Радио София започва излъчване на предавания за чужбина още през 1936 г. чрез радиопредавателя на къси вълни LZA, добил популярност като Радостанция 'ЕЛЗА'. Първоначално са излъчвани само кратки новини на езика есперанто, а след 1 май 1937 г. програмите са станали редовни - пет пъти седмично, на френски, немски, английски и италиански език.

    На 16 февруари 1936 г. - неделя, цялата национална утринна програма на Радио София, която се излъчва за страната, се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, в Северна Африка, Северна Америка и Канада. Списанието 'Ново Радио София' публикува извадки от писма на слушатели, които случайно са чули пробното излъчване и с ласкави отзиви пишат за тази късовълнова емисия. През целия април на 1936 година в неделя се излъчва на къси вълни цялата национална програма на Радио София, в понеделник, сряда и събота само по обяд, вторник и четвъртък – на обяд и вечер. На 19 септември 1936 година главният директор на Министерство на железниците, пощите, телеграфите и телефоните дава парично възнаграждение на авторите на късовълновия предавател, който прави известна България в чужбина.

Радиопредавател Вакарел Радиопредавател Вакарел

    На 3 октомври 1937 г. се открива радиопредавателят край софийското село Вакарел. Антената на този предавател е едно техническо чудо. Тя има вретенообразна форма, висока е 215 метра и тежи 130 тона, като е укрепена с четири железни обтегача. От този тип в Европа има още две такива антени - в Англия и Унгария. Построена е от германското дружество 'Телефункен'. Не е засегната от нито едно природно бедствие - земетръс или ураган. През Втората световна война е оцеляла от бомбени разрушения, защото е служила за ориентир на англо-американските летци при полетите им над България към Румъния. Със започване на излъчванията от 'Вакарел', в Европа започват ясно да се чуват емисиите на чужди езици на Радио София, предавани на вълна 352.9 м. или 850 kcs.

    Автори и изпълнители на първите наши предавания за чужбина са нещатни сътрудници. Редакторът във вестник 'La parole bulgare' ('Българско слово') Жорж Милчев прави седмичните предавания на френски език. Работещият тогава в Дирекцията на печата Петър Увалиев прави програмите на италиански език. Седмичният преглед на събитията в България на немски език се превеждат от специално натоварения с тази задача служител от германското посолство д-р Науман, а два пъти в седмицата беседи на немски език чете инженер Бори Ганчев. Говорител на английската емисия е Михаил Хаджимишев (по-късно известен оперен режисьор у нас), както и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на Есперанто се четат от индустриалеца Стефан Ганчев и графика от Държавната печатница Кирил Дражев.

    По време на Втората световна война още няколко предавателя в България излъчват предавания за чужбина:
Радиостанция „Обединена България” (1942-1943 г.)
Предавател „Български новини” (1944 г.)
Радиостанция „Фронт и Родина” (1944-1945 г.)

Радиостанция „Родина” (1945-1971 г.) Радиостанция „Родина” (1945-1971 г.) Радиостанция „Родина” (1945-1971 г.)

    След войната предаванията на радиостанция „Фронт и Родина” са преустановени, а техниката и екипите се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина”. След 1945 г. предавателят на къси вълни е наречен „Родина” и излъчва с дължина на вълната 32.09 м. / 9350 kcs. Програмите на чужди езици се излъчват и на средни вълни 352.9 м. / 850 kcs - по първа програма на Радио София. Броят на езиковите редакции значително нараства - Радио София има всекидневни програми на турски, гръцки, румънски, албански, сърбо-хърватски, есперанто, английски, френски, руски, полски и чешки език.

    По същото време, предавания на български език започват да излъчват Радио Тирана, Радио Варшава и Радио Прага, а Радио Белград - на български и македонски език. В периода 1948-1962 г. предаванията за чужбина са обявявани като 'Радио Родина', а след 1962 г. - като 'Радио София'.

    В годините на комунистическа власт предаванията на чужди езици (Радио София) на къси вълни продължават да се излъчват и броят на езиковите редакции а се увеличава. Започват предавания на сърбо-хърватски (сега сръбски), испански (от 1957 г.), турски (от 1959 г.), гръцки, албански, арабски, португалски език, предавания за Африка на английски, френски и португалски и предавания за Латинска Америка на испански и португалски. На 26 септември 1994 година Радио България излъчва в ефир и първите си програми на руски език.

Радио България Радио България Радио България Радио България

    От 1992 г. Предаванията за чужбина на Българското Национално Радио се наричат Радио България. Радиото излъчва на средни и къси вълни програми за целия свят на 10 езика: български, руски, английски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански и турски, както и програми на турски език за районите със смесено население в България. От май 2004 г. Радио България поддържа с текстове и аудиофайлове електронна страница в Интернет - www.bnr.bg - на 11 езика (български, руски, английски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански и турски и арабски).

    На 31 януари 2012 г., в 22:00 универсално координирано време, Радио България прекрати излъчванията си на къси вълни. Причините са както финансови, така и породени от желанието на БНР да бъде в крак с времето. Новината е възприета с недоволство от слувателите на Радио България от целия свят. Специално създадена от почитатели на радиото уебстраница Save Radio Bulgaria on Shortwave and Medium Wave събра почти хиляда подписа.

    Предаванията на езиците на балканските народи продължават да се излъчват на средни вълни - на 747 КХц от Петрич (предавателят работи до 15 февруари 2012 г.) и на 1224 КХц от Видин (предвидено е изключване на предавателя на 31 май 2012 г.). Предаванията на други езици могат да се слушат по интернет.

Радио България
  София 1040, булевард Драган Цанков 4
  телефон: 02/ 9336633
  факс: 02/ 8650560

Radio Bulgaria
  Bulgaria 1040 Sofia, 4 Dragan Tsankov Blvd.
  telephone: +359 2 9336633
  fax: +359 2 8650560

e-mail: frequencies@bnr.bg
web-site: bnr.bg/radiobulgariaa , Радио България във Facebook
 


 
Аудио архив Радио България
Аудио архив БНР