Радио Париж на български (1939-1972 г.), РФИ София (1994-2009 г.)




    Френската радиостанция „Paris-Mondial“ започва предавания на български език през септември 1939 г., след откриването на нов мощен късовълнов предавател в Алуи (Allouis). Говорител на българската редакция още от 1939 г. е Милка Генадиева, дъщеря на журналиста и политик Никола Генадиев. Към януари 1940 г. станцията излъчва на 20 европейски езика.

    С въввеждането на летния час във Франция, от 25 февруари 1940 г., френското радио предава на български език всяка вечер в 20:00 часа (българско време) от радиопредаватели Пост Паризиен - дължина на вълната 312 метра (960 kHz) и Марсилия - дължина на вълната 400 метра (750 kHz). През април същата година френското радио излъчва новини на български всяка вечер от 20:15 ч. от предаватели: Лион ПТТ 463 m, Тулуза-Пиринеите 387 m, Бордо-Лафайет 278 m, Страсбург 349 m. При превземането на Париж от германските войски през юни 1940 г. предаванията на български спират.



    Предаванията на Радио Париж на български език са възстановени от 1 януари 1945 г., вече като част от „Radiodiffusion française“ (RDF). Към 1946 г. емисиите са на къси вълни от 20:15 ч. на 11844 kHz/25.33 m, 9521 kHz/31.51 m и 7239 kHz/41.44 m. През 1949 г. RDF се преобразуа в „Radiodiffusion-Télévision Française“ (RTF).

    В доклад на Държавна сигурност от 1957 г. за предаванията на български език на Радио Париж се казва: „Емисията на Радио Париж е малка и в нея са заангажирани само 4 души. Ръководител на службата е Милка Генадиева, а чиновници Светлю Радев, Вълчо Вангелов и Ангел Пандев. Като нередовен сътрудник по литературни, културни въпроси е г-жа Овалиева *, съпруга на Любчо Тодоров. Радио Париж предава само преводи от М-во на пропагандата и то предимно само новини. Коментари са позволени само по културни, литературни въпроси, и то след предварително одобрение на цензурната служба на радио Париж.“ (* Теодора Увалиева - Дора Валие, сестра на Петър Увалиев)

    Милка Генадиева-Бьов продължава работа в българската редакция и през 60-те. В „Записки по българските страдания 1944-1989 г.“ авторът я описва така: „Милка Генадиева-Бьов е несравнима с никоя друга жена от нашите изгнаници по своята култура и влияние дори сред френските политически среди. Видна деятелка на БНК и висш служител във Френското радио, където успява да настани като говорители и други наши изгнаници, предимно земеделци. Макар живееща в Париж, тя се е интересувала и подпомагала всички нуждаещи се от изгнаниците.“

    През 1964 г. RTF се преименува в „Office de Radiodiffusion-Télévision Française“ (ORTF). През 1969 г. предаванията на български, словенски и португалски са прекратени, за сметка на увеличаване на емисиите на руски и румънски. От юли 1972 г. емисиите на български език са възстановени, въввеждат се и новини на македонски, в неделя по 10 минути. Предаванията на български и македонски продължават до края на 1974 г. От 1 януари 1975 г. предаванията за чужбина на ORTF се наричат „Radio France Internationale“ (RFI).



    На 31 август 1994 г. Френско международно радио RFI започна излъчване в София на УКВ 105.0 MHz като РФИ-България. Предаванията на български език от местното студио на РФИ във Френския културен институт започват на 16 октомври 1995 г., като в същото време е сменена и честотата на излъчване - 103.6 MHz. Предаванията на РФИ на български са от 9 до 13 ч. и от 15 до 17 ч. всеки ден.



    РФИ-България, което е първият филиал на Френско международно радио с редакция извън Париж, е радиото с най-много награди за качеството на културните си програми и европейската си насоченост. Всекидневните му програми информират слушателите за всички важни международни икономически, културни и политически събития в тясна координация с редакциите на световната програма на РФИ. Напълно безпристрастно към политическата обстановка в страната, РФИ-България следи важните събития, свързани с българо-френските отношения и европейската интеграция. Всяка вечер от седмицата има различен облик по програмите на РФИ-България, двучасовите вечерни предавания предлагат пълна картина за всички видове музика от днес и утре.

    Към 1998 г. екипът на РФИ-София се ръководи от Людмил Фотев, главен редактор е Сава Динев, водещи - Роси Николова, Виргиния Захариева, Деси Минчева. От 1999 г. програмите от София се излъчват и онлайн, във формат Real-Audio. От 2000 до 2007 г., по време на културните празници „Аполония“ в Созопол, РФИ-България ежегодно излъчва своята програма по фестивално радио Аполония. Музикален продуцент на радиото е Ясен Петров, водещ на първото предаване за различна музика в българския ефир „До границата на виреене“. Людмил Фотев, директор на РФИ-България, един от неговите основатели и водещ на предаването „Джаз +“, напуска РФИ през 2005 г.

    В края на 2009 г. Френското национално радио реши да се оттегли от България поради съкращаване на разходите. Честотата на РФИ-България е продадена и на 15 декември 2009 г. на 103.6 FM в София започна излъчване програмата на Радио „Фокус”.


Източници:


„Държавна сигурност и вражеските радиостанции“ - документален сборник на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация
„Кошмарни спомени“ - Интервю на Румяна Узунова с Милка Генадиева
• Петко Огойски: „Записки по българските страдания 1944-1989 г.“ , 2000
• Филип Панайотов: „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), 1980
• Христо Милков: „Клубът на месиите“, 2010