„Станция на свободата“ (1941-45 г.)
„Станция на свободата“ е британска пропагандна радиостанция, излъчваща от юли 1941 г. от Палестина, от 1943 г. от Алжир и през 1944-45 г. от Бари, Италия.
Предаванията се подготвят в радиоцентъра на британското управление за специални операции (SOE) в Йерусалим и се ръководят от Г. М. Димитров, който е в Кайро. В началото на 1943 г. предаванията са два пъти дневно - в 8:20-8:35 ч. и 19:30-19:45 ч. българско време и се излъчват на къси вълни 10010 kHz/29.9 m от предавател в Бейт Джала с мощност 7.5 kW.
Радиото излъчва пропаганда против политиката на българското правителство и Царя, но за разлика от „Свободна и независима България“, която се цели в широките маси, „Станция на свободата“ излъчва по-задълбочени и академични коментари, насочени към градската интелигенция и буржоазия. В радиостанцията работят Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов.
В предаване на „Станция на свободата“ на 3 септември 1943 г. се казва: Българи и Българки! Да си помогнем сами, за да ни помогне Бог! Над страната ни отново се надвеси страшна опасност. Хитлер пак иска нашите войски да бъдат изпратени на Източния фронт под негово командуване. Българоубиецът и предателската клика около него са съгласни да извършат това чудовищно престъпление. Кой ще им се противопостави, ако не вие, всички български патриоти! Войската е войска. Каквото и да чувствуват и мислят нашите войници, а в техните мисли и чувства ние не можем да се съмняваме, защото те са българи, те ще откажат, когато военната дисциплина ги подкара. Ние трябва да им помогнем. Разпространявайте с всички средства между войската, че клетвата, която офицерите и войниците са положили за верност към Царя и Отечеството, е взета от тях с измама по отношение на царя, защото той самият не се е заклел, както иска конституцията във вярност към българския народ. Пръснете сред армията паролата „не минавайте Дунав!“ …
През 1943 г. станцията е преместена в командването на съюзническите сили за Средиземноморието в Алжир, където става част от радиото на Обединените нации (United Nations Radio). Излъчването от Алжир е на къси вълни 9890 kHz/30.31 m, наред с програми на румънски и унгарски език. През май 1944 г. радиото е преместено в Бари, Италия, откъдето излъчва на средни вълни до 4 юли 1945 г.
В същият период (1941-45 г.) на български език излъчват и други радиостанции под британски контрол - Радио Лондон, „Свободна и независима България“, „Васил Левски“ и „Нова Европа“.
• Special Operations Executive Covert Broadcasting, 30.11.42 , British National Archives, ref. FO 898/28
• Dr. Adrian M. Peterson: 100 Years Wireless & Radio in Bulgaria - 10: The International Clandestine Scene , Wavescan, 10 ноември 2013 г.
• William Mackenzie: The Secret History of S.O.E.: Special Operations Executive 1940-1945, St. Ermin's Press, 2000
• Ioannis Stefanidis: Substitute for Power - Wartime British Propaganda to the Balkans, 1939–44, Routledge, 2012
• Недялко Котев: Top Secret! The Intelligence in Bulgaria 1937-1946 (Documents, analysis and comments)
• „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), Филип Панайотов, София, 1980 г.
Предаванията се подготвят в радиоцентъра на британското управление за специални операции (SOE) в Йерусалим и се ръководят от Г. М. Димитров, който е в Кайро. В началото на 1943 г. предаванията са два пъти дневно - в 8:20-8:35 ч. и 19:30-19:45 ч. българско време и се излъчват на къси вълни 10010 kHz/29.9 m от предавател в Бейт Джала с мощност 7.5 kW.
Радиото излъчва пропаганда против политиката на българското правителство и Царя, но за разлика от „Свободна и независима България“, която се цели в широките маси, „Станция на свободата“ излъчва по-задълбочени и академични коментари, насочени към градската интелигенция и буржоазия. В радиостанцията работят Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов.
В предаване на „Станция на свободата“ на 3 септември 1943 г. се казва: Българи и Българки! Да си помогнем сами, за да ни помогне Бог! Над страната ни отново се надвеси страшна опасност. Хитлер пак иска нашите войски да бъдат изпратени на Източния фронт под негово командуване. Българоубиецът и предателската клика около него са съгласни да извършат това чудовищно престъпление. Кой ще им се противопостави, ако не вие, всички български патриоти! Войската е войска. Каквото и да чувствуват и мислят нашите войници, а в техните мисли и чувства ние не можем да се съмняваме, защото те са българи, те ще откажат, когато военната дисциплина ги подкара. Ние трябва да им помогнем. Разпространявайте с всички средства между войската, че клетвата, която офицерите и войниците са положили за верност към Царя и Отечеството, е взета от тях с измама по отношение на царя, защото той самият не се е заклел, както иска конституцията във вярност към българския народ. Пръснете сред армията паролата „не минавайте Дунав!“ …
През 1943 г. станцията е преместена в командването на съюзническите сили за Средиземноморието в Алжир, където става част от радиото на Обединените нации (United Nations Radio). Излъчването от Алжир е на къси вълни 9890 kHz/30.31 m, наред с програми на румънски и унгарски език. През май 1944 г. радиото е преместено в Бари, Италия, откъдето излъчва на средни вълни до 4 юли 1945 г.
В същият период (1941-45 г.) на български език излъчват и други радиостанции под британски контрол - Радио Лондон, „Свободна и независима България“, „Васил Левски“ и „Нова Европа“.
Източници:
• Special Operations Executive Covert Broadcasting, 30.11.42 , British National Archives, ref. FO 898/28
• Dr. Adrian M. Peterson: 100 Years Wireless & Radio in Bulgaria - 10: The International Clandestine Scene , Wavescan, 10 ноември 2013 г.
• William Mackenzie: The Secret History of S.O.E.: Special Operations Executive 1940-1945, St. Ermin's Press, 2000
• Ioannis Stefanidis: Substitute for Power - Wartime British Propaganda to the Balkans, 1939–44, Routledge, 2012
• Недялко Котев: Top Secret! The Intelligence in Bulgaria 1937-1946 (Documents, analysis and comments)
• „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), Филип Панайотов, София, 1980 г.