Радио „Нова Европа“ (1943-44 г.)
Радио „Нова Европа“ или „Гласът на Нова Европа“ е британска пропагандна радиостанция, излъчваща от Англия по време на Втората световна война. Радиото действа от 2 юли 1943 г. до 15 юли 1944 г.
Предаванията ѝ са организирани от британското управление за политическа борба (Political Warfare Executive, PWE). Тази служба, заедно с управлението за специални операции (Special Operations Executive, SOE) създават 48 подобни радиостанции на различни европейски езици. Всяка от тях има кодово обозначение, като например: Y.1 станция „Зрински“ на хърватски, Y.2 станция „Шумадия“ на сръбски, Y.3 станция „Триглав“, Y.4 „За старо правдо“ на словенски, X.1 „Васил Левски“ на български. Радио „Нова Европа“ има означение X.2.
Програмите на радиостанция „Нова Европа“ имитират германската пропаганда за България, по-конкретно „Europasender Donau“, за да предава фалшиви информации. Представянето на радиото за приятелска станция предизвиква объркване сред българските институции. През май 1944 г. Дирекцията на националната пропаганда изпраща писма до областни и околийски управители, в които се казва: Тази станция се домогва да се представи като приятелска, съ огледъ на което е опредѣлила и името си. Въ същностъ това е противникова станция, намираща се в Кайро, която по много префиненъ начинъ провежда своята зловредна пропаганда … Да се направи достояние на населението заблудата, на която е изложено.
Предположението на българските власти, че радиото излъчва от Кайро се оказва невярно. Студиото на PWE се намира в Милтън Брайън, северно от Лондон, станцията предава 15 минути дневно на къси вълни 9845 kHz/30.45 m чрез 7.5 kW американски предавател. През декември 1943 г. времетраенето на програмата е увеличено, предаванията са два пъти дневно, в 12:15-12-30 ч. и 20:15-20:30 ч. българско време.
В същият период (1941-45 г.) на български език излъчват и други радиостанции под британски контрол - Радио Лондон, „Свободна и независима България“, „Станция на свободата“ и „Васил Левски“.
През 2004-06 г. на УКВ в България излъчва друга радиопрограма, която също се нарича Радио „Нова Европа“, но няма пряка връзка с „Нова Европа“ от Втората световна война.
• „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), Филип Панайотов, София, 1980 г.
• William Mackenzie: The Secret History of S.O.E.: Special Operations Executive 1940-1945, St. Ermin's Press, 2000
• Ioannis Stefanidis: Substitute for Power - Wartime British Propaganda to the Balkans, 1939–44, Routledge, 2012
• Dr. Adrian M. Peterson: 100 Years Wireless & Radio in Bulgaria - 10: The International Clandestine Scene , Wavescan, 10 ноември 2013 г.
• Недялко Котев: Top Secret! The Intelligence in Bulgaria 1937-1946 (Documents, analysis and comments)
• Недялко Котев: Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.), 2008
Предаванията ѝ са организирани от британското управление за политическа борба (Political Warfare Executive, PWE). Тази служба, заедно с управлението за специални операции (Special Operations Executive, SOE) създават 48 подобни радиостанции на различни европейски езици. Всяка от тях има кодово обозначение, като например: Y.1 станция „Зрински“ на хърватски, Y.2 станция „Шумадия“ на сръбски, Y.3 станция „Триглав“, Y.4 „За старо правдо“ на словенски, X.1 „Васил Левски“ на български. Радио „Нова Европа“ има означение X.2.
Програмите на радиостанция „Нова Европа“ имитират германската пропаганда за България, по-конкретно „Europasender Donau“, за да предава фалшиви информации. Представянето на радиото за приятелска станция предизвиква объркване сред българските институции. През май 1944 г. Дирекцията на националната пропаганда изпраща писма до областни и околийски управители, в които се казва: Тази станция се домогва да се представи като приятелска, съ огледъ на което е опредѣлила и името си. Въ същностъ това е противникова станция, намираща се в Кайро, която по много префиненъ начинъ провежда своята зловредна пропаганда … Да се направи достояние на населението заблудата, на която е изложено.
Предположението на българските власти, че радиото излъчва от Кайро се оказва невярно. Студиото на PWE се намира в Милтън Брайън, северно от Лондон, станцията предава 15 минути дневно на къси вълни 9845 kHz/30.45 m чрез 7.5 kW американски предавател. През декември 1943 г. времетраенето на програмата е увеличено, предаванията са два пъти дневно, в 12:15-12-30 ч. и 20:15-20:30 ч. българско време.
В същият период (1941-45 г.) на български език излъчват и други радиостанции под британски контрол - Радио Лондон, „Свободна и независима България“, „Станция на свободата“ и „Васил Левски“.
През 2004-06 г. на УКВ в България излъчва друга радиопрограма, която също се нарича Радио „Нова Европа“, но няма пряка връзка с „Нова Европа“ от Втората световна война.
Източници:
• „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), Филип Панайотов, София, 1980 г.
• William Mackenzie: The Secret History of S.O.E.: Special Operations Executive 1940-1945, St. Ermin's Press, 2000
• Ioannis Stefanidis: Substitute for Power - Wartime British Propaganda to the Balkans, 1939–44, Routledge, 2012
• Dr. Adrian M. Peterson: 100 Years Wireless & Radio in Bulgaria - 10: The International Clandestine Scene , Wavescan, 10 ноември 2013 г.
• Недялко Котев: Top Secret! The Intelligence in Bulgaria 1937-1946 (Documents, analysis and comments)
• Недялко Котев: Неизвестни документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.), 2008