Радиопредавател кв. Лагера - София (1934-1966 г.)
Една от първите радиопразпръсквателни станции в София, позната още като радиостанцията в Добруджанския/Царибродския квартал, Красно село, Павлово.


В началото на 1933 г. по молба на българския съюз „Родно радио“ министъра на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков предоставя извадените от употреба мотори, антенна мачта и принадлежности от старата радиотелеграфна станция при ж.п. гарата. Кметът на София Харалампи Орошаков осигурява общински терен в Добружданския квартал, в района на Трети гараж по трамвайната линия за Княжево.
Образуван е технически комитет начело с председателя на българския радиосъюз Родно радио инж. Марин Маринов, в строителната комисия влизат още арх. Христо Балтаджиев, инженерите Иван Бинев, Никола Белопитов, Васил Бърнев, Никола Захариев, Георги Ясников, техникът Спиро Кметов и принц Мехмет Рафик. На 18 юни 1933 г. е направена първа копка за фундамента на западната мачта. Следва монтаж на двете мачти, направени от разполовената антена на стария радиотелеграф, така се получават две мачти, всяка с височина 63 метра. Монтират се антените, заземяването, построена е сград за машините и предавателя. Медна жица със сечение 2.5 мм е положена по цялото разстояние от около 5 км от студиото на ул. „Бенковски“, по „Солунска“, през пл. „Македония“ към гара „Сердика“ и до предавателя. За полагане на кабела отговаря инж. Белопитов, мачтите се монтират от инж. Т. Карадалев, техниците Спиро Кметов и Трайко Якимов, монтьорите Христо Ковачев, Пею Илиев, Игнат Димитров, Ив. Дойчинов. Монтажът на уредите и предавателя извършват М. Рефик, Ст. Туйков, Г. Царвулков, Д. Попов, А. Апостоловски, Игн. Димитров, от главна дирекция на ПТТ има помагат А. Чучулев, Н. Стоянов, С. Козлов. На 18 декември ок. 20:30 ч. е направена първа проба на новия предавател - първоначално на вълна 996 m/300 kHz, като в следващите месеци предавателят е настроен да работи на официално определената за България вълна 352.8 m/850 kHz по плана от Люцерн.
На 25 март 1934 г. в 10 часа сутринта Софийският митрополит Стефан служи водосвет при откриването на новия радиопредавател, официално наречен „Радио София“. Министърът на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков прерязва лентата и държи реч пред микрофона. Новият радиопредавател излъчва на вълна 352.8 m. Следобед станцията предава на живо и откриването на IV-ти конгрес на съюз „Родно радио“, на което е решено огранизацията да се преименува на „Български радиосъюз“.
Според различни данни мощността на предвателя е 750 W или 1 kW, някои дори посочват 3 kW. Има слушателски данни, че новата радиостанция се чува до Балчик, Белград, Тирана. Радиостанцията работи като основен предавател за Радио София в следващите години до откриването на радиопредавателна станция Вакарел през декември 1937 г.
В следващите няколко години станцията действа като резервен предавател. През 1942-43 г. Дирекция на националната пропаганда излъчва оттук програмата на Радиостанция „Обединена България“.

Радиопредавател София-II, в. „Радиопреглед“, бр. 12/'48 г.
Дванадесет години след построяването на пpeдaвaтeля в кв. „Лагера“, в началото на 1946 г. оттук зaпoчвa излъчване Втopa пpoгpaмa на Радио София. През 1948 г. група техници начело с инж. Георги Несторов и инж. Георги Пушкаров изграждат в станцията нов предавател с мощност 15 kW. София-II започва излъчване на 391.1 m/767 kHz средни вълни, след 1955 г. предава на вълна 202 m/1484 kHz, a през 1965 г. оттук започва своето излъчване „Предаване за столицата“. Станцията работи до 1966 гoдинa.
През 1952 г. в съседство на радиопредавателя е построен заводът за грамофонни плочи „Радиопром“ към главна дирекция на радиоразпръскването, след 1958 г. - „Балкантон“. На мястото на радиостанцията днес са разположени предприятието „Българска филателия и нумизматика“ към „Български пощи“, както и център за данни „Запад“ на БТК.
Географски координати: 42°41'00" с.ш., 23°17'10" и.д.
, надм. височина (к.т.): 600 м, височина на антените: 63 м






В началото на 1933 г. по молба на българския съюз „Родно радио“ министъра на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков предоставя извадените от употреба мотори, антенна мачта и принадлежности от старата радиотелеграфна станция при ж.п. гарата. Кметът на София Харалампи Орошаков осигурява общински терен в Добружданския квартал, в района на Трети гараж по трамвайната линия за Княжево.
Образуван е технически комитет начело с председателя на българския радиосъюз Родно радио инж. Марин Маринов, в строителната комисия влизат още арх. Христо Балтаджиев, инженерите Иван Бинев, Никола Белопитов, Васил Бърнев, Никола Захариев, Георги Ясников, техникът Спиро Кметов и принц Мехмет Рафик. На 18 юни 1933 г. е направена първа копка за фундамента на западната мачта. Следва монтаж на двете мачти, направени от разполовената антена на стария радиотелеграф, така се получават две мачти, всяка с височина 63 метра. Монтират се антените, заземяването, построена е сград за машините и предавателя. Медна жица със сечение 2.5 мм е положена по цялото разстояние от около 5 км от студиото на ул. „Бенковски“, по „Солунска“, през пл. „Македония“ към гара „Сердика“ и до предавателя. За полагане на кабела отговаря инж. Белопитов, мачтите се монтират от инж. Т. Карадалев, техниците Спиро Кметов и Трайко Якимов, монтьорите Христо Ковачев, Пею Илиев, Игнат Димитров, Ив. Дойчинов. Монтажът на уредите и предавателя извършват М. Рефик, Ст. Туйков, Г. Царвулков, Д. Попов, А. Апостоловски, Игн. Димитров, от главна дирекция на ПТТ има помагат А. Чучулев, Н. Стоянов, С. Козлов. На 18 декември ок. 20:30 ч. е направена първа проба на новия предавател - първоначално на вълна 996 m/300 kHz, като в следващите месеци предавателят е настроен да работи на официално определената за България вълна 352.8 m/850 kHz по плана от Люцерн.
На 25 март 1934 г. в 10 часа сутринта Софийският митрополит Стефан служи водосвет при откриването на новия радиопредавател, официално наречен „Радио София“. Министърът на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков прерязва лентата и държи реч пред микрофона. Новият радиопредавател излъчва на вълна 352.8 m. Следобед станцията предава на живо и откриването на IV-ти конгрес на съюз „Родно радио“, на което е решено огранизацията да се преименува на „Български радиосъюз“.
Според различни данни мощността на предвателя е 750 W или 1 kW, някои дори посочват 3 kW. Има слушателски данни, че новата радиостанция се чува до Балчик, Белград, Тирана. Радиостанцията работи като основен предавател за Радио София в следващите години до откриването на радиопредавателна станция Вакарел през декември 1937 г.
В следващите няколко години станцията действа като резервен предавател. През 1942-43 г. Дирекция на националната пропаганда излъчва оттук програмата на Радиостанция „Обединена България“.





Радиопредавател София-II, в. „Радиопреглед“, бр. 12/'48 г.
Дванадесет години след построяването на пpeдaвaтeля в кв. „Лагера“, в началото на 1946 г. оттук зaпoчвa излъчване Втopa пpoгpaмa на Радио София. През 1948 г. група техници начело с инж. Георги Несторов и инж. Георги Пушкаров изграждат в станцията нов предавател с мощност 15 kW. София-II започва излъчване на 391.1 m/767 kHz средни вълни, след 1955 г. предава на вълна 202 m/1484 kHz, a през 1965 г. оттук започва своето излъчване „Предаване за столицата“. Станцията работи до 1966 гoдинa.
През 1952 г. в съседство на радиопредавателя е построен заводът за грамофонни плочи „Радиопром“ към главна дирекция на радиоразпръскването, след 1958 г. - „Балкантон“. На мястото на радиостанцията днес са разположени предприятието „Българска филателия и нумизматика“ към „Български пощи“, както и център за данни „Запад“ на БТК.
Географски координати: 42°41'00" с.ш., 23°17'10" и.д.
