Телевизионните кули в България
С развитието на радиото и създаването на телевизия в България, в края
на 50-те години на XX век, възниква необходимост от изграждане на национална предавателна
мрежа. Първият обект от тази мрежа е откритата през 1959 година телевизионната кула в
Борисовата градина в София. Заедно с радиорелейната станция на Сахат тепе в Пловдив,
тези сгради се вписват в типичната за времето си Сталинска архитектурна стилистика.
< Изображения > (В разработка)
Изградените през шестдесетте години основни предавателни съоръжения -
на връх Ботев, връх Сръмни рид край Кърджали, връх Гьоз тепе над Слънчев бряг,
връх Виден край Кюстендил, връх Зелена глава край прохода Петрохан имат формата на
конусообразен пилон и изпълняват ролята на антенни носачи. Други кули то този тип, построени
на по-късен етап, са Карандила над Сливен, Връх Орелек - Гоце Делчев и РРТС Шейновец над
Свиленград.
През 1978 година е построена емблематичната за курортен комплекс
Пампорово телевизионна кула на връх Снежанка. Тове е първото съоръжение от този тип в
България, носещо характера не само на технологичен, но и на социален архитектурен обект.
В нея са разположени както технически, така и административни помещения, сладкарница и
площадка за визуално наблюдение. В края на 70-те са построени още телевизионните кули
в Добрич, Разград, Силистра и Тутракан. През 1985 година е завършен комплекса
КРТЦ Витоша, известен повече като телевизионната кула Копитото, а през 1986 и най-високата
в България телевизионна кула в Русе. През 1993 г. е построена и телевизионната станция
в град Бургас. С характерната си форма, тези обекти са неизменна част
от силуета, и се превръщат в един символите на града.
< Изображения > (В разработка)
В административно отношение, телевизионните кули се стопанистват от
създаденото през 1963 г. държавно предприятие „Радио и телевизия” към Министерството
на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти
в страната, както и развитието на покритието на страната с радио- и телевизионни програми,
а също и това на радиорелейната мрежа. Като част от националната предавателна мрежа
са изградени радиорелейни и телевизионни станции край всеки по-голям град, както и
голяма мрежа от телевизионни ретранслатори в малките населени места. Днес тази мрежа
се състои от около 700 ретранслаторни станции. В края на осемдесетте години СК „Радио
и телевизия” е преобразуван в Национално управление „Радио-телевизионни станции”
(НУ РТС). Днес тези обекти са част от структурата на телекомуникационната компания БТК.
