Радиостанция „Христо Ботев“ (1941-'44 г.)

    Народна радиостанция „Христо Ботев“ е пропагандна станция, излъчваща от територията на СССР. В края на юни 1941 г. в Москва е създадена централната радиоредакция на Коминтерна, международна комунистическа организация, ръководена от Георги Димитров. Десетки коминтерновски радиопредавания започват излъчване на различни европейски езици чрез мощни Съветски предаватели: Deutscher Volkssender („Немско народно радио“), Die Heimat ruft die Front („Родината вика фронта“), Österreich" („Австрия“), Sudetendeutsches Freiheitsradio („Судетско-немска радиостанция на свободата“), Za národní osvobození! („За национальное освобождение“), Za slovenskú slobodu („За словашка свобода“), Kossuth („Кошут“), Kościuszki („Косцюшко“), România Liberă („Свободна Румъния“), Слободна Југославија („Свободна Югославия“), Radio France (Радио „Франция“), España Independiente („Независима Испания“), Milano-Libertà („Свободно Милано“), Suomen Vapaa Radio („Финланско свободно радио“), Folkesenderen Norges Frihet (Народен предавател „Свободная Норвегия“), както и многоезичните станции „Народен глас“ и „Християнско радио“.

    „Христо Ботев“ започва своите предавания на 23 юли 1941 г. Основната цел на станцията е да подпомага съпротивителното движение против властта в Царство България.

    Програмите са всеки ден от 22:10 до 22:25 ч. на къси вълни, първоначално само в понеделник, сряда и събота, а по-късно стават ежедневни. Редакцията на „Христо Ботев“ се намира в сградата на Коминтерна в московския район Ростокино и се ръководи лично от Георги Димитров. В редакцията работят известни комунистически дейци като Васил Коларов, Станке Димитров (Марек), Фердинанд Козовски, Светослав Колев, Вълко Червенков, Кирил Лазаров, Карло Луканов, Алексей Шелудко, Рубен Аврамов. В средата на октомври 1941 г. радиостанцията се евакуира в град Уфа - централна Русия, и се завръща в Москва през лятото на 1942 г.

    На 17 юли 1942 г. по радиостанция „Христо Ботев“ е прочетена програмата на Отечествения фронт. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и другите държави от Оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия. През август 1943 г. са въвведени четири емисии дневно. Карло Луканов отговаря за специалните емисии на немски език, предназначени за немските войници и офицери в България. През 1943-'44 г. българските власти заглушават предаванията на радиостанцията в региона на София.

    На 9 септември 1944 г. е осъществен преврат чрез който Отечествения Фронт взема властта. Последното предаване на радиостанция „Христо Ботев“ е излъчено на 22 септември.

    От 1948 г. фабрика „Радиопром“ при Главната дирекция на радиоразпръскването (след 1949 г. слаботоков завод „Климент Ворошилов“) започва производството на радиоприемник модел „Христо Ботев“. През 50-те години предавателят Вакарел се нарича Национална радиостанция (НРС) „Христо Ботев“. От 1956 г. от територията на Гърция излъчва нелегалната антикомунистическа радиостанция „Христо Ботев“. След 1971 г. една от националните програми на Българското радио също носи името на Ботев.

Вижте още:

---

• Радиостанция „Христо Ботев“ (1956-'62 г.)
• БНР програма „Христо Ботев“
• Радиорелейната и телевизионна станция на връх Ботев

Източници:

---

• Говори Радиостанция „Христо Ботев“: Том I , Том IV , Издателство нa БКП, 1950
• Филип Панайотов: „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), 1980
• „Радиостанция имени Коминтерна передислоцируется в Уфу“, Музей связи Башкортостана

Туитни