Радио и телевизия в България преди 1920 г.


    През 19-ти век физиците Джеймс Максуел, Оливър Лодж и Хайнрих Херц доказват съществуването на електромагнитни вълни. На 7 май 1895 г. Александър Попов демонстрира в Руското физико-химично общество създадения от него уред за предаване и приемане (искров детектор) на електрически колебания на големи разстояния без проводник (радиовълни). По същото време Гулиелмо Маркони разработва в Сасо, Италия приемо-предавателен уред за безжичен телеграф. През 1896 г. двамата учени демонстрират безжично предаване на сигнали на разстояние - Попов в Санкт Петербург, Русия и Маркони в Солсбъри, Великобритания.

    Първите опити с безжичния телеграф в България се правят през 1903 г. с малка радиостанция „Сименс-Халске“ в Софийската пионерна дружина при железопътния полк. През 1905 г. Народното събрание разрешава вземането на извънреден кредит за построяване на една морска безжична станция във Варна и доставяне на няколко подвижни безжични станции. През 1909 г. в изпълнение на решението на НС е доставен искров 2.4 kW радиопредавател от фирма „Маркони“, работещ на вълни 300, 600 и 1600 метра. Радиостанцията се разполага до с. Франга, Варненско. Първата българска брегова радиостанция е записана в Международното телеграфно бюро като „Franga“.



    През юни 1911 г. започва работа първата българска корабна радиостанция, монтирана на крайцера „Надежда“ от фирма „Телефункен“. Неин началник е лейт. Сава Стефанов, завършил специален курс в Кронщад, Русия и станал по-късно контраадмирал и командващ българския военен флот. На 1 май 1912 г. започва редовна работа и първата брегова радиостанция на Франгата над Варна с повиквателен знак SAF. Подробно за първата брегова радиостанция в България - четете в изследването на „Морски вестник“ .

    В началото на 1912 г. в състава на телеграфната дружина на Българската армия е включено радиотелеграфно отделение. За неговите нужди Френското радиоелектрическо дружество доставя две товарни р/с „Пилзен“ две возими р/с „Телефункен“ (по 1/2 киловат). Първите проби на тези подвижни радиостанции са между Скобелево и Мустафапаша (днес Свилеград). По време на Междусъюзническата война радиостанцията във Варна е окупирана от румънски войски и преустановява работа.


Съобщения за откриване на безжичната станция в София

    През август 1914 г. в София влиза в експлоатация голяма наземна приемо-предавателна радиостанция, с искров предавател и 128-метрова антена, доставена и монтирана от „Телефункен“. Радиостанцията е разположена северно от ж.п. гара София (където днес се намира ТЕЦ София). Станцията има повиквателен знак FF, първоначално поддържа връзка само с Будапеща, от следващата година също и с Виена, Берлин, Цариград. През 1916 г. във водохвърчилната станция край Варна са доставени пет подвижни радиостанции „Телефункен“. През Първата световна война германските войски построяват още три предавателя за телеграфна връзка - в София и край Шумен.

    След края на войната, от октомври 1918 г. до ноември 1920 г. искровата станция в София е окупирана от френски и италиански военослужащи. Радиовръзка се поддържа с Рим, Париж, о-в Корфу, Солун и с белогвардейския щаб на ген. Врангел в Севастопол.


Радио-телевизионни събития по години: до 1920192119221923192419251926192719281929193019301931193219331934193519361937193819391940194119421943194419451946194719481949195019511952195319541955195619571958195919601961196219631964196519661967196819691970197119721973197419751976197719781979198019811982198319841985198619871988198919901991199219931994199519961997199819992000200120022003200420052006200720082009201020112012201320142015201620172018201920202021202220232024