Родно Радио (1930-1935 г.)




    На 30 март 1930 г. в сградата на БИАД в София се свиква учредително събрание на съюз на радиолюбителите „Родно Радио“. Сред основателите на съюза са видните интелектуалци проф. д-р Асен Златаров, Елин Пелин, Хенри Левенсон - директор на БТА, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Джебаров, Никола Колушки, ген. Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски и д-р Милко Балан, проф. Саша Попов, Константин Сагаев, Ст. Стоилов. Образувана е кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България. Министъра на ЖПТТ Петко Стайнов отпуска за нуждите на кооперация едноетажна сграда на ул. „Бенковски” № 3 в центъра на София. Там Г. Вълков инсталира предавателя си (дотогава в инженерната работилница) и антена, оборудвано е и студио.


Проекто-устав на Съюз „Родно Радио“ (1.6 MB); Квитанция от „Родно Радио“

    През май 1930 г. са направени първите пробни предавания с думите: „Внимание, предавател Родно радио, София!“. През юли започва редовната програма четири дена седмично, между 18:20 и 20:00 часа. Излъчването на „Родно Радио“ на вълна 329 m/912 kHz се чува не само в столицата, но и в близките градове Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време достига и до Шумен.

    Първото българско радио е обществено, създателите му са доброволци, използва се предавателя на Първа инженерна дружина, а държавата е осигурила само помещението. През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик (внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид и инженер, практикувал в Радио Виена) построяват нов предавател, излъчващ на вълна 318.8 m/940 kHz, първоначално с мощност 50 W, по-после увеличена до 300 W (или 800 W).

    През юни 1931 г. предаванията на „Родно Радио“ стават ежедневни и са по около три часа. Освен забавна, танцова и народна музика, радиото излъчва и реклами, борсова информация, беседи и новини от бюлетина на БТА. В началото на годината започват да се излъчват детски предавания. На 13 май за първи път се транслира сутрешната църковна служба от катедралата „Св. Александър Невски“. На 28 август са направени първите опити на препредаване на емисии на чуждестранни радиостанции по „Родно Радио“. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир е „Вампир“ на Антон Страшимиров (1932 г.), а в края на 1933 г. е излъчен и първият „Час за селото“. С голям интерес се слушат и преките предавания на различни концерти, тържества, литургии и прочие.



    През 1931-32 г. са създадени са местни радиоклубове в Пловдив, Стара Загора и други градове. На 25 март 1933 г. е основан радиоклуб Варна, а на 9 декември същата година „Радио Варна“ е официално открито с тържествен концерт, предаден на живо по радиостанциите в София и Варна.

    На 18 декември 1933 г. е направена първо пробно излъчване от новия радиопредавател в кв. „Лагера“ (близо до Трети гараж по трамвайната линия за Княжево). Издигнати са две антенни мачти по 63 метра, изработени от антената на старата радиотелеграфната станция при гарата. На 25 март 1934 г. в 10 часа сутринта Софийският митрополит Стефан служи водосвет при откриването на новия радиопредавател, официално наречен „Радио София“. Министърът на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков прерязва лентата и държи реч пред микрофона. Новият радиопредавател излъчва на вълна 352.8 m с мощност 1 kW (или 3 kW) и покрива голяма част от страната. Следобед станцията предава на живо и откриването на IV-ти конгрес на съюз „Родно радио“, на което е решено огранизацията да се преименува на „Български радиосъюз“.

    След преврата на 19 май 1934 г. е създадена Главна дирекция на обновата, която поема ръководството на цензурата и проправителствената пропаганда. На 8 август двата радиосъюза са обединени под името „Радиосъюз Радио София“. На 31 януари 1935 г. в Държавен вестник се обнародва Наредба-закон за радиото, правителството поема контрол над предавателя „Радио София“ и поема програмната дейност. За директор на новото държавно Радио София е назначен Панайот Христов (Сирак Скитник). Списанието на радиосъюза „Радио София“ е закрито.


Връзки:


„Родно Радио“ – първи период в историята на българското радиоразпръскване (Архивен фонд на БНР)
История на БНР, І част: Кооперацията (БНР)
Музикална радиопамет: Българската народна музика в програмата на „Родно Радио“ (БНР)
Създаване и начално развитие на Българското радио (1929–1934 г.), Теофил Теофилов