Телевизионен център при МЕИ (1954-1960 г.)

    През 1950-те години в София работи първата телевизионна станция в България, създадена от специалисти в МЕИ (Машинно-електротехнически институт, днес Технически Университет ).

    През 1951 г. в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ се събира колектив от научни работници, който започва разработката на експериментална телевизия. Ръководител е ректорът проф. Саздо Иванов, в състава са доц. Кирил Кирков, Николай Бъчваров, Ангел Ангелов, Алекександър Доков, Минко Минков, по-късно се включват Йордан Боянов, Борис Боровски, Димитър Мишев, Стефан Ковачев, Николай Стефанов, Маргарита Петкова. Работата на този екип от енсусиасти съвсем не е лесна - целта е създаването на комплексен телевизионен център и техническа база за обучение на студентите, а имат само с няколко специализирани книги и свободните лабораторни часове след работно време.

    След усилена работа, в края на 1952 г. е първата демострация на телевизионно изображение пред ректора проф. Саздо Иванов и проф. Ангел Балевски - предаване на неподвижно изображение по метода „бягащ лъч“, т.е. използване на прожекционна тръба и фотоумножител (за приемник на отразените от обекта или преминали през кинолентата светлинни сигнали). На 28 януари 1953 г. в. „Вечерни новини“ съобщава за първите радиотелевизионни опити и постижения у нас: „В Държавна политехника „Сталин“ бе построена в лабораторни условия първата българска опитна постановка за телевизионни екперименти ... Опитите в лабораторията се провеждат от една година , а първите успешни резултати били получени преди около месец. Получени са ясни, светли и детайлни образи, близки по качество до образите на киноекрана. Работата заусъвършенстване на уредвата продължава при разширен колектив от сътрудници при катедра Радиотехника и катедра Физика ...”

    Предаване на стабилно телевизионно изображение по кабел е постигнато 16 май 1953 г. - от една зала до друга е предадена снимка на проф. Ангел Балевски. Отначало образите се наблюдават на място, с конструиран в института телевизионен приемник. По-късно се използва последен модел съветски телевизор „Ленинград Т2“, подарен от българския офицер Димитър Димитров. След успешните опити е решено да се осъществи и безжично предаване. За целта започва построяването на предавателни устройства за звук и изображение. На сградата на МЕИ край паметника Левски (бул. „Толбухин“ 6) са поставени 20-метрова турникетна антена за предаване на изображение и 10-метрова за звука.



    На 30 април 1954 г. е осъществено първото телевизионно предаване в България. В кабинета на ректора на МЕИ е поканен министърът на културата Рубен Аврамов, присъстват и много граждани. На телевизионния екран се показва новият съветския игрален филм „Запорожец отвъд Дунава“. Излъчването е на 2-ри канал в I-ви телевизионен обхват (образ на 59.25 MHz, звук на 65.75 MHz). От 1 май експерименталната телевизия има редовни предавания веднъж седмично, след 9 септември по два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и киномашина. Българска кинематография предоставя филми за излъчване по първата българска телевизия. На 7 ноември 1954 г. БТА съобщава: „В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във МЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.“

    Първият български телевизионен предавател е и първи на Балканите. България се нарежда сред малкото страни в Европа със собствена телевизия. Института за рационализации (ИНРА, днес Патентно ведомство) категоризира създадения у нас опитен телевизионен предавател като рационализация № 3891 от 16 юли 1956 г. През същата година по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията още няколко години. Мощността на предавателя е увеличена до 150 W за изображението и 15 W за звука.

    На 7 ноември 1956 г. екипът на МЕИ за първи път прави външно телевизионно предаване. Цялата апаратура е пренесена в старата сграда на хотел „България“, камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски“ № 1. Няколко телевизора са разположени около площада за радост на минувачите.



    През септември 1958 г. по време на Мострения панаир в Пловдив излъчва Панаирна телевизия. Показаната на панаира телевизионна репортажна кола на английската фирма „Пай“ (Pye Ltd.) е закупена от Министерство на транспорта и съобщенията. С тази техника в началото на октомври в София се предават модно ревю, естраден концерт и футболен мач.



    През 1959 г. от Експерименталния център при МЕИ продължава редовните телевизионни предавания два пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания - модно ревю и естраден концерт от ресторант „Балкан“, манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите, преди началото им. Списанието на МЕИ - „Технически авангард“ публикува седмичната програма на телевизионния център.

    В края на годината завършва строителството на Софийската телевизионна станция (ТВ кула София) в Парка на свободата. Първото официално предаване е осъществено на 7 ноември 1959 г. с манифестацията от пл. „9 септември“. В същия ден предавателят на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 часа е предадено следното съобщение: „Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!“. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия.


Програма на Телевизионния център на МЕИ през 2-22 декември 1959 г.


През 1979 г. е издадена пощенска марка по повод 25 години от първото телевизионно предаване, а през 2004 г. - илюстрована пощенска карта по повод 50-та годишнина

    През цялата 1960 г. в град София работят две телевизии - Телевизионният център на МЕИ и Българската телевизия. За седемгодишния период на работата, телевизията излъчва над 500 художествени и документални филма, осъществява девет външни предавания. За популяризиране на телевизията членовете на колектива изнасят повече от 150 беседи, придружени с демонстрации на телевизионно приемане в редица институти, заводи, министерства, училища, военни поделения. Още от първите дни телевизионният център при МЕИ се използва и като модерна лаборатория, в която провеждат занятия студентите от специалност радиотехника. Телевизионният център на МЕИ продължава излъчване до края на 1960 г. След това, колективът, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въввеждането на цветната телевизия.

Източници:

---

• „Импулси - техника, творчество, творци“, сборник, 1978
• Димитър Мишев: „Телевизията в България“, 1996
• Експерименталният тв център на МЕИ – предшественик на БНТ - в. „Нов технически авангард“, 2019

Туитни