министерски съвет. 
 През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков” № 4, точно до старата, построена през 1942 г. Проекта на новата сграда е на арх. Георги Стоилов. През същата година започва да се излъчва седмичното предаване „Разговор с вас”. Това е един от първите опити, вместо говорителите, пред микрофона на радиото да застанат журналистите, с актуалните за деня проблеми, поднесеи с искреност и емоционалност. В следващите 25 години, всеки петък между 16 и 19 часа, водещата Божана Димитрова става една от емблемите на Българското радио. На 1 февруари 1973 г. е открита регионалната радиостанция „Радио Шумен”, а на 11 декември същата година и „Радио Благоевград”. На 9-ти септември 1974 г., в чест на тридесет-годишнината от „социалистическата революция”, започват денонощните излъчвания на програма „Хоризонт”. През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското Радио - „Знание”. Новосъздадената програма има образователен профил и излъчва ежедневно от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на трета предавателна мрежа „Орфей”, както и на средни вълни в София на 774 kHz. |
|||||||||||||||||||||
Осемдесетте: зрелият социализъм на живо по радиотоПрез 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички”, „Добър ден”, „Неделя 150”, „Хора, пътища, автомобили”, „Спорт и музика”, станали емблематични за Българското национално радио. На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - „Нощен Хоризонт” с водещи тогава Константин Тилев и Петър Пунчев, днес управители на Радио FM+. Още от първото предаване работят отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат свободно и спокойно да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три” е на 4 януари 1989 година. 
 Вижте още: Чуждестранни радиостанции, излъчвали на на български език в периода на „студената война” ››› На 7 септември 1981 г. („случайно съвпадение” с юбилея на диктатора Живков, който на този ден навършва 70 години) е пуснат екплоатация първият в България предавател, излъчващ в обхвата 87.5-108 MHz. Предавателят е японско производство - NEC и излъчва Програма Хоризонт на Българското радио на честота 103.45 MHz за района на София с мощност 10 kW. През 1982 г. Българското радио осигурява следното покритие на населението: Програма Хоризонт на средни вълни: 95% покритие през деня и 78% нощем, Програма Христо Ботев на средни вълни: 87% денем и 77% нощем. На УКВ 65-74 MHz: Хоризонт и Христо Ботев: 81%, Програма Орфей: 61% покритие. След 1983 г. са пуснати предаватели, излъчващи в новия УКВ обхват (87.5-108 MHz) от връх Ботев, Бургас и Варна, като през 1988 г. е достигнато около 39% покритие на населението в този обхват. През 1988 г. започва излъчване на програма Христо Ботев в София на 92.90 MHz. Предавателят е български, произведен от НИИС и работи с мощност 300 W. |
|||||||||||||||||||||
Българското радио след 1989 г.На 06 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. През 1991 г. е приет и Закон за радиото и телевизията, а от 24 март 1992 г. името на „Българското Радио” е променено на „Българското Национално Радио”. На 10 септември 1996 г. в бр.77 на „Държавен вестник” е обнародван Закон за радиото и телевизията, който регламентира Българското Национално Радио (БНР) като национален автономен информационен и културен институт. През декември 1992 г., заради финансови съкращения, са закрити програмите „Орфей” и „Знание”, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев”. През 1998 г. се закрива и регионалната програма „Ефир София”, излъчваща от 13:05 до 14:00 ч. на 69.26 MHz и 774 kHz в София. 
 В края на 90-те години Българското Национално Радио се стреми да отговори на очакванията да бъде модерното обществено европейско радио. Въпреки появилата се конкуренция от много частни радиостанции, програмите на националното радио продължават да са лидери по слушаемост в цялата страна. Всички студия на радиото са преоборудвани по най-високи технологични стандарти, а УКВ мрежите на радиото се разгръщат, за да достигат до максимален брой слушатели с отлично качество. През 1998 г. Радио Пловдив става първото българско радио, излъчващо на живо по интернет, а по-късно през същата година стартира и 24-часовото излъчване на програма „Хоризонт” на живо по интернет, както и предаванията по интернет на „Радио България”. |
|||||||||||||||||||||
21 векНа 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на новото си работно място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 г. и.д. директорът на програма „Христо Ботев” Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Иван Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композитора Александър Бързицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховния административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР. На 11 Май 2007 г. Съветът за електронни медии избра Валерий Тодоров за генерален директор на Българското национално радио. Точно в 00:00 часа на 07.07.2007 година започнаха експерименталните излъчвания за региона на столицата на новата програма на БНР „Радио София”. В 12:00 часа на 22 януари 2009 г. бе открита регионалната радиостанция във Видин. Очаква се БНР да открие нови регионални центрове в Плевен, Бургас и Кърджали. През 2008-2010 г. Българското национално радио значително разшири покритието си в обхвата на Ултракъсите вълни, като включи в действие над 60 нови предавателни станции в сялата страна. На 6 април 2010 г., с цел оптимизиране на разходите си, БНР съкрати голяма част от предавателите си на Средни вълни. |
|||||||||||||||||||||
Българското национално радио днес • Национални програми: Програма „Хоризонт”, Програма „Христо Ботев” • Районни радиостанции: Радио Варна, Радио Стара Загора, Радио Пловдив, Радио Шумен, Радио Благоевград, Радио София, Радио Видин • Програми за малцинствата в България: Радио България на турски език • Програми за чужбина: Радио България - предавания на 10 езика за целия свят Българско Национално Радио  София 1040, булевард Драган Цанков 4 телефон: 02/ 93361, 8661 530 телефони за реклама: 02/ 9336 620, 9336 621, 9336 532, 8656 030, 9817 374 e-mail: bnr@bnr.bg, advertising@bnr.bg, marketing@bnr.bg web-site: www.bnr.bg  Кореспондентски бюра в страната Бургас 8000, улица Цар Петър 3 телефон: 056/ 843195 Велико Търново 5000, площад Център 2 телефон: 062/ 629966 Видин 3700, площад Бдинци 3 телефон: 094/ 26063 Враца 3000, улица Полковник Лукашов 14 телефон: 092/ 24316 Габрово 5300, улица Априловска 9 телефон: 066/ 30014 Добрич 9300, улица Независимост 7 телефон: 058/ 28247 Кърджали 6600, булевард България 49 телефон: 0361/ 27820 Ловеч 5500, улица Търговска 24, блок 212 телефон: 068/ 24342 Монтана 3400, булевард Трети март 76 телефон: 096/ 23244 Пазарджик 4400, булевард България 2 телефон: 034/ 445522 Плевен 5800, улица Васил Левски 144 телефон: 064/ 800502 Разград 7200, улица Осъм 4 телефон: 084/ 34236 Русе 7000, улица Цариброд 3 телефон: 082/ 228952 Силистра 7500, площад Свобода 2 телефон: 086/ 820052 Сливен 8000 телефон: 044/ 662551 Смолян 4700, булевард България 14 телефон: 0301/ 62200 Търговище 7700, площад Свобода телефон: 0601/ 23700 Хасково 6300, булевард Съединение 32 телефон: 038/ 661116 Ябланица 5750, улица Свети Свети Кирил и Методий 21 телефон: 06991/ 2076 Ямбол 8600, улица Цар Иван Александър 6А телефон: 046/ 662226 |
|||||||||||||||||||||
| Автор на статията: Михаил Щербак (Predavatel.com), по материали от: Божидар Методиев - „70 години Българско Национална Радио”, www.bnr.bg , 2005 г.;проф. Веселин Димитров - „История на радиото в България - краят на XIX век - 1944 г.”, Витраж - София, 1994 г.; Списание „Сердика”, Вестник „Радио Преглед”, „Радио-телевизионен преглед”, „Телевизия - Радио” |
|||||||||||||||||||||
| Вижте още: Радио България, Програма „Хоризонт”, Програма „Христо Ботев”, Радио София, Радио Благоевград, Радио Пловдив, Радио Стара Загора, Радио Варна, Радио Шумен, Радио Видин | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
- Predavatel • Българските радиостанции • Българско Национално Радио
Предавател България
Предавател Македонија
Predavatel România
Предавател Србија
Предавател Россия
Radiomap.eu