Би Би Си Лондон(1940-2005 г.) | ||
![]() Първото предаване на Би Би Си на български език е осъществено на 7 февруари 1940 година. От есента на 1940 г. „Радио Лондон”, както е обявявано тогава, излъчва всекидневна емисия от 20:55 до 21:00 ч., която често се удължава в зависимост от събитията. Много хора започват да слушат „Радио Лондон” като алтернатива на официалната пропаганда. След 29 септември 1941 г. е въвведена нова програма с предавания в 8:10-8:20 ч., 13:45-14:00 ч. и 21:00-21:15 ч. Програмите се излъчват на къси вълни: 25 м. / 12000 KHz, 30.96 м. / 9690 KHz и 49.59 м. / 6050 KHz. ББС продължава да бъде алтернатива и на комунистическата пропаганда в годините на Студената война, предоставяйки балансирана и безпристрастна информация за събитията в света и в България. През 1946 г. радиото продължава да излъчва три емисии дневно - от 06:45 ч., 13:00 ч. и 19:00 ч. на 25 м., 31 м. и 41 м. в обхвата на късите вълни. През 70-те години в Българската редакция работи известният писател-дисидент Георги Марков, убит през 1978 г., в ефира на ББС звучеше и гласът на Петър Увалиев. В началото предаванията на ББС се излъчват само на къси вълни и често са заглушавани от комунистическата власт в България. След 1989 година Българската редакция откри свое кореспондентско бюро в България, а предванията на Световните служби на ББС започнаха да се излъчват на УКВ 87.80 MHz в София. От 1993 г. честотата за предаванията на ББС е 98.90 MHz, а след 1999 г. - 91 MHz, където и до днес 24 часа в денонощието се излъчват програмите на Световните служби, но само на английски език. След навлизането на съвременните технологии и възможността за излъчване на качествен УКВ сигнал, през 2002 г. предаванията на къси вълни са прекратени. Българската редакция имаше повече от 30 партньорски радиостанции в цялата страна. Сътрудничеството с Българското Национално Радио осигури на Българската редакция аудитория от 6.9% (измерванията на НЦИОМ от юли 2004 г.) в цялата страна. През лятото на 2004 г. програмите на Би Би Си започнаха да звучат и в ефира на Радио Нова Европа в повечето големи градове на страната. Българската редакция имаше 8 предавания дневно от понеделник до петък и по 3 в събота и неделя. Програмите съдържаха предимно новини от света на политиката, бизнеса и спорта, анализи, репортажи и прогнози. ББС има най-голямата кореспондентска мрежа в света, а за събития, свързани с България за Българската редакция предаваха журналисти от най-важните точки в света. През годините след 1989 Българската редакция представяше най-добрите практики от света на политиката и бизнеса по балансиран и безпристрастен начин, с което извоюва доверието на много хора и колеги в България. Материалите ни бяха често цитирани от българските електронни и печатни медии. Особено силно впечатление направиха нашите интервюта и анализи, свързани с разследванията на програма 'Панорама' на Би Би Си за корупцията в Международния олимпийски комитет, в резултат на които от редовете му беше изключен българският член на организацията. Разследване на Българската редакция спря незаконна сделка за имот в центъра на София на едно от българските правителства. Извън света на политиката и икономиката ББС излъчваше забавни предавания - Поп-шоу в събота и младежкото предаване Мегачас в неделя с най-новата музика от Великобритания и света. И двете предавания се ползваха с голям успех особено сред по-младите ни слушатели. Интервютата и анализите на Българската редакция оставиха своя отпечатък върху процеса на демократизация на България през годините от 1989 до 2005 г. Всички журналисти в Българската редакция на ББС работеха по високите стандарти на корпорацията, която има репутацията на най-обективната и точна електронна медия в света. Решението на ръководството на BBC World Service за затваряне на 10 езикови секции беше взето в резултат от новата международна обстановка. Последното предаване на ББС на български бе излъчено от 18:00 до 18:30 часа на 23 декември 2005 г. По материали от www.bbc.bg. Отзиви и коментари за ББС на български - на същия адрес. |
||
|
|
||
| Последното предаване на „Би Би Си” на български език | ||
| 131 k | Запис от предаване на „Би Би Си” на български от 14.11.2001 г. | |
Гласът на Америка(1942-2004 г.) | ||
![]() Българската редакция на американската държавна радиостанция „The Voice Of America” излъчва от Вашингтон ежедневно новини и коментари в обхвата на късите вълни от 1942 година. В началото предаванията се излъчват от Ню Йорк, а по-късно централата е преместена във Вашингтон. От 1972 г. радиостанцията излъчва на български език и на средни вълни 792 KHz чрез предавател в Кавала, Гърция. През 1992 г. предаванията на VOA започват да се излъчват и на УКВ в София, Пловдив и Варна. По-късно през същата година се появяват и радиостанциите Витоша в София, Галатея - Варна и Атлантик - Пловдив, радиото на Американския Университет в България - Аура в Благоевград, Радио Мая - Бургас, Атлантик - Бургас, Атлантик - Добрич и Атлантик - Плевен, оформящи радиоверигата „VOA Europe”. Всяка от радиостанциите излъчва собствена музикално-информационна програма, включваща новините на български на „Гласът на Америка” от Вашингтон и музикалната програма „VOA Europe” нощем. През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати излъчването на „Гласът на Америка” за България и последното предаване на български език е излъчено на 27 февруари 2004 г. |
||
|
|
||
| 565 k | Последното предаване на „Гласът на Америка” на български език | |
|
|
94 k | VOA Europe! |
|
|
134 k | VOA Europe! |
Радио Свободна Европа / Радио Нова Европа(1950-2006 г.) | ||
През лятото на 1950 г. започва излъчване българската Радиостанция „Горянин”. Програмата си изготвя в студио в Ню Йорк, САЩ и се излъчва на къси вълни. През 1957 г. е създадено и Радио Свободна Европа - радиостанция, финансирана от Конгреса на САЩ и подкрепяща развитието на демокрацията и свободното слово в страните зад „желязната завеса”. Редакцията на новото радио е в Мюнхен, Германия, след 1995 г. - в Прага, Чешка Република. В периода 1951-1988 г. предаванията на радиостанцията са силно заглушавани от страна на българското правителство. От ноември 1975 до юни 1978 г. в 137 емисии по Радио „Свободна Европа”, българският писател в емиграция Георги Марков чете острокритични към режима в България откъси от книгата си „Задочни репортажи за България”. През септември 1992 г., Българската държава лицензира радиостанцията за излъчване на УКВ в големите градове в България, като благодарност за огромната роля на станцията за осъществяването но демократичните промени в страната. В края на 1994 г. на вълните на Свободна Европа, в свободното от политически програми време, започва излъчването на радиостанцията за класическа музика Classic FM. През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на страните, които ще бъдат приети в НАТО. Така, на 5 април 2004 г. на честотите на „Радио Свободна Европа” се появява новата станция „Нова Европа”. Новата програма залага на темите политика, бизнес и общество. Радио Нова Европа транслира и програмите на Дойче Веле на български. През 2006 г. Ръководството на Фондация Нова Европа решава да промени програмния профил и името на Радио Нова Европа. На 4 септември 2006 г. се излъчва последното предаване на радиостанцията, а на честотите ѝ се очаква старта на новата програма за рок-музика Z-Rock. |
||
|
|
||
| 334 k | Запис от предаване на „Свободна Европа” през юни 1977 г. на 15115 KHz | |
| 277 k | Запис от предаване на „Свободна Европа” през 80-те | |
| 334 k | Запис от предаване на „Свободна Европа” през 1999 г. | |
| 208 k | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. | |
| 492 k | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. | |
| 392 k | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. | |
| 1.71 MB | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. | |
| 708 k | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. | |
| 0.99 MB | Последната песен, излъчена в ефира на Радио „Нова Европа”, 2006 г. | |
Радио Рим / Rai International(1942-2007 г.) | ||
Италия е една от първите страни, която през трийсетте години започва да излъчва предавания в цял свят на къси вълни. Гулиелмо Маркони, изобретателят на радиото, се ангажира да осъществи в Италия, в Прато Змералдо, близо до Рим, първия предавател на къси вълни, започнал работа на 1 юли 1930 г. Четири години по-късно се реализират други два предавателя и започват предаванията за Северна Америка на италиански и английски език. През следващата година, 1935, се поставя началото на предаванията за Южна Америка на италиански език и на тези за Далечния Изток. След ново повишаване мощностите на антените през 1937 г. започват програмите за Европа и Балканите, между които и тази на български език. Към първоначалното предназначение за комуникация и връзка с големите италиански емигрантски общности, се добавя, през втората световна война и политическо-стратегическата роля, която ангажира в тази област всички велики сили, като се започне от колониалните: Съветския Съюз, САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Холандия. След влизането на Италия във войната, предаванията на къси вълни биват преустановени с примирието, подписано със Съюзниците на 8 септември 1943 г. и възобновени постепенно от 3 септември 1946 г. Предаванията на български език се възстановяват през 1948 г. Под прякото ръководство на Специална Информационна Служба към Министерския Съвет, излъчванията за чужбина се възлагат с договор на Rai - публичната радио-телевизионна организация, въз основа на закон от 1962 г. С течение на годините предаванията загубват своя официален, а понякога и пропаганден характер и стават източник на информация, която държи сметка за всички компоненти на републиканска и демократична Италия. През 1975 г. създаването на Дирекция за журналистически репортажи и програми за чужбина поставя основите за по-широко развитие на този сектор. Впоследствие предаванията за чужбина се обединяват с новите телевизионни междуконтинентални канали и стават Rai International, която, със следващата стъпка, е предназначена да се превърне в независимо дружество на Rai. Предаванията на български език спряха през октомври 2007 г. |
||
| 546 k | Начален сигнал 2006 г. | |
| 148 k | Честоти 2006 г. | |
Радио Атина / Гласът на Гърция(1940-2006 г.) | ||
![]() Програмите на български език на гръцкото радио се излъчват още от 1940 г. След 1975 г. предаванията за чужбина се наричат „Гласът на Гърция”. През 2006 г. българската редакция е преобразувана и става част от Радиостанцията „Филиа”, излъчваща на още 11 езика за малцинствата в Гърция. |
||
Радио Белград / Радио Югославия / Международно Радио на Сърбия и Черна гора(1945-2006 г.) | ||
![]() Международното радио на Сърбия и Черна гора е единствената държавна радиостанция, която на къси вълни излъчва програма за всички части на света на 13 езика от Сърбия. Излъчването на програмата за чужбина е започнало на 8 март 1936 година в Кралство Югославия, а пряк повод за основаваенто на радио на къси вълни е била нуждата от противопоставяне на фашистката пропаганда. През ноември 1941 година, по време на окупацията на Белград през втората световна война, започва работа Радио Свободна Югославия, която от 1945 година е излъчвала програма от град Уфа в Урал. От 1945 година насам, програмата за чужбина се излъчва в рамките на Радио Белград. С решение на правителството на Федеративна Народна Република Югославия, се основава Радио Югославия, което като такова, работи до януари 1954 година, когато Радио Белград поема отново излъчването на програмата за чужбина. Решение за основаване на осведомителната работна организация Радио Югославия е взето на 26 януари 1977 година, а радиото, като отделна институция, започва работа на 2 февруари 1978 година. От 1951 година програмата за чужбина се излъчва от предавателния център в Стублине, близо до Белград, а новия предавателен център край Белине, в Република Сръбска, е завършен през 1987 година. Заради войната на територията на Босна и Херцеговина през 1992 година, двата предавателя са преместени от центъра в Белине в центъра в Стублине. По време на НАТО-бомбардировките срещу СРЮ през 1999 година главната сграда на предавателния център в Стублине е унищожена със всичките предаватели. Радио Югославия – Международно радио Сърбия и Черна гора има представяне в интернет, от март 1997 година. На адрес www.radioyu.org може ежедневно да се слуша програма на 6 езика и да се следи в писмена форма на 13 езика. Радио Югославия – Международно радио Сърбия и Черна гора, от 1991 година, освен програмата за чужбина излъчва вътрешна програма YU RADIO, на фрекфенция 100.40 МНz в Белград. Станцията подържа редовни контакти със слушатели от страната и чужбина. В редакцията се получават годишно няколко хиляди писма от всички крайща на света. В реализирането на програмата участвуват около 190 души. Във връзка с разделянето на Сърбия и Черна гора, на 16 юни 2006 г. „Международното радио на Сърбия и Черна гора” (преди това „Радио Югославия”) се преименува на „Международно Радио Сърбия”. Междувременно стана ясно, че излъчването на новини на български е спряно. |
||
| 682 k | Радио Югославия, МРСЦГ | |
Радио Париж(1946-1947 г.) | ||
|
За много кратък период от около година, през
1946-1947 Радио Париж излъчва новини на български език на къси вълни от
20:15 ч. на 25.33 м. / 11844 KHz, 31.51 м. / 9521 KHz и 41.44 м. / 7239
KHz. През 1995 г . Френското Радио (днес RFI) започва предавания на
български от студио в София, които и до днес се излъчват на 103.6 FM. Още за RFI България ››› |
||
Радио Варшава(1946-1963 г.) | ||
Полското Radio Warszawa или Polskie Radio излъчва петнадесетмунутни информационни емисии на български език на къси вълни от 1946 до 1963 г. През 1946 г. емисиите са излъчвани от 20:15 ч. на 49.9 м. / 6012 KHz. |
||
Радио Прага(1946-1963 г.) | ||
![]() Чешкото Radio Praha излъчва първите си програми на български език в началото на 1946 г. Предаванията са съдържали петнадесет-минутен информационен бюлетин и са предавани на къси вълни 49 м. / 6123 KHz всеки ден от 20:15 ч. През 1957 г. е създадена и българска редакция, която до закриването си през 1963 г. излъчва следното количесвто програми: 1957г.: 13 часа, 1958г.: 52 часа, 1959г.: 52 часа, 1960г.: 26 часа, 1961г.: 25 часа, 1962г.: 22 часа, 1963г.: 20 часа. |
||
Радио Мадрид(1958-1962 г.) | ||
![]() На 7 януари 1958 г. в Мадрид, Испания е основана организация на българската емиграция, наречена „Временно Българско Представителство”. Основната и задача е обединяването на българската политическа емиграция за борба срещу комунистическото управление в България. Сред основателите са привърженици на Българския национален фронт 'Свобода', подкрепящи връщането на трона на Н.В. Цар Симеон II. Тази организация подготвя програми на български език, излъчвани през 1958-1962 г. по Radio Exterior de España. В българската редакция работят Иван Михайлов - Радко, Методи Димов и други. |
||
Радио Румъния Интернационал(1946-1947 и 1995-2004 г.) | ||
![]() След края на Втората световна война Радио Букурещ предава и новини на български език. През 1946 г. емисиите са излъчвани от 09:00 ч. на дълги вълни 1875 м. / 160 KHz и 1280 м. / 234 KHz. В периода от 1 декември 1995 г. до 27 март 2004 г. Radio România Internaţional излъчва ежедневно две половинчасови програми на български език на средни вълни 856 KHz, както и на къси вълни. |
||
Радио Тирана(1945-1997 г.) | ||
![]() Албанското държавно Radio Tirana излъчва програми на български език от 1945 до 1997 г. В този период радиото на една от най-изолираните и изостанали страни в Европа се превръща в седмото по големина световно радио с предавания на около 50 езика. По данни от 1946 г. станцията излъчва новини на български език ежедневно, от 19:15 ч. на вълна 38 м. / 7895 KHz. В следващите години предаванията се осъществяват на къси вълни 31 и 41 метра и на средни вълни 1214 KHz (Lushnj, 500 KW). Ежедневно се излъчват няколко половинчасови програми включващи новини и музика от Албания. Интересен факт е, че в радиото работят местни албански журналисти, говорещи изключително забавен български. Радио Тирана е единствената радиостанция от „източния блок”, която по време на студената война е била заглушавана от българска страна, поради идеологически противоречия. |
||
WEWN(1997-1998 г.) | ||
Тази религиозна католическа радиостанция предава и до днес, но само на английски, испански и немски език. В един кратък период - 1997-1998 г. - радиостанцията главоломно разширява предаванията си. Тогава се появяват различни езикови редакции, включително и българска. |
||
Гласът на Великата Арабска Социалистическа Либийска Джамахирия(1992-1995 г.) | ||
![]() Всъщност Либийското радио никога не е излъчвало специални информационно-музикални предавания на български език. През 1992-1995 година радиото започна масирана световна кампания за популяризиране на издадената от Муамар Кадафи „Зелена книга”. Това е книгата, която е нещо като конституция на Народна Социалистическа Либийска Арабска Джамахирия. В тези години радиото събира преводачи от над 20 езика, които превеждат книгата на езиците, на която тя не е превеждана, какъвто бе и българския. После прочитат на глас цялата книга, а Либийското радио започна да излъчва тези записи на къси вълни. Вероятно в самото радио са си имали някакъв график на излъчванията, но той си е бил само тяхна радио-тайна някаква, защото не съществуваше никаква разгласа, дори и на либийското посолство в София кога точно текат тези предавания. Най-често вървяха веднъж седмично, в четвъртък или петък, обикновено след 19 или след 21 часа, точно след предаванията на чешки език. Самите програми не започваха с някакво обръщение към слушателите, нито с информация кое радио точно излъчва. А така: един мъжки глас съобщава с огромна тържественост името Муамар Кадафи, след това „Зелена книга”, после главата, която ще се чете и направо почва да чете. След края на съответната глава предаването изведнъж свършва ... |
||
| Текста за либийските предавания на български се публикува с любезното съдействие на г-н Божидар Божков - в.Сега. | ||
В същия период, предавания на
български език се излъчват и от следните чуждестранни радиостанции: |
||










