Радиопредавател Вакарел (1937-2014 г.)
РПС Вакарел е бившата национална радиопредавателна станция, разположена край с. Вакарел, общ. Ихтиман. Станцията е проектирана и построена от специалисти на германскata фирма Telefunken. На 17 ноември 1937 г. са осъществени първите пробни предавания, а на 8 декември същата година се състои официалното отриване и започва редовната експлоатация на станцията. С началото на излъчванията от Вакарел, в Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София, излъчвани на вълна 352.9 м / 850 KCs с мощност 100 kW.
Антената на този предавател, тип Blaw-Knox, е истинско техническо чудо за времето си. Има ромбоидна форма, висока 215 метра и тежи 130 тона, укрепена е с четири железни обтегача. От този тип в България има още две антени - в Стара Загора (висока 60 м) и във Варна (78 м), конструирани от унгарската фирма Standard Villamossági Rt.
Ето как тогава техникът Иван Хаджийски разказва за строителството на Вакарелския предавател:
„През 1936 г. година на високият хълм до село Вакарел започна строежа ... Изправяше се голямата вретеновидна антифадингова антена, висока 214 метра, която в основата си се крепеше върху стъклен изолатор, придържана с четири яки стоманени въжета. Копаеше се дълбок ров, в който се полагаше специален високочестотен кабел за връзка със студиото в София. Изграждането на предавателя се ръководеше от специалисти на фирмата-строител „Телефункен”, но в строежа участваха и много наши работници, техници и инженери, между които инж. Мартулков, инж. Пипев, инж. Коларов.”
Инж. Станислав Мартулков дава подробно описание на обекта през 1938 г. в годишника на БИАД:
„Мястото на новия предавател е избрано след основни проучвания - около 905 м. над морското равнище, на 37 км. от София, около 2.5 км пред Вакарел ... Сигнализацията на антената за аероплани става посредством въртящи се прожектори от хиляда вата, с червена светлина, застроени на 15 метра високи мачти от двете страни на антената.”
Инж. Григор Узунов описва антената на Вакарел:
„Антената на мощния предавател край село Вакарел, строена от фирма „Хайн-Леман”, Берлин, е желязна мачтова конструкция с рибена форма (широка в средата и заострена в краищата) с височина 179 метра. На върха антената е удължена с металически прът, който увеличава височината и със 17 метра, така, че цялата височина е 196 метра. (по други пресмятания височината е 199.82 м). За проводници на тока служат четирите ръбни греди, захранването на антената става в долния край с тръбен проводник.” Инж. К.Тодоров: „От средата ѝ са опънати стоманени въжета (от 93-я метър), четири на брой, дебели по 60 мм, съставени от по 121 жици. Основата на мачтата е бетонен блок, тежък 48 тона, а блоковете, за които са заковани въжетата, са по 67 тона единият.”
Предавателят на Вакарел не е засегнат от нито едно природно бедствие - земетръс или ураган. През Втората световна война оцелява от бомбени разрушения, защото служи за ориентир на англо-американските летци. След 1944 г. предавателят край Вакарел се нарича Национална радиостанция „Христо Ботев“, на името на като коминтерновската станция със същото име от 1941-'44 г. Поради липса на резервни части, предавателят работи с половин мощност - около 50 kW. През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма Standard за ремонтиране на станцията, на 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експлоатация с възобновена мощност от 100 kW.
През 1984 г. е въвведен в експлоататация български предавател с мощност 40 kW (разработка на НПП Тежка радиоелектроника към МВР), пренастроен от средни на дълги вълни 261 kHz и използващ швейцарска лампа „Brown Boveri”. Предавателят работи до 2001 г., когато след едномесечно прекъсване е заменен от руски тип ДСВ-75 с мощност 75 kW. Този предавател е бил доставен за РПС Калиакра, но не е бил инсталиран там. РПС София-5 е сред последните дълговълнови предаватели в света. Излъчените оттук програми са се чували много добре в цялата страна и голяма част от Европа.
Предавателят е изключен на 31 декември 2014 г., в 22:00 ч. централно координирано време (24:00 българско време). На 16 септември 2020 г. антената на РПС Вакарел е съборена чрез контролиран взрив, въпреки, че според специалисти на БТК конструкцията е била в отлично техническо състояние. На мястото на бившата радиопредавателна станция се строи жилищния комплекс Infinity Forest Residence.
Географски координати: 42°34'35" с.ш., 23°41'54" и.д.
, надм. височина (к.т.): 900 м, височина на антената: 215 м
През 1976 г. в района на РПС Вакарел са построени две нови предавателни станции. София-1 излъчва програма „Хоризонт“ на 1161 kHz с мощност 40 kW от три антенни мачти с височина ок. 200 м (42°34'07" с.ш., 23°41'58" и.д.). София-3, излъчва програмите „Орфей“, „Знание“ и предаване за столицата на 774 kHz от две антенни мачти с височина ок. 180 м (42°34'26" с.ш., 23°42'00" и.д. ). Двата предавателя са българско производство (тип СВ-40) и работят до 1998 г. Антените са демонтирани през 2018-2019 г.
Антената на този предавател, тип Blaw-Knox, е истинско техническо чудо за времето си. Има ромбоидна форма, висока 215 метра и тежи 130 тона, укрепена е с четири железни обтегача. От този тип в България има още две антени - в Стара Загора (висока 60 м) и във Варна (78 м), конструирани от унгарската фирма Standard Villamossági Rt.
Ето как тогава техникът Иван Хаджийски разказва за строителството на Вакарелския предавател:
„През 1936 г. година на високият хълм до село Вакарел започна строежа ... Изправяше се голямата вретеновидна антифадингова антена, висока 214 метра, която в основата си се крепеше върху стъклен изолатор, придържана с четири яки стоманени въжета. Копаеше се дълбок ров, в който се полагаше специален високочестотен кабел за връзка със студиото в София. Изграждането на предавателя се ръководеше от специалисти на фирмата-строител „Телефункен”, но в строежа участваха и много наши работници, техници и инженери, между които инж. Мартулков, инж. Пипев, инж. Коларов.”
Инж. Станислав Мартулков дава подробно описание на обекта през 1938 г. в годишника на БИАД:
„Мястото на новия предавател е избрано след основни проучвания - около 905 м. над морското равнище, на 37 км. от София, около 2.5 км пред Вакарел ... Сигнализацията на антената за аероплани става посредством въртящи се прожектори от хиляда вата, с червена светлина, застроени на 15 метра високи мачти от двете страни на антената.”
Инж. Григор Узунов описва антената на Вакарел:
„Антената на мощния предавател край село Вакарел, строена от фирма „Хайн-Леман”, Берлин, е желязна мачтова конструкция с рибена форма (широка в средата и заострена в краищата) с височина 179 метра. На върха антената е удължена с металически прът, който увеличава височината и със 17 метра, така, че цялата височина е 196 метра. (по други пресмятания височината е 199.82 м). За проводници на тока служат четирите ръбни греди, захранването на антената става в долния край с тръбен проводник.” Инж. К.Тодоров: „От средата ѝ са опънати стоманени въжета (от 93-я метър), четири на брой, дебели по 60 мм, съставени от по 121 жици. Основата на мачтата е бетонен блок, тежък 48 тона, а блоковете, за които са заковани въжетата, са по 67 тона единият.”
Предавателят на Вакарел не е засегнат от нито едно природно бедствие - земетръс или ураган. През Втората световна война оцелява от бомбени разрушения, защото служи за ориентир на англо-американските летци. След 1944 г. предавателят край Вакарел се нарича Национална радиостанция „Христо Ботев“, на името на като коминтерновската станция със същото име от 1941-'44 г. Поради липса на резервни части, предавателят работи с половин мощност - около 50 kW. През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма Standard за ремонтиране на станцията, на 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експлоатация с възобновена мощност от 100 kW.
През 1984 г. е въвведен в експлоататация български предавател с мощност 40 kW (разработка на НПП Тежка радиоелектроника към МВР), пренастроен от средни на дълги вълни 261 kHz и използващ швейцарска лампа „Brown Boveri”. Предавателят работи до 2001 г., когато след едномесечно прекъсване е заменен от руски тип ДСВ-75 с мощност 75 kW. Този предавател е бил доставен за РПС Калиакра, но не е бил инсталиран там. РПС София-5 е сред последните дълговълнови предаватели в света. Излъчените оттук програми са се чували много добре в цялата страна и голяма част от Европа.
Предавателят е изключен на 31 декември 2014 г., в 22:00 ч. централно координирано време (24:00 българско време). На 16 септември 2020 г. антената на РПС Вакарел е съборена чрез контролиран взрив, въпреки, че според специалисти на БТК конструкцията е била в отлично техническо състояние. На мястото на бившата радиопредавателна станция се строи жилищния комплекс Infinity Forest Residence.
Географски координати: 42°34'35" с.ш., 23°41'54" и.д.
, надм. височина (к.т.): 900 м, височина на антената: 215 м
През 1976 г. в района на РПС Вакарел са построени две нови предавателни станции. София-1 излъчва програма „Хоризонт“ на 1161 kHz с мощност 40 kW от три антенни мачти с височина ок. 200 м (42°34'07" с.ш., 23°41'58" и.д.
). София-3, излъчва програмите „Орфей“, „Знание“ и предаване за столицата на 774 kHz от две антенни мачти с височина ок. 180 м (42°34'26" с.ш., 23°42'00" и.д. ). Двата предавателя са българско производство (тип СВ-40) и работят до 1998 г. Антените са демонтирани през 2018-2019 г.
Пълна версия
Мобилна версия
Радио
Телевизия
Справочник
Форуми