Радиозаглушаване в България по време на Студената война

    В доклад на Радио Свободна Европа (РСЕ) от 1968 г. се твърди, че върху всяка честота, на която се излъчва програмата на български език, работят по шест или седем станции, излъчващи смущения. Във всички доклади се отбелязва, че предаванията на български са най-силно заглушавани.

    Най-„вражеска“ радиостанция за тогавашните български власти, безспорно е Радио „Свободна Европа“. България заглушава нейните предаванията от 1952 до 1989 г. без прекъсване. Други важни цели са били предаванията на Гласът на Америка на български (заглушаван от 1949 г. до септември 1974 г.) и на Би Би Си Лондон.


    „България е най-големият нарушител сред източно-европейските страни. От 9 станции, излъчващи на български език, седем са заглушавани. България също е единствената страна в Източна Европа, заглушаваща Ватикана.” [1]

    Отделни заглушители в някои от социалистическите страни са били спряни в периодите на затопляне на международните отношения - от юни 1963 г. до пролетта на 1968 г. и от септември 1973 г. до 1980 г. във връзка с изострянето на политическата ситуация в Полша и рязката западна критика на въввеждането на Съветски войски в Афганистан. В тези периоди е било възможно свободното слушане само на официалните западни радиостанции (Би Би Си, Дойче веле, Гласът на Америка), а Радио „Свободна Европа“ е било заглушавано с пълна сила.

    Към 1988 г. деветте чужди радиостанции, които са били заглушавани са: Радио „Свободна Европа“, Гласът на Америка, Би Би Си, Дойче веле, Радио Рим, Ватикана, Атина, Анкара, Тирана. В отделни периоди са били излъчвани смущения върху предаванията на Радио Китай, Белград, Лисабон, Монте Карло.

    Радиозаглушаването на вражеските радиостанции е било осъществявано чрез съвместни действия на всички страни от социалистическия лагер. От 1951 до 1989 г. работи обща система за задиозащита. България е излъчвала смущения върху предаванията на Радио Свободна Европа на полски (до април 1962 г.). Полша (до края на ноември 1956 г.) и Чехословакия (до април 1962 г.) са провеждали далечно заглушаване върху честотите, на които се излъчва програма на български. Съветският Союз е провеждал същите действия към програмите на български до януари 1988 г.

    Изграждането на мрежа от заглушителни станции на територията на Народна Република България започва през 1952 година. Тази дейност се извършва от специализирана група в рамките на Дирекция П.Т.Т.Р. към Министерството на съобщенията, паралелно с изграждането на радиорелейна, радио- и телевизионна предавателна мрежа в страната. До средата на 1953 г. са построени радиопредавателните центрове Костинброд, Плевен, Варна и Козаревец, край Лясковец. Първоначално са обурудвани с радиопредаватели TESLA – Късовълновите KUV-18/30 (диапазон от 5,5 до 24 MHz, на практика само до 18 MHz заради проблеми с антените; мощност 18 kW в телефонен и 30 kW в телеграфен режим) и средновълновите SRV-30 (мощност 30 kW). Средновълновите са използвани за заглушаване на предавателя на „Гласът на Америка“ в Гърция (981 kHz, първоначално 150 kW, от 60-те години 1000 kW). От края на 60-те тези предаватели заглушават емисиите на Радио Тирана. През 70-те са доставени съветски късовълнови предаватели „Молния-2М“ с мощност 15 kW.

    Слушатели на Западните радиостанции в България от 1962 до 1988 г.

    През 1979 г. в 06 управление на Комитета за Държана сигурност (Борба с идеологическата диверсия) е разработен доклад за ефективността на заглушаването на турските радио- и телевизионни станции. Установено е, че Турция разполага с много и мощни предаватели, около 80% от българските турци слушат основно предавания от Турция. В доклада се посочва, че от 8 години се правят опити за заглушаване на турските предавания на на българска територия. Прави се извода, че турското радио се приема много добре на всички обхвати, а заглушаването чрез няколко малки предавателя на средни вълни е напълно неефективно. [2]

    След 1986 г., като част от новата политика на гласност и преустройство, Съветският съюз постепенно започва да изключва заглушаването на чуждестранни радиостанции. През ноември 1988 г. окончателно е преустановено заглушаването на Радио „Свобода” за народите на СССР.

    На 21 декември 1988 г., в 16:00 часа UTC България прекратява заглушаването на програмите на Радио „Свободна Европа“. В доклад на „Гласът на Америка” се посочва, че станции с позивни L4, K7, R6, M7 и G2 продължават заглушавания на предаванията на български на Радио Ватикана, Радио Тирана и др. На 1 януари 1989 г. се прекратява заглушаването на всички програми с изключение на Радио Анкара. През 1990 г. МВР предоставя част от обектите, излъчвали смущения на Националното управление „Радиотелевизионни станции”. Впоследствие, тези станции се използват за излъчване на програмите на БНР на къси вълни за чужбина и на средни вълни с малка мощност.

    Любопитен факт е, че и предаванията за чужбина на Българското радио (тогава Радио София) също са били заглушавани. Това се е случвало в Чили при управлението на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.).

Документи от архива на Държавна сигурност:
	Резолюция на Секретарията на ЦК на БКП относно прекъсване на заглушаването на чуждите радиопредавания за България (с изключение на Радио Анкара) с приложена докладна записка от Асоциация „Съобщения” от 21.12.1988 г., Централен комитет на Българската комунистическа партия. (.pdf, 220 KB) [3]

Източници:
[1] „Доклад на Бюрото за разследвания на Американската информационна агенция (USIA) относно заглушаването на Западни радиопредавания към Съветския съюз и Източна Европа”, James P. McGregor, април 1983 г.;
[2] „ДС и средства за масово осведомяване” - КомДос;
[3] Държавен архив – София, фонд 1-Б, запис 64, папка 909; 23 април 1989 г.;
— „Доклад относно заглушаването на Радио Свободна Европа преди и след 21.08.1968 г.”, ноември 1968 г.;
— „Радиоцензура” - изследване на литовския журналист Римантас Плейкис, 2003 г.;
— „Радиото - главен канал за идеологическо проникване, „Свободната” информация или дезинформация”, Надка Гъркова, Наука и изкуство, София, 1977 г.;
— „Jamming, or deliberate interference against radio broadcasting stations”, V. K. Lehtoranta, OH2LX