Телевизионен център при МЕИ (1954-1960 г.)

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (МЕИ, днес Технически Университет



На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. - два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.
Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:
„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.”

През 1956 г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.
През септември 1958 г. на Пловдивския мострен панаир се реализират първите преки телевизионни предавания в България. Френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16 милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион“ и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира. През ноември 1958 г. английската фирма PAY изпраща в София показаната на пловдивския панаир кола с две камери, телекинокомплект и предавател 500 вата за обзавеждане на малко телевизионно студио.
През 1959 г. от Експерименталния център при МЕИ продължава редовните телевизионни предавания два пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания - две модни ревюта, два естрадни концерта от ресторант „Балкан”, манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите, преди началото им.
През 1959 г. е построена телевизионната кула на алея „Яворов“ в Парка на свободата в София. В края на годината започват експерименталние предавания, а на 26 декември се състои официално откриване на Българската телевизия, днес Българската национална телевизия.