Радио „Свободна и независима България“ (1941-43 г.)




    Радио „Свободна и независима България“ (Free and Independent Bulgaria) е британска пропагандна радиостанция, излъчваща от предаватели в Палестина и Египет от май 1941 г. до края на 1943 г.

    През пролетта на 1941 г. в Йерусалим земеделските политици Димитър Мацанкиев, Коста Тодоров, Иван Костов и други, начело с д-р Георги Михов Димитров (Г. М. Димитров, Гемето) формират Български национален комитет „Свободна и независима България“. Организацията разгръща пропагандната си дейност чрез радиостанция и вестник със същото име.

    Създаването на БНК и цялата му дейност са подпомагани от британските служби Управление за специални операции (Special Operations Executive, SOE) и Управление за политическа борба (Political Warfare Executive, PWE). Тези служби организират работата на 48 подобни радиостанции на много европейски езици по време на Втората световна война.

    Заедно с другите британски пропагандни средства, „Свободна и независима България“ е против обвързването на България с Германия и държавите от хитлеристката ос, не одобрява репресивната вътрешна политика на българските управници. През 1944 г. „Свободна и независима България“ призовава за въоръжена съпротива срещу властта и подкрепя създаването на Балканска конфедерация. Обикновено предаванията на радиостанцията завършват с думите: „Ние говорим истината, ние се борим за свободата, ние сме народа. Да живее свободна и независима България!“.

    „Свободна и независима България“ се намира в радиоцентъра на британското управление за специални операции в Йерусалим. Предавателят в Бейт Джала излъчва на къси вълни с мощност 7.5 kW. Емисиите са два пъти дневно: в 13:30 ч. българско време на 27 метра и в 21:20 ч. на 40 метра. Те се подготвят и реализират от Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов.

    Поради слабото приемане в България, е решено предаванията да се излъчват от по-мощни предаватели и към края на 1942 г. или началото на 1943 г. станцията се премества в Кайро, Египет. Емисиите в този период са всеки ден в 7:30-7:45 ч. на 25 метра, 13:30-13:45 ч. на 27 метра и 21:15-21:30 ч. на 25 метра, чрез предаватели Абу Заабал на средни вълни 620 kHz (20 kW) и на къси вълни SUV и SUW (10 kW), Кайро къси вълни JCJC (7.5 kW). „Свободна и независима България“ предава до септември 1943 г., а след това още няколко месеца се излъчват новини на български по Радио Кайро.

    В същият период (1941-45 г.) на български език излъчват и други радиостанции под британски контрол - Радио Лондон, „Васил Левски“, „Станция на свободата“ и „Нова Европа“.

    През 1948 г. д-р Г. М. Димитров основава във Вашингтон Български национален комитет „Свободна и независима България“. Комитетът, заедно с ЦРУ подпомага антикомунистическото съпротивително движение в България, след 1950 г. съдейства за установяването на нелегалната радиостанция „Свободна България“.


Източници:


• Филип Панайотов: „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), 1980
• Христо Милков: „Клубът на месиите“, 2010
Special Operations Executive Covert Broadcasting, 30.11.42 , British National Archives, ref. FO 898/28
• William Mackenzie: The Secret History of SOE: Special Operations Executive 1940-1945, 2000
• David Garnett: The Secret History of PWE: The Political Warfare Executive 1939-1945, 2002
• Ioannis Stefanidis: Substitute for Power - Wartime British Propaganda to the Balkans, 1939-44, 2012
• Dr. Adrian M. Peterson: 100 Years Wireless & Radio in Bulgaria 10: The International Clandestine Scene , Wavescan/Archive.org, 2013