Радио и телевизия в България през 1991


    От 1 февруари генерален директор на Българската телевизия е Огнян Сапарев. Христофор Раданов е назначен за диригент на Оркестъра за народна музика на Българското радио. Естрадният оркестър на Българското радио е преименуван в Биг-бенд. На 20 май Първа програма на БТ започва излъчването на телетекст. Първата телетекст-услуга в българския ефир е наречена „Телевест“ (Телевизионен вестник).

    На 16 април 1991 г. „Гласът на Америка“ започва излъчване на УКВ в София, през август е включен и предавател на Радио „Свободна Европа“, до края на годината и на Световната служба на „Би Би Си“. Френската телевизия „TV5 Europe“ започва ефирно излъчване в София и големите градове. Междувременно, във връзка с разпадането на Съветския съюз, от 27 декември Съветската телевизия се преименува на „Първи канал Останкино“.

    На 22 април 99.0 MHz е осъществено първо излъчване на частна радиостанция в София. Пиратското предаване на Радио „99“ е прекратено след няколко дни в ефир.


Статия от в. „24 часа“, бр. 1; телевизионна програма за 16 и 18 април 1991 г.

    Държавният монопол върху радиоразпръскването в България е отменен с решение на Министерски съвет. Постановление №114 от 28 юни 1991 г. определя основните функции и задачи на Комитета по съобщения и информатика, сред които и лицензиране за различни видове далекосъобщителни дейности. Принципът за свобода на словото е закрепен в член 39 в приетата на 12 юли 1991 г. Конституция на Република България.

    Истинска сензация се състои на 22 декември 1991 година. Редовното издание на студентска програма „Ку-ку” е симулативно прекъснато от съобщение за това „… че в Козлодуй не се е случило нищо страшно”. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя - Жени Костадинова, и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят „срамежливата нечестност”, с която би се държала националната електронна медиа, ако в Козлодуй избухне авария. Свикналата да „чете между редовете” аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници излизат със заклеймяващи първи страници, а официалната версия на правителството е, че „кукувци” са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството … Всъщност една от основните цели на авторите на така нареченото „атомно Ку-ку” е била да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб.

    На 16 декември 1991 г. в София е обявено създаването на Сдружение за частно радиоразпръскване. Сред неговите членове са Петър Пунчев, Кирил Калев, Емил Иванов, Кин Стоянов, Кирил Маричков, Константин Марков, Живко Желев, Александър Момчилов, Веселина Каналева и др.

    В края на годината към 36-то Народно събрание е създадена Комисия по радио и телевизия с председател Михаил Неделчев. Стефан Софиянски става председател на Комитета по съобщения и информатика. Заседанията на Народното събрания започват да се излъчват редовно по Българското радио на УКВ и дълги вълни. Влизат в експлоатация маломощни средновълнови предаватели в Дулово, Самуил, Търговище и Хасково.

    Радио-телевизија Скопје (РТС) се преименува на Македонска радио-телевизија (МРТ). Радио Тирана и Радио ИБРА от Лисабон прекъсва излъчванията си на български език.



Една от първите кабелни телевизионни мрежи в България - „Антени-Инженеринг“


Радио-телевизионни събития по години: до 19201921192219231924192519261927192819291930193119321933193419351936193719381939194019411942194319441945194619471948194919501951195219531954195519561957195819591960196119621963196419651966196719681969197019711972197319741975197619771978197919801981198219831984198519861987198819891990199119921993199419951996199719981999200020012002200320042005200620072008200920102011201220132014201520162017201820192020202120222023