Радиопредавател Вакарел (1937-2014 г.)
РПС Вакарел е първият мощен радиопредавател в България, въведен в експлоатация през 1937 г.
За построяване на нова национална радиопредавателна станция се бил проведен конкурс, в който вземат участие италианската фирма „Маркони“, руски производители и Telefunken, везните натежават към немската фирма, заради добрите търговски отношения с Германия по това време. Станцията е проектирана и построена от специалисти на Telefunken.
Антената на този предавател е оригинално разработена от американската фирма Blaw-Knox, която Telefunken използват като дизайн. Тази антена е истинско техническо чудо за времето си. Има ромбоидна форма, висока 215 метра и тежи 130 тона, укрепена е с четири железни обтегача. Две по-малки антени от този тип в България са конструирани през 1936 г. от унгарската фирма Standard Villamossági Rt.- в Стара Загора и във Варна (високи по 72 м).
На 17 ноември 1937 г. са осъществени първите пробни предавания, а на 8 декември същата година се състои официалното отриване и започва редовната експлоатация на станцията. С началото на излъчванията от Вакарел, в Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София, излъчвани на вълна 352.9 м / 850 Kcs с мощност 100 kW.
Предварителните проучвания германските инженери правят в цялата страна с малък 1 kW СВ предавател, а с автомобил обикалят и правят измерване на сигнала. Имотите за построяване на предавателната станция са дарени от вакарелци. След като е установено, че почвата в района на Вакарел е подходяща, но с променлива влажност през годината, под земята са вкопани радиално метални шини, които служат като „огледало“ - т.нар. противовес на антената за отразяване на излъчения сигнал, с което се подобрява разпространението на радиовълните.
Строежът на радиопредавателната станция започва през 1936 г. Монтажът на антената е направен от моряци на балтийския флот.
За точно настройване на височината на антената, на върха ѝ е монтиран шпил (шиш), с който се регулира ръчно за достигане на ламбда 5/8 дължина на вълната, при която се постига най-нисък ъгъл на излъчване на приземна вълна. По този начин се постига по-добро покритие и се получава и по-малък фадинг ефект, затова антената е анти-фадингова.
По спомени на инж. Витан Нонов, който участва в изграждане на станцията, антената е умишлено наклонена с 1.5° на северозапад, за по-добро балансиране на натоварването на обтяжките, поради това, че ветровете идват основано от тази посока. Обтяжките са направени от усукан сноп стоманени въжета, импрегнирани и напълнени със специална защитна грес, които ги предпазват от ръжда в продължение на десетки години.
Според статия на инж. Станислав Мартулков, публикувана през 1938 г. в годишника на БИАД: „Мястото на новия предавател е избрано след основни проучвания - около 905 м. над морското равнище, на 37 км. от София, около 2.5 км пред Вакарел ... Сигнализацията на антената за аероплани става посредством въртящи се прожектори от хиляда вата, с червена светлина, застроени на 15 метра високи мачти от двете страни на антената.“
Ето как тогава техникът Иван Хаджийски разказва за строителството на Вакарелския предавател:
„През 1936 г. година на високият хълм до село Вакарел започна строежа ... Изправяше се голямата вретеновидна антифадингова антена, висока 214 метра, която в основата си се крепеше върху стъклен изолатор, придържана с четири яки стоманени въжета. Копаеше се дълбок ров, в който се полагаше специален високочестотен кабел за връзка със студиото в София. Изграждането на предавателя се ръководеше от специалисти на фирмата-строител „Телефункен“, но в строежа участваха и много наши работници, техници и инженери, между които инж. Мартулков, инж. Пипев, инж. Коларов.“
Инж. Григор Узунов описва антената на Вакарел:
„Антената на мощния предавател край село Вакарел, строена от фирма „Хайн-Леман“, Берлин, е желязна мачтова конструкция с рибена форма (широка в средата и заострена в краищата) с височина 179 метра. На върха антената е удължена с металически прът, който увеличава височината и със 17 метра, така, че цялата височина е 196 метра. (по други пресмятания височината е 199.82 м). За проводници на тока служат четирите ръбни греди, захранването на антената става в долния край с тръбен проводник.“ Инж. К.Тодоров: „От средата ѝ са опънати стоманени въжета (от 93-я метър), четири на брой, дебели по 60 мм, съставени от по 121 жици. Основата на мачтата е бетонен блок, тежък 48 тона, а блоковете, за които са заковани въжетата, тежат по 67 тона всеки.“
Предавателят на Вакарел не е засегнат от нито едно природно бедствие - земетръс или ураган. През Втората световна война оцелява от бомбени разрушения, защото служи за ориентир на англо-американските летци. След 1944 г. предавателят край Вакарел се нарича Национална радиостанция „Христо Ботев“, на името на като коминтерновската станция със същото име от 1941-'44 г. Поради липса на резервни части, предавателят работи с половин мощност - около 50 kW. През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма Standard за ремонтиране на станцията, на 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експлоатация с възобновена мощност от 100 kW.
През 1984 г. по предложение на Христо Бъчваров е въвведен в експлоатация български предавател СВП-40 с мощност 40 kW (разработка на НПП Тежка радиоелектроника към МВР), пренастроен от средни на дълги вълни 261 kHz и използващ швейцарска лампа „Brown Boveri”. Предавателят работи до 2001 г., когато след едномесечно прекъсване е заменен от руски тип ДСВ-75 с мощност 75 kW. Този предавател е бил доставен за незавършения РПС Калиакра. РПС София-5 е сред последните дълговълнови предаватели в света. Излъчените оттук програми са се чували много добре в цялата страна и голяма част от Европа. От 1992 г. предавателят Вакарел на 261 kHz излъчва не само програма „Хоризонт“, но и Парламентарен канал.
В началото на 90-те години оригиналният предавател Telefunken е нарязан за скрап, въпреки, че немската фирма производител предлага да достави безплатно чисто нов транзисторен предавател, а ориналният да бъде взет и съхранен като музеен експонат, тъй като този модел е много рядък и добре запазен. За съжаление, тогавашното ръководство на НУРТС отхвърля това предложение и предавателят е унищожен ...
През 2013 г. с немската фирма EFR
предлагат да ползват антената на Вакарел за излъчване на цифрови сигнали F1D на честота 135 kHz с мощност 50 kW за управление на улично осветление, като имат идея да доставят и инсталират на обекта нов транзисторен предавател Transradio. Модулацията F1D е пропусната в техническите изисквания за излъчване на тези честоти и за съжаление Министерството не проявява желание за предприемане на действие по добавяне на F1D, така ме да може да се ползва антената на Вакарел, с което и последната надежда за съхраняване на радиопредавателната история на България приключва. Предавателят е изключен на 31 декември 2014 г., в 22:00 ч. централно координирано време / 24:00 българско време.
На 16 септември 2020 г. антената на РПС Вакарел е съборена, като е отрязана една от четирите обтяжки. Тя е разрушена, въпреки че според Димитър Паскалев, дългогодишен мачтовик в НУРТС, поддържал последните повече от 20 години антената, тя е била в отлично техническо състояние. На мястото на бившата радиопредавателна станция е изграден нов комплекс от къщи Infinity Forest Residence.
Радиопредавателната станция се намира край с. Вакарел, общ. Ихтиман. Географски координати: 42°34'35" с.ш., 23°41'54" и.д., надм. височина (к.т.): 900 м, височина на антената: 215 м
Още от построяването си, антената на Вакарелския предавател става основна забележителност по пътя между София и Пловдив. Характерния силует я превръща и в символ на радиоразпръскването в България.
През 1976 г. в района на РПС Вакарел са построени две нови предавателни станции. София-1 излъчва програма „Хоризонт“ на 1161 kHz с мощност 40 kW от три антенни мачти с височина ок. 200 м (42°34'07" с.ш., 23°41'58" и.д.). София-3, излъчва от 1977 г. програмите „Орфей“, „Знание“ и предаване за столицата на 774 kHz от две антенни мачти с височина ок. 180 м (42°34'26" с.ш., 23°42'00" и.д. ). Двата предавателя са българско производство (тип СВ-40) и работят до 1998 г. Антените са демонтирани през 2018-2019 г.
За построяване на нова национална радиопредавателна станция се бил проведен конкурс, в който вземат участие италианската фирма „Маркони“, руски производители и Telefunken, везните натежават към немската фирма, заради добрите търговски отношения с Германия по това време. Станцията е проектирана и построена от специалисти на Telefunken.
Антената на този предавател е оригинално разработена от американската фирма Blaw-Knox, която Telefunken използват като дизайн. Тази антена е истинско техническо чудо за времето си. Има ромбоидна форма, висока 215 метра и тежи 130 тона, укрепена е с четири железни обтегача. Две по-малки антени от този тип в България са конструирани през 1936 г. от унгарската фирма Standard Villamossági Rt.- в Стара Загора и във Варна (високи по 72 м).
На 17 ноември 1937 г. са осъществени първите пробни предавания, а на 8 декември същата година се състои официалното отриване и започва редовната експлоатация на станцията. С началото на излъчванията от Вакарел, в Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София, излъчвани на вълна 352.9 м / 850 Kcs с мощност 100 kW.
Предварителните проучвания германските инженери правят в цялата страна с малък 1 kW СВ предавател, а с автомобил обикалят и правят измерване на сигнала. Имотите за построяване на предавателната станция са дарени от вакарелци. След като е установено, че почвата в района на Вакарел е подходяща, но с променлива влажност през годината, под земята са вкопани радиално метални шини, които служат като „огледало“ - т.нар. противовес на антената за отразяване на излъчения сигнал, с което се подобрява разпространението на радиовълните.
Строежът на радиопредавателната станция започва през 1936 г. Монтажът на антената е направен от моряци на балтийския флот.
За точно настройване на височината на антената, на върха ѝ е монтиран шпил (шиш), с който се регулира ръчно за достигане на ламбда 5/8 дължина на вълната, при която се постига най-нисък ъгъл на излъчване на приземна вълна. По този начин се постига по-добро покритие и се получава и по-малък фадинг ефект, затова антената е анти-фадингова.
По спомени на инж. Витан Нонов, който участва в изграждане на станцията, антената е умишлено наклонена с 1.5° на северозапад, за по-добро балансиране на натоварването на обтяжките, поради това, че ветровете идват основано от тази посока. Обтяжките са направени от усукан сноп стоманени въжета, импрегнирани и напълнени със специална защитна грес, които ги предпазват от ръжда в продължение на десетки години.
Според статия на инж. Станислав Мартулков, публикувана през 1938 г. в годишника на БИАД: „Мястото на новия предавател е избрано след основни проучвания - около 905 м. над морското равнище, на 37 км. от София, около 2.5 км пред Вакарел ... Сигнализацията на антената за аероплани става посредством въртящи се прожектори от хиляда вата, с червена светлина, застроени на 15 метра високи мачти от двете страни на антената.“
Ето как тогава техникът Иван Хаджийски разказва за строителството на Вакарелския предавател:
„През 1936 г. година на високият хълм до село Вакарел започна строежа ... Изправяше се голямата вретеновидна антифадингова антена, висока 214 метра, която в основата си се крепеше върху стъклен изолатор, придържана с четири яки стоманени въжета. Копаеше се дълбок ров, в който се полагаше специален високочестотен кабел за връзка със студиото в София. Изграждането на предавателя се ръководеше от специалисти на фирмата-строител „Телефункен“, но в строежа участваха и много наши работници, техници и инженери, между които инж. Мартулков, инж. Пипев, инж. Коларов.“
Инж. Григор Узунов описва антената на Вакарел:
„Антената на мощния предавател край село Вакарел, строена от фирма „Хайн-Леман“, Берлин, е желязна мачтова конструкция с рибена форма (широка в средата и заострена в краищата) с височина 179 метра. На върха антената е удължена с металически прът, който увеличава височината и със 17 метра, така, че цялата височина е 196 метра. (по други пресмятания височината е 199.82 м). За проводници на тока служат четирите ръбни греди, захранването на антената става в долния край с тръбен проводник.“ Инж. К.Тодоров: „От средата ѝ са опънати стоманени въжета (от 93-я метър), четири на брой, дебели по 60 мм, съставени от по 121 жици. Основата на мачтата е бетонен блок, тежък 48 тона, а блоковете, за които са заковани въжетата, тежат по 67 тона всеки.“
Предавателят на Вакарел не е засегнат от нито едно природно бедствие - земетръс или ураган. През Втората световна война оцелява от бомбени разрушения, защото служи за ориентир на англо-американските летци. След 1944 г. предавателят край Вакарел се нарича Национална радиостанция „Христо Ботев“, на името на като коминтерновската станция със същото име от 1941-'44 г. Поради липса на резервни части, предавателят работи с половин мощност - около 50 kW. През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма Standard за ремонтиране на станцията, на 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експлоатация с възобновена мощност от 100 kW.
През 1984 г. по предложение на Христо Бъчваров е въвведен в експлоатация български предавател СВП-40 с мощност 40 kW (разработка на НПП Тежка радиоелектроника към МВР), пренастроен от средни на дълги вълни 261 kHz и използващ швейцарска лампа „Brown Boveri”. Предавателят работи до 2001 г., когато след едномесечно прекъсване е заменен от руски тип ДСВ-75 с мощност 75 kW. Този предавател е бил доставен за незавършения РПС Калиакра. РПС София-5 е сред последните дълговълнови предаватели в света. Излъчените оттук програми са се чували много добре в цялата страна и голяма част от Европа. От 1992 г. предавателят Вакарел на 261 kHz излъчва не само програма „Хоризонт“, но и Парламентарен канал.
В началото на 90-те години оригиналният предавател Telefunken е нарязан за скрап, въпреки, че немската фирма производител предлага да достави безплатно чисто нов транзисторен предавател, а ориналният да бъде взет и съхранен като музеен експонат, тъй като този модел е много рядък и добре запазен. За съжаление, тогавашното ръководство на НУРТС отхвърля това предложение и предавателят е унищожен ...
През 2013 г. с немската фирма EFR
предлагат да ползват антената на Вакарел за излъчване на цифрови сигнали F1D на честота 135 kHz с мощност 50 kW за управление на улично осветление, като имат идея да доставят и инсталират на обекта нов транзисторен предавател Transradio. Модулацията F1D е пропусната в техническите изисквания за излъчване на тези честоти и за съжаление Министерството не проявява желание за предприемане на действие по добавяне на F1D, така ме да може да се ползва антената на Вакарел, с което и последната надежда за съхраняване на радиопредавателната история на България приключва. Предавателят е изключен на 31 декември 2014 г., в 22:00 ч. централно координирано време / 24:00 българско време.На 16 септември 2020 г. антената на РПС Вакарел е съборена, като е отрязана една от четирите обтяжки. Тя е разрушена, въпреки че според Димитър Паскалев, дългогодишен мачтовик в НУРТС, поддържал последните повече от 20 години антената, тя е била в отлично техническо състояние. На мястото на бившата радиопредавателна станция е изграден нов комплекс от къщи Infinity Forest Residence
.
Радиопредавателната станция се намира край с. Вакарел, общ. Ихтиман. Географски координати: 42°34'35" с.ш., 23°41'54" и.д.
, надм. височина (к.т.): 900 м, височина на антената: 215 мОще от построяването си, антената на Вакарелския предавател става основна забележителност по пътя между София и Пловдив. Характерния силует я превръща и в символ на радиоразпръскването в България.
Предаватели София-1 и София-3
През 1976 г. в района на РПС Вакарел са построени две нови предавателни станции. София-1 излъчва програма „Хоризонт“ на 1161 kHz с мощност 40 kW от три антенни мачти с височина ок. 200 м (42°34'07" с.ш., 23°41'58" и.д.
). София-3, излъчва от 1977 г. програмите „Орфей“, „Знание“ и предаване за столицата на 774 kHz от две антенни мачти с височина ок. 180 м (42°34'26" с.ш., 23°42'00" и.д. ). Двата предавателя са българско производство (тип СВ-40) и работят до 1998 г. Антените са демонтирани през 2018-2019 г.
Пълна версия
Мобилна версия
Радио
Телевизия
Справочник
Форуми