Радио и телевизия в България през 1991
От 1 февруари генерален директор на Българската телевизия е Огнян Сапарев. Христофор Раданов е назначен за диригент на Оркестъра за народна музика на Българското радио. Естрадният оркестър на Българското радио е преименуван в Биг-бенд. На 20 май Първа програма на БТ започва излъчването на телетекст. Първата телетекст-услуга в българския ефир е наречена „Телевест“ (Телевизионен вестник).
На 16 април 1991 г. „Гласът на Америка“ започва излъчване на УКВ в София, през август е включен и предавател на Радио „Свободна Европа“, през декември и на Световната служба на „Би Би Си“. Френската телевизия „TV5 Europe“ започва ефирно излъчване в София и големите градове. Междувременно, във връзка с разпадането на Съветския съюз, от 27 декември съветската телевизия се преименува на „Първи канал Останкино“.
На 22 април 99.0 MHz е осъществено първо излъчване на частна радиостанция в София. Пиратското предаване на Радио „99“ е прекратено след няколко дни в ефир.
Статия от в. „24 часа“, бр. 1; телевизионна програма за 16 и 18 април 1991 г.
Държавният монопол върху радиоразпръскването в България е отменен с решение на Министерски съвет. Постановление №114 от 28 юни 1991 г. определя основните функции и задачи на Комитета по съобщения и информатика, сред които и лицензиране за различни видове далекосъобщителни дейности. Принципът за свобода на словото е закрепен в член 39 в приетата на 12 юли 1991 г. Конституция на Република България.
Истинска сензация се състои на 22 декември 1991 година. Редовното издание на студентска програма „Ку-ку“ е симулативно прекъснато от съобщение, че „… в Козлодуй не се е случило нищо страшно“. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя - Жени Костадинова, и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят „срамежливата нечестност”, с която би се държала националната електронна медиа, ако в Козлодуй избухне авария. Свикналата да „чете между редовете” аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници излизат със заклеймяващи първи страници, а официалната версия на правителството е, че „кукувци“ са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството … Всъщност една от основните цели на авторите на така нареченото „атомно Ку-ку“ е била да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб.
На 16 декември 1991 г. в София е обявено създаването на Сдружение за частно радиоразпръскване. Сред неговите членове са Петър Пунчев, Кирил Калев, Емил Иванов, Кин Стоянов, Кирил Маричков, Константин Марков, Живко Желев, Александър Момчилов, Веселина Каналева и др.
В края на годината към 36-то Народно събрание е създадена Комисия по радио и телевизия с председател Михаил Неделчев. Стефан Софиянски става председател на Комитета по съобщения и информатика. Заседанията на Народното събрания започват да се излъчват редовно по Българското радио на УКВ и дълги вълни. Влизат в експлоатация маломощни средновълнови предаватели в Дулово, Самуил, Търговище и Хасково.
Радио-телевизија Скопје (РТС) се преименува на Македонска радио-телевизија (МРТ). Радио Тирана и Радио ИБРА от Лисабон прекъсва излъчванията си на български език.
Една от първите кабелни телевизионни мрежи в България - „Антени-Инженеринг“
Радио-телевизионни събития по години: до 1920 • 1921 • 1922 • 1923 • 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943 • 1944 • 1945 • 1946 • 1947 • 1948 • 1949 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1959 • 1960 • 1961 • 1962 • 1963 • 1964 • 1965 • 1966 • 1967 • 1968 • 1969 • 1970 • 1971 • 1972 • 1973 • 1974 • 1975 • 1976 • 1977 • 1978 • 1979 • 1980 • 1981 • 1982 • 1983 • 1984 • 1985 • 1986 • 1987 • 1988 • 1989 • 1990 • 1991 • 1992 • 1993 • 1994 • 1995 • 1996 • 1997 • 1998 • 1999 • 2000 • 2001 • 2002 • 2003 • 2004 • 2005 • 2006 • 2007 • 2008 • 2009 • 2010 • 2011 • 2012 •2013 • 2014 • 2015 • 2016 • 2017 • 2018 • 2019 • 2020 • 2021 • 2022 • 2023 • 2024
На 16 април 1991 г. „Гласът на Америка“ започва излъчване на УКВ в София, през август е включен и предавател на Радио „Свободна Европа“, през декември и на Световната служба на „Би Би Си“. Френската телевизия „TV5 Europe“ започва ефирно излъчване в София и големите градове. Междувременно, във връзка с разпадането на Съветския съюз, от 27 декември съветската телевизия се преименува на „Първи канал Останкино“.
На 22 април 99.0 MHz е осъществено първо излъчване на частна радиостанция в София. Пиратското предаване на Радио „99“ е прекратено след няколко дни в ефир.
Статия от в. „24 часа“, бр. 1; телевизионна програма за 16 и 18 април 1991 г.
Държавният монопол върху радиоразпръскването в България е отменен с решение на Министерски съвет. Постановление №114 от 28 юни 1991 г. определя основните функции и задачи на Комитета по съобщения и информатика, сред които и лицензиране за различни видове далекосъобщителни дейности. Принципът за свобода на словото е закрепен в член 39 в приетата на 12 юли 1991 г. Конституция на Република България.
Истинска сензация се състои на 22 декември 1991 година. Редовното издание на студентска програма „Ку-ку“ е симулативно прекъснато от съобщение, че „… в Козлодуй не се е случило нищо страшно“. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя - Жени Костадинова, и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят „срамежливата нечестност”, с която би се държала националната електронна медиа, ако в Козлодуй избухне авария. Свикналата да „чете между редовете” аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници излизат със заклеймяващи първи страници, а официалната версия на правителството е, че „кукувци“ са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството … Всъщност една от основните цели на авторите на така нареченото „атомно Ку-ку“ е била да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб.
На 16 декември 1991 г. в София е обявено създаването на Сдружение за частно радиоразпръскване. Сред неговите членове са Петър Пунчев, Кирил Калев, Емил Иванов, Кин Стоянов, Кирил Маричков, Константин Марков, Живко Желев, Александър Момчилов, Веселина Каналева и др.
В края на годината към 36-то Народно събрание е създадена Комисия по радио и телевизия с председател Михаил Неделчев. Стефан Софиянски става председател на Комитета по съобщения и информатика. Заседанията на Народното събрания започват да се излъчват редовно по Българското радио на УКВ и дълги вълни. Влизат в експлоатация маломощни средновълнови предаватели в Дулово, Самуил, Търговище и Хасково.
Радио-телевизија Скопје (РТС) се преименува на Македонска радио-телевизија (МРТ). Радио Тирана и Радио ИБРА от Лисабон прекъсва излъчванията си на български език.
Една от първите кабелни телевизионни мрежи в България - „Антени-Инженеринг“
Радио-телевизионни събития по години: до 1920 • 1921 • 1922 • 1923 • 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943 • 1944 • 1945 • 1946 • 1947 • 1948 • 1949 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1959 • 1960 • 1961 • 1962 • 1963 • 1964 • 1965 • 1966 • 1967 • 1968 • 1969 • 1970 • 1971 • 1972 • 1973 • 1974 • 1975 • 1976 • 1977 • 1978 • 1979 • 1980 • 1981 • 1982 • 1983 • 1984 • 1985 • 1986 • 1987 • 1988 • 1989 • 1990 • 1991 • 1992 • 1993 • 1994 • 1995 • 1996 • 1997 • 1998 • 1999 • 2000 • 2001 • 2002 • 2003 • 2004 • 2005 • 2006 • 2007 • 2008 • 2009 • 2010 • 2011 • 2012 •2013 • 2014 • 2015 • 2016 • 2017 • 2018 • 2019 • 2020 • 2021 • 2022 • 2023 • 2024
Пълна версия
Мобилна версия
Радио
Телевизия
Справочник
Форуми