Радио и телевизия в България преди 1920 г.
През 19-ти век физиците Джеймс Максуел, Оливър Лодж и Хайнрих Херц доказват съществуването на електромагнитни вълни. На 7 май 1895 г. Александър Попов демонстрира в Руското физико-химично общество създадения от него уред за предаване и приемане (искров детектор) на електрически колебания на големи разстояния без проводник (радиовълни). По същото време Гулиелмо Маркони разработва в Сасо, Италия приемо-предавателен уред за безжичен телеграф. През 1896 г. двамата учени демонстрират безжично предаване на сигнали на разстояние - Попов в Санкт Петербург, Русия и Маркони в Солсбъри, Великобритания.
Първите опити с безжичния телеграф в България се правят през 1903 г. с малка радиостанция „Сименс-Халске“ в Софийската пионерна дружина при железопътния полк. През 1905 г. Народното събрание разрешава вземането на извънреден кредит за построяване на една морска безжична станция във Варна и доставяне на няколко подвижни безжични станции. През 1909 г. в изпълнение на решението на НС е доставен искров 2.4 kW радиопредавател от фирма „Маркони“, работещ на вълни 300, 600 и 1600 метра. Радиостанцията се разполага до с. Франга, Варненско. Първата българска брегова радиостанция е записана в Международното телеграфно бюро като „Franga“.
През юни 1911 г. започва работа първата българска корабна радиостанция, монтирана на крайцера „Надежда“ от фирма „Телефункен“. Неин началник е лейт. Сава Стефанов, завършил специален курс в Кронщад, Русия и станал по-късно контраадмирал и командващ българския военен флот. На 1 май 1912 г. започва редовна работа и първата брегова радиостанция на Франгата над Варна с повиквателен знак SAF. Подробно за първата брегова радиостанция в България - четете в изследването на „Морски вестник“
.
В началото на 1912 г. в състава на телеграфната дружина на Българската армия е включено радиотелеграфно отделение. За неговите нужди Френското радиоелектрическо дружество доставя две товарни р/с „Пилзен“ две возими р/с „Телефункен“ (по 1/2 киловат). Първите проби на тези подвижни радиостанции са между Скобелево и Мустафапаша (днес Свилеград). По време на Междусъюзническата война радиостанцията във Варна е окупирана от румънски войски и преустановява работа.
Съобщения за откриване на безжичната станция в София
През август 1914 г. в София влиза в експлоатация голяма наземна приемо-предавателна радиостанция, с искров предавател и 128-метрова антена, доставена и монтирана от „Телефункен“. Радиостанцията е разположена северно от ж.п. гара София (където днес се намира ТЕЦ София). Станцията има повиквателен знак FF, първоначално поддържа връзка само с Будапеща, от следващата година също и с Виена, Берлин, Цариград. През 1916 г. във водохвърчилната станция край Варна са доставени пет подвижни радиостанции „Телефункен“. През Първата световна война германските войски построяват още три предавателя за телеграфна връзка - в София и край Шумен.
След края на войната, от октомври 1918 г. до ноември 1920 г. искровата станция в София е окупирана от френски и италиански военослужащи. Радиовръзка се поддържа с Рим, Париж, о-в Корфу, Солун и с белогвардейския щаб на ген. Врангел в Севастопол.
Радио-телевизионни събития по години: до 1920 • 1921 • 1922 • 1923 • 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943 • 1944 • 1945 • 1946 • 1947 • 1948 • 1949 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1959 • 1960 • 1961 • 1962 • 1963 • 1964 • 1965 • 1966 • 1967 • 1968 • 1969 • 1970 • 1971 • 1972 • 1973 • 1974 • 1975 • 1976 • 1977 • 1978 • 1979 • 1980 • 1981 • 1982 • 1983 • 1984 • 1985 • 1986 • 1987 • 1988 • 1989 • 1990 • 1991 • 1992 • 1993 • 1994 • 1995 • 1996 • 1997 • 1998 • 1999 • 2000 • 2001 • 2002 • 2003 • 2004 • 2005 • 2006 • 2007 • 2008 • 2009 • 2010 • 2011 • 2012 •2013 • 2014 • 2015 • 2016 • 2017 • 2018 • 2019 • 2020 • 2021 • 2022 • 2023 • 2024
Първите опити с безжичния телеграф в България се правят през 1903 г. с малка радиостанция „Сименс-Халске“ в Софийската пионерна дружина при железопътния полк. През 1905 г. Народното събрание разрешава вземането на извънреден кредит за построяване на една морска безжична станция във Варна и доставяне на няколко подвижни безжични станции. През 1909 г. в изпълнение на решението на НС е доставен искров 2.4 kW радиопредавател от фирма „Маркони“, работещ на вълни 300, 600 и 1600 метра. Радиостанцията се разполага до с. Франга, Варненско. Първата българска брегова радиостанция е записана в Международното телеграфно бюро като „Franga“.
През юни 1911 г. започва работа първата българска корабна радиостанция, монтирана на крайцера „Надежда“ от фирма „Телефункен“. Неин началник е лейт. Сава Стефанов, завършил специален курс в Кронщад, Русия и станал по-късно контраадмирал и командващ българския военен флот. На 1 май 1912 г. започва редовна работа и първата брегова радиостанция на Франгата над Варна с повиквателен знак SAF. Подробно за първата брегова радиостанция в България - четете в изследването на „Морски вестник“
.В началото на 1912 г. в състава на телеграфната дружина на Българската армия е включено радиотелеграфно отделение. За неговите нужди Френското радиоелектрическо дружество доставя две товарни р/с „Пилзен“ две возими р/с „Телефункен“ (по 1/2 киловат). Първите проби на тези подвижни радиостанции са между Скобелево и Мустафапаша (днес Свилеград). По време на Междусъюзническата война радиостанцията във Варна е окупирана от румънски войски и преустановява работа.
Съобщения за откриване на безжичната станция в София
През август 1914 г. в София влиза в експлоатация голяма наземна приемо-предавателна радиостанция, с искров предавател и 128-метрова антена, доставена и монтирана от „Телефункен“. Радиостанцията е разположена северно от ж.п. гара София (където днес се намира ТЕЦ София). Станцията има повиквателен знак FF, първоначално поддържа връзка само с Будапеща, от следващата година също и с Виена, Берлин, Цариград. През 1916 г. във водохвърчилната станция край Варна са доставени пет подвижни радиостанции „Телефункен“. През Първата световна война германските войски построяват още три предавателя за телеграфна връзка - в София и край Шумен.
След края на войната, от октомври 1918 г. до ноември 1920 г. искровата станция в София е окупирана от френски и италиански военослужащи. Радиовръзка се поддържа с Рим, Париж, о-в Корфу, Солун и с белогвардейския щаб на ген. Врангел в Севастопол.
Радио-телевизионни събития по години: до 1920 • 1921 • 1922 • 1923 • 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943 • 1944 • 1945 • 1946 • 1947 • 1948 • 1949 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1959 • 1960 • 1961 • 1962 • 1963 • 1964 • 1965 • 1966 • 1967 • 1968 • 1969 • 1970 • 1971 • 1972 • 1973 • 1974 • 1975 • 1976 • 1977 • 1978 • 1979 • 1980 • 1981 • 1982 • 1983 • 1984 • 1985 • 1986 • 1987 • 1988 • 1989 • 1990 • 1991 • 1992 • 1993 • 1994 • 1995 • 1996 • 1997 • 1998 • 1999 • 2000 • 2001 • 2002 • 2003 • 2004 • 2005 • 2006 • 2007 • 2008 • 2009 • 2010 • 2011 • 2012 •2013 • 2014 • 2015 • 2016 • 2017 • 2018 • 2019 • 2020 • 2021 • 2022 • 2023 • 2024
Пълна версия
Мобилна версия
Радио
Телевизия
Справочник
Форуми