Радио и телевизия в България през 1929
На 1 август влиза в експлоатация нова национална телеграфна радиостанция с незатихващи трептения, построена от фирмата на Маркони. Предавателната част е разположена на същото място край ж.п. гара София, където е била предишната, искрова радиостанция. Радиопредавателите са три – късовълнов LZA (7.5 kW на 20.04 m), късовълнов LZB (7.5 kW на 40.21 m) и дълговълнов LZS (на вълна 2850 m). Управлението е дистанционно, от Централно приемопредавателно бюро, разположено в сградата на Министерството на ПТТ (Централна поща). Целият радиокомплекс обслужва само безжичните телеграфи на пощите и БТА. Радиовръзка се поддържа предимно с близките европейски столици. Радиоприемателната част е в специално построена сграда край софийското село Кумарица и разполага с пет радиоприемника.
Безжични радиостанции LZA, LZB, LZS в мрежата на Via Marconi
В София започва издаването на първото българско радиотехническо списание „Радио-Вести“ с редактор-уредник електроинженер Г. М. Георгиев. Вестникът публикува програми на приеманите в България радиостанции, пише не само за радио, но и за телевизия, която тогава е наричана на български „далечно виждане“ или „далековиждане“.
Първите пробни радиопредавания в България през 1929 г.
На 25 ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, Радио София!“. Първото радиопредаване е дело на техника Георги Вълков, който още от 1926 г. прави опити да конструира предавател. Със съдействието на офицери от военната инженерна работилница при Първа инженерна дружина, с примитивни средства и използувайки части от стари радиоапарати, Вълков строи успява да построи радиопредавател с мощност 60 W. Станцията се намира до Руския паметник в София, за предавателна антена над казарменото помещение е обтегната на височина 14 m обикновена приемателна антена, дълга 50 m.
Георги Вълков е роден през 1902 г. в град Тулча (Румъния), а през 1910 г. цялото семейство се премества в София. Учи в техникум по електротехника в Германия, завършва там и инженерство, след което се връща в България и служи в Първа инженерна дружина на Българската армия.
Радио-телевизионни събития по години: до 1920 • 1921 • 1922 • 1923 • 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943 • 1944 • 1945 • 1946 • 1947 • 1948 • 1949 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1959 • 1960 • 1961 • 1962 • 1963 • 1964 • 1965 • 1966 • 1967 • 1968 • 1969 • 1970 • 1971 • 1972 • 1973 • 1974 • 1975 • 1976 • 1977 • 1978 • 1979 • 1980 • 1981 • 1982 • 1983 • 1984 • 1985 • 1986 • 1987 • 1988 • 1989 • 1990 • 1991 • 1992 • 1993 • 1994 • 1995 • 1996 • 1997 • 1998 • 1999 • 2000 • 2001 • 2002 • 2003 • 2004 • 2005 • 2006 • 2007 • 2008 • 2009 • 2010 • 2011 • 2012 •2013 • 2014 • 2015 • 2016 • 2017 • 2018 • 2019 • 2020 • 2021 • 2022 • 2023 • 2024
Безжични радиостанции LZA, LZB, LZS в мрежата на Via Marconi
В София започва издаването на първото българско радиотехническо списание „Радио-Вести“ с редактор-уредник електроинженер Г. М. Георгиев. Вестникът публикува програми на приеманите в България радиостанции, пише не само за радио, но и за телевизия, която тогава е наричана на български „далечно виждане“ или „далековиждане“.
Първите пробни радиопредавания в България през 1929 г.
На 25 ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, Радио София!“. Първото радиопредаване е дело на техника Георги Вълков, който още от 1926 г. прави опити да конструира предавател. Със съдействието на офицери от военната инженерна работилница при Първа инженерна дружина, с примитивни средства и използувайки части от стари радиоапарати, Вълков строи успява да построи радиопредавател с мощност 60 W. Станцията се намира до Руския паметник в София, за предавателна антена над казарменото помещение е обтегната на височина 14 m обикновена приемателна антена, дълга 50 m.
Георги Вълков е роден през 1902 г. в град Тулча (Румъния), а през 1910 г. цялото семейство се премества в София. Учи в техникум по електротехника в Германия, завършва там и инженерство, след което се връща в България и служи в Първа инженерна дружина на Българската армия.
Радио-телевизионни събития по години: до 1920 • 1921 • 1922 • 1923 • 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943 • 1944 • 1945 • 1946 • 1947 • 1948 • 1949 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1959 • 1960 • 1961 • 1962 • 1963 • 1964 • 1965 • 1966 • 1967 • 1968 • 1969 • 1970 • 1971 • 1972 • 1973 • 1974 • 1975 • 1976 • 1977 • 1978 • 1979 • 1980 • 1981 • 1982 • 1983 • 1984 • 1985 • 1986 • 1987 • 1988 • 1989 • 1990 • 1991 • 1992 • 1993 • 1994 • 1995 • 1996 • 1997 • 1998 • 1999 • 2000 • 2001 • 2002 • 2003 • 2004 • 2005 • 2006 • 2007 • 2008 • 2009 • 2010 • 2011 • 2012 •2013 • 2014 • 2015 • 2016 • 2017 • 2018 • 2019 • 2020 • 2021 • 2022 • 2023 • 2024
Пълна версия
Мобилна версия
Радио
Телевизия
Справочник
Форуми