Радиостанция „Обединена България”(1942-1943 г.) |
Радиостанцията е създадена по инициатива на Петър Габровски и Панайот К. Чинков. Студиото се намира в Дирекцията на националната пропаганда, а програмите защитават по-твърда позиция на българската държава и защитава добрите връзки на България с държавите от тристранната ос. Първото ѝ предаване е излъчено на 18 февруари 1942 г. Използван е късовълнов предавател, монтиран в квартал Овча купел, който по-късно е преместен на сградата на безжичния телеграф в Царибродския квартал (днес Красно село). Радиото излъчва всеки ден от 13:00 до 13:10 ч., от 20:00 до 20:00 до 20:15 ч. и от 20:05 до 22:20 ч. на вълна 40.05 м. / 7491 KHz. Предаванията на Радиостанция „Обединена България” продължават до ноември 1943 г. |
|
Предавател „Български новини”(1944 г.) |
През юли 1944 година започват да се излъчват специални предавания на къси вълни, предназначени за нашите сънародници в чужбина. Тези програми са обявявани като Предавател „Български новини” и са организирани са от Дирекцията на печата - осведомително отделение. |
|
Радио „Донау”(1940-1945 г.) |
||
Радио „Донау” (Donausender) е създадено от германските на 15 май 1940 г. във Виена. Радиостанцията излъчва фашистка пропаганда на на няколко южноевропейски езика, включително и български. Програмите обикновено се откриват с цитат от „Моята борба” на Хитлер, след което се прочитат новините и се излъчва музика, следват програмни акценти - всеки ден от седмицата на различна тематика. През 1942 г. германското излъчва всекидневни програми на български език - сутрешните и обедните емисии имат премимно информационен характер, докато вечерните (21:45 - 22:00 ч.) са наситени с коментари, беседи и репортажи. Радиостанцията продължава предаванията си до 13 април 1945 г., когато румънски войски развушават антените. |
||
„Войнишки предавател”(1941-1944 г.) |
||
През август 1941 г. германските окупационни войски, завзели Радио Белград организират Радиостанция „Войнишки предавател” (на немски: Soldatensender). Тази програма излъчва програми на чужди езици, насочени към армиите от различни националности, вземащи по един или друг начин участие във войната. „Войнишки предавател” има и предавания на български език - всеки ден от 6:10 до 6:20 ч. и от 19:00 до 19:30 ч. - новини, коментари и поздравителен концерт за българските войници. Тези емисии започват с думите „Ще чуете гласа на Югоизтока!”. Песента Лили Марлен става световно-известна по време на втората световна война именно заради честото ѝ излъчване по Soldatensender. „Войнишки предавател” излъчва до 1944 г. |
||
Аудио записи на Радиостанция „Войнишки предавател” |
||
senderbelgrad.mp3 |
842 k | Запис от предаване на Радио „Войнишки предавател” |
Радиостанция „Свободна и независима България”(1941-1943 г.) |
||
През пролетта на на 1941 г. в Ерусалим, земеделските политици Димитър Мацанкиев, Коста Тодоров, Иван Костов и други, начело с д-р Г. М. Димитров формират 'Български Национален Комитет'. Организацията се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Не одобрява и репресивната вътрешна политика на българските управници. Организацията разгръща пропагандната си дейност чрез радиостанцията 'Свободна и независима България'. Радиото излъчва от май 1941 г. всеки ден в 7:30-7:45 ч. - на вълна 25 м., 13:30-13:45 ч. - на вълна 27 м. и 21:15-21:30 ч. - на вълна 25 м. в обхвата на късите вълни. Предавателят на радиото е разположен в град Хайфа, Палестина и първоначално се финансира от английското управление за специални операции. От май до юли 1941 г. програмите се подготвят от Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. От началото на 1942 г. до септември 1943 г. радиостанцията се ръководи непосредствено от Г.М.Димитров. Радио 'Свободна и независима България' привлича българските слушатели с богатата си и точна информация и коментари. |
||
„Станция на свободата”(1941-1943 г.) |
||
През юли 1941 г. първият екип, подготвял предаванията на 'Свободна и независима България' започва радиопредавания на български език на новата програма 'Станция на свободата'. Радиото се ръководи пряко от английското управление за специални операции и се подготвя и излъчва от международен радио център в Ерусалим. Предаванията се излъчват ежедневно в 8:20-8:35 ч. и 19:30-19:45 ч., до пролетта на 1943 г. |
||
Радиостанция „Васил Левски”(1941-1943 г.) |
||
Радиостанцията излъчва през 1941-1943 г. ежедневно от 19:15 до 19:30 ч. Програмата се подготвя от екипа на радиостанцията 'Свободна и независима България' и също се ръководи от щаба на английското управление за специални операции в Кайро, Египет. |
||
Радио „Кайро”(1943 г.) |
||
Българските програми на Радио Кайро се излъчват през 1943 г. от екипа на 'Станция на свободата'. |
||
Радио „Москва”(1941 г.- ) |
||
Програми на български език Радио Москва излъчва от началото на 1938 г. През февруари 1941 г. започват редовните предавания, в началото веднъж, а след това няколко пъти дневно. През 1942 г. се излъчват шест програми дневно с обща продължителност два часа. Българската редакция на Радио Москва е имала филиали в градовете Куйбышев (днес - Самара) и Тифлис (днес Тбилиси, столица на Грузия). Предаванията от Москва се излъчват в часовете 5:45-6:15 и 21:40-22:00 ч., от Куйбышев - в 6:45-7:00 и 21:45-22:00 ч., от Тбилиси - в 7:30-7:45 и 21:20-21:45 ч.. В годините на втората световна война в радиостанцията работят известни дейци на комунистическата партия като Станке Димитров (Марек), Васил Коларов и др. Често в програмата на Радио Москва се четат статиите на Георги Димитров. Гласът на Русия и до днес излъчва програми на български език. Още за 'Гласът на Русия' на български език ››› |
||
Радиостанция „Христо Ботев”(1941-1944 г.) |
||
В края на юни 1941 г. в Москва е създадена централната радио-редакция на Коминтерна, международна комунистическа организация, ръководена от Георги Димитров. Радиопрограмата на български език, наречена 'Христо Ботев' започва своите предавания на 23 юли 1941 г. Десетте коминтерновски радиостанции на различни европейски езици излъчват чрез мощни съветски предаватели. Основната цел на 'Народната радиостанция 'Христо Ботев'' е да подпомага борбата против хитлеристкия фашизъм. Първоначално програмите се излъчват на къси вълни само в понеделник, сряда и събота, а по-късно стават ежедневни. Редакцията на 'Христо Ботев' се намира в московския райоон Ростокино, в сградата на Коминтерна и се ръководи лично от Георги Димитров. В редакцията на радиото работят известни комунистически дейци като Васил Коларов, Станке Димитров (Марек), Карло Луканов, Вълко Червенков и др. В средата на октомври 1941 г. радиостанцията се евакуира в град Уфа - централна Русия, и се връщат в Москва през лятото на 1942 г. Предаванията се излъчват всеки ден от 22:10 до 22:25 ч. На 17 юли 1942 г. по 'Христо Ботев' е прочетена програмата на Отечествения фронт. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и другите държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия. През август 1943 г. са въвведени четири емисии дневно. Карло Луканов отговаря за специалните емисии на Радио 'Христо Ботев' на немски език, предназначени за немските войници и офицери в България. През 1943-1944 г. българските власти заглушават предаванията на радиостанцията за региона на София. След взимането на властта от Отечествения Фронт на 9-ти септември 1944 г. Радио София е преименувано на 'Радио Христо Ботев', а за директор на е назанечен Карло Луканов. През 1948 г. е решено да се създаде втора програма, която да носи името Програма 'Христо Ботев'. |
||
Радиостанция „Народен глас”(1942-1944 г.) |
||
Радиостанцията е създадена от Задграничното бюро на ЦК на БКП по инициатива на Георги Димитров в Съветския съюз. Предаванията се излъчват на същите вълни, на които предава и 'Радио София'. 'Гласът' - Стефан Д. Тодоров, известен като Станке Димитров (Марек) репликира говорителя, четящ официалните новини на 'Радио София' с антифашистка пропаганда и комунистически лозунги. Често радиото препрочита и материали на Радио 'Христо Ботев'. Първоначално студиото и предавателят са разположени в град Симферопол на полуостров Крим, но след по-малко от месец, поради настъпването на германските войски, редакцията е преместена в Тбилиси. 'Народен глас' е излъчвал всяка вечер от 18:15-18:30 ч. на немски и 20:30-21:00 и 22:00-24:00 ч. на български език. На 16 май 1942 г. започват и паралелни излъчвания на вълните на 'Радио Скопие'. След 9-ти септември 1944 г. предаванията са прекратени. |
||
Радиостанция „Фронт и Родина”(1944-1945 г.) |
||
В края на 1944 г. България преминава на страната на съюзниците и Българската войска заедно със Съветската армия участва в сраженията с германските войски на територията на Югославия и Унгария. До края на военните действия през 1945 г. новото българско правителство и Министерството на отбраната създават късовълнова радиостанция 'Фронт и Родина', която е прототип на московската 'Фронт-Тил'. До края на войната радиостанцията излъчва съобщения за намиращите се на фронта български воѝни, поздрави от техните близки, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. Ръководители са Дако Даковски и Емил Манов. Към радиостанцията е прикрепен и артистичен състав с ръководител Владимир Трандафилов. Говорители са Цветанка Антонова и Йосиф Бернард Шулхов. |
||
В същия период, предавания на
български език се излъчват и от следните чуждестранни радиостанции: |
||
 |
 |
- Predavatel ‹ Справочник ‹ История на радиото в България ‹ Радио на български език по време на Втората световна война
Справочник
История на радиото в България
