Националната предавателна мрежа в България

    С развитието на радиото и създаването на телевизия в България, в края на 50-те години на XX век, възниква необходимост от изграждане на национална предавателна мрежа. Първият обект от тази мрежа е откритата през 1959 година телевизионната кула в Борисовата градина в София. Заедно с радиорелейната станция на Сахат тепе в Пловдив, тези сгради се вписват в типичната за времето си Сталинска архитектурна стилистика.

    Изградените през шестдесетте години основни предавателни съоръжения - на връх Ботев, връх Сръмни рид край Кърджали, връх Гьоз тепе над Слънчев бряг, връх Виден край Кюстендил, връх Зелена глава край прохода Петрохан имат формата на конусообразен пилон и изпълняват ролята на антенни носачи. Други кули то този тип, построени на по-късен етап, са Карандила над Сливен, Връх Орелек - Гоце Делчев и РРТС Шейновец над Свиленград.

    През 1978 година е построена емблематичната за курортен комплекс Пампорово телевизионна кула на връх Снежанка. Тове е първото съоръжение от този тип в България, носещо характера не само на технологичен, но и на социален архитектурен обект. В нея са разположени както технически, така и административни помещения, сладкарница и площадка за визуално наблюдение. В края на 70-те са построени още телевизионните кули в Добрич, Разград, Силистра и Тутракан. През 1985 година е завършен комплекса КРТЦ Витоша, известен повече като телевизионната кула Копитото, а през 1986 и най-високата в България телевизионна кула в Русе. През 1993 г. е построена и телевизионната станция в град Бургас. С характерната си форма, тези обекти са неизменна част от силуета, и се превръщат в един символите на града.

    В административно отношение, телевизионните кули се стопанистват от създаденото през 1963 г. държавно предприятие „Радио и телевизия” към Министерството на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, както и развитието на покритието на страната с радио- и телевизионни програми, а също и това на радиорелейната мрежа. Като част от националната предавателна мрежа са изградени радиорелейни и телевизионни станции край всеки по-голям град, както и голяма мрежа от телевизионни ретранслатори в малките населени места. Днес тази мрежа се състои от около 700 ретранслаторни станции. Централата на предприятието за радио- и телевизионни станции се намира в телевизионната кула на бул. Пейо Яворов 2 в София.

    В края на осемдесетте години СК „Радио и телевизия” е преобразуван в Национално управление „Радио-телевизионни станции” (НУ РТС). През 1992 г. управлението става част от структурата на новообразуваното държавно предприятие Българска телекомуникационна компания (БТК). През 2004 г. БТК е приватизирана, след 2009 г. действа под търговската марка име Vivacom. През юни 2010 г. Vivacom продава 50% от НУ РТС на фирмата „НУРТС България“ ЕАД.