Радио България се наричат предаванията на Българското национално радио за чужбина и на чужди езици. Днес радиото има уебсайтове и редовни аудио-предавания на 11 езика (български, албански, английски, гръцки, испански, немски, румънски, руски, сръбски, френски и турски). Предаванията на български са насочени към българските общности по света. Редакцията за предавания на турски език излъчва за слушателите в България на УКВ - Кърджали 90.0 MHz, Шумен 104.3 MHz.

    Радио София излъчва предавания за чужбина от 1936 г. На 12 ноември 1935 г. инженерите Минко Топалов и Коста Адамов правят първите опити за предаване на говор и музика на къси вълни като приспособяват радиотелеграфните предаватели LZA (20.04 m/14970 kHz) и LZB (40.21 m/7460 kHz), разположени край ж.п. гара София. Първото успешно предаване е осъществено на 19 януари 1936 г. Илюстрованото списание „Ново Радио София“ пише: „Опитите, които се направиха от радиотелеграфния предавател LZA за предаване на музика и говор на къси вълни излязоха напълно сполучливи. Миналата неделя, на 16 февруари, цялата утринна програма на Радио София, включително божествената литургия от храма „Света София“, бе предадена на къси вълни и бе чута в цяла Европа.“ Предавателят край гарата излъчва с позивни ЛЗА, заради които става известен като Радио „Гарата“ или „Елза“, предава с мощност 1 kW. Получени са отзиви за успешно приемане не само от Европа, но също от Близкия изток, Северна Америка и Австралия.



    Редовните излъчвания на програма на български от София за чужбина започват от април 1936 година, а от 24 май те вече са ежедневни и следват точно определен график - на къси вълни се излъчва цялата неделна програма, в понеделник, сряда и събота - обедната, във вторник и четвъртък - обедната и вечерната програма.

    На 24 май 1936 г. се излъчва информационен бюлетин на есперанто. От 1 май 1937 г. програмите на чужди езици стават редовни, пет пъти седмично - на френски, немски, английски, италиански и есперанто; от началото на 1938 г. и на турски език. Автори и изпълнители на първите предавания на чужди езици са нещатни сътрудници. Редакторът във вестник „La parole bulgare“ (Българско слово) Жорж Милчев прави седмичните предавания на френски език. Работещият тогава в Дирекцията на печата Петър Увалиев прави програмите на италиански език. Седмичният преглед на събитията в България на немски език се превеждат от специално натоварения с тази задача служител от германското посолство д-р Науман, а два пъти в седмицата беседи на немски език чете инженер Борис Ганчев. Говорител на английската емисия е Михаил Хаджимишев (по-късно известен оперен режисьор), както и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на есперанто се четат от индустриалеца Стефан Ганчев и графика от Държавната печатница Кирил Дражев.

    Предаванията на Радио София за чужбина прекъсват на 15 април 1938 г., но са възобновени през есента на същата година на нова честота 8500 kHz. През 1941 г. Радио София излъчва общо 2801 минути (46 часа и 41 минути) предавания на чужди езици.

    По време на Втората световна война от София се излъчват още няколко радиостанции: през 1942-43 г. Дирекция на националната пропаганда (ДНП) има своя предавател „Обединена България“. В средата на 1944 г. на къси вълни излъчва радиопредавател „Български новини“ от Дирекция на печата - осведомително отделение. В края на 1944 г. Военното министерство създава късовълнова радиостанция за българските войски в чужбина „Фронт и Родина“. От лятото на 1945 г. този предавател служи като Радио „Родина“ за новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“ на Радио София.

    През 1945 г. конструкторска група от щатни и доброволни сътрудници-ентусиасти започва дейност по възстановяване и подобряване на съществуващите радиоразпръсквателни предаватели и изработване на нови радиопредаватели. Сред тях са инж. Георги Несторов (ръководител), инж. Ганчо Пушкаров, техн. Дано Петров, инж. Деню Белчев, М. Марков, Р. Еленков и други. През 1946 г. е построен късовълнов предавател „Родина“ в кв. „Лозенец“ с мощност 0.5 kW. Радио София започва редовно излъчване на осведомителни бюлетини на чужди езици: албански, гръцки, румънски, сърбо-хърватски, турски, руски, полски и чешки - всеки ден от 21:00 до 22:40 ч. на къси вълни 32.09 m/9350 kHz (предавател „Родина“) и от 22:50 до 0:10 ч. на средни вълни 352.9 m/850 kHz (предавател „София-I“). През 1947 г. е въвведен късен информационен бюлетин от БТА на български език, излъчван в 0:00 ч. на къси вълни.


QSL-картички на Радио София от 1946 г., 1952, 1957 и 1959 г.

    В началото на 1948 г. късовълновата честота е променена на 31.92 m/9390 kHz. На 18 декември 1948 г., в чест на V конгрес на БРП (к) започва редовна работа радиопредавател София-III (РПЦ Костинброд), излъчващ на 10 езика за чужбина, както и на български език на къси вълни 39.11 m/7670 kHz с мощност 3 kW. През 1948 е сформирана гръцка редакция с участието на гръцки комунисти, бежанци от гражданската война в страната си.

    През 1949 г. Радио София започва излъчване на новини на македонски език. В началото на годината предаванията са два пъти седмично от 21:45 до 22:00 ч. по София-II (391 m), в другите дни има новини на сърбо-хърватски език. От есента - новините на македонски са всеки ден от 23:00 до 23:15 ч. по София-I (352.9 m), а по София-II има две емисии на сърбо-хърватски. Вестник „Радиопреглед“ пише: Въввеждането на ежедневни предавания на македонски език се налага поради големия интерес, който предизвикаха досегашните ни предавания и от желанието ни да осветлим още по-пълно положението в Югославия и предателската дейност на Титовата клика.

    Към 1950 г. пропагандата за чужбина се ръководи от отделение „Външно осведомяване“ при Политико-осведомителния отдел с петима щатни редактори, които подготвят предавания на 15 езика: български, албански, английски, гръцки, есперанто, македонски, немски, полски, румънски, руски, сърбо-хърватски, турски, унгарски, френски, чехословашки.

    От 1 януари 1951 г., по споразумение с братските радиоразпръсквания Радио София спира излъчванията на къси вълни на полски, румънски, руски, унгарски и чешки езици, като е засилен радиообмена с тези страни. През 50-те Радио София сътрудничи с Радио Букурещ, Радио Тирана, Радио Пекин. Предавания от София започват да се излъчват редовно по Полското радио, Чехословашкото (Hvězda), Унгарското (Kossuth Rádió), Германското радио (Stimme der DDR). Съответно по Радио София звучат предаванията „Говори Букурещ“, „Говори Тирана“, „Говори Пекин“, „Говори Варшава“, „Говори Прага“, „Говори Будапеща“, „Говори Берлин“.

    Предаванията на Радио София на руски език („Говорит София“) се излъчват всяка седмица по Първа програма на Всесъюзното радио на СССР - през 60-те години всяка неделя от 18:00-18:30 ч., през 80-те години в сряда от 15:15-15:45 ч., като част от рубриката „Гласове на приятелите“ („Голоса друзей“).



    От декември 1951 г. късовълновият предавател „София III“ работи с мощност 15 kW. През 1952 г. е открита радиопредавателна станция „София-IV“ край Столник, през 1958 г. в мощния радиопредавателен център за излъчване на къси вълни Костинброд са инсталирани шест предавателя по 100 kW. Радио София започва да използва вълна 30.93 m/9700 kHz за предаване към Северна Америка.

    През 1956 г. във връзка със Суецка криза, Българското радио започва излъчването на емисии на арабски език. Ръководител на арабската редакция е Стефан Алахверджиев, а в нея работят още Петър Мърваков, Цветана Янчева, Надежда Георгиева и Ганка Петкова. През 1957 г. е открита испанска редакция в радиото, с първи сътрудници Емилия Ценкова, Цветан Георгиев, Никола Иванов и Христо Гоневски. На 17 ноември същата година Радио София за първи път излъчва специализирана DX-програма за радиолюбители на английски език. В началото предаването е ежемесечно, след 1961 г. - ежеседмично.Тези предавания се подготвят от Димитър Петров (LZ1AF), Румен Панков, Павел Йорданов и се излъчват непрестанно до 2012 г.

    През 1964-65 г. предаванията на английски език са всеки ден в 00:00-01:00 UTC и 04:00-04:30 UTC за Северна Америка и в 09:30-10:00 UTC за Западна Европа на 49.92 m/6070 kHz.



    От 22 януари 1968 г. предаванията на Радио София на български език за Северна и Южна Америка (на къси вълни), както и тези на македонски език за Балканите (на средни вълни) са преобразувани в Радиостанция „Родина“ - само на български. Новата програма цели да информира българите зад граница за постиженията на социалистическото строителство в България във всички сфери на живота. Програмата често засяга исторически теми и Македонския въпрос. Радио „Родина“ излъчва до 20 декември 1971 г., а на следващия ден Радио София възобновява предаванията си на български език за Америка.

    От 1974 г. работи радиопредавателен център Пъдарско край Пловдив. Първоначално тук са инсталирани два предавателя по 500 kW, през 1979-1980 г. още три по 250 kW, през 1986 г. - още 150 kW. Към края на 80-те години, РПС Пъдарско работи с предавателна мощ от над 175 000 киловатa, което я прави най-силната радиопредавателна станция в България. В станцията работи и уникална за страната ни въртяща антенна система ПА А30-31 с възможност за избор на насочеността на излъчване.

    През 1975 г. към новосъздадената редакция „Предавания за чужбина“ на Българското радио е сформиран отдел „Развиващи се страни“, подготвящ програми на френски, английски и португалски език, насочени към Африка и Латинска Америка. Емисиите на португалски се изготвят от Шела Аврамова (отг. редактор), Димитър Ушев, Емил Аврамов и Мая Даскалова.


Графични знаци на Радио София от 1975, 1987, 1986 г.

    През 1979 г. в радиопредавателен център Костинброд са доставени предаватели с мощност 250 kW и 100 kW, през 1982 г. - 4 предавателя по 50 kW и 2 по 100 kW. Към март 2000 г. в центъра работят 5 предавателя по 50 kW и един с мощност 70 kW.

    От 1983 г. директор на „Предавания за чужбина“ на Българското радио е Константин Иванов, от 1988 г. - Костадин Филипов. Предаванията на Радио София се излъчват на къси вълни на 12 езика: български, албански, гръцки, сърбо-хърватски, турски, арабски, английски, немски, френски, испански, италиански и португалски. В дирекцията работят над 200 журналисти и преводачи. Всяка година радиото получава над 20 000 писма на слушатели, а имало и рекорд от 131 001 писма през 1979 г. Към 1988 г. предаванията имат обща продължителност 30 часа и 25 минути в работни дни и 33 часа и 45 минути в събота и неделя. Радиото предава за Балканите, Европа, Африка, Близкия изток, Централна Азия, Източна Азия, Австралия, Северна, Централна и Южна Америка с обща мощност на предавателите над 2000 kW.

    От 1990 г. директор на предаванията за чужбина е Райна Константинова. От 1991 г. спират предаванията на португалски език за Африка и Южна Америка.



    От 1992 г. предаванията за чужбина на Българското национално радио излизат в ефир по името Радио „България“. Излъчва на къси вълни за цял свят - чрез мощните предавателни центрове Костинброд и Пъдарско, както и на средни вълни за Балканите - чрез предавателите в Петрич и Видин в мощност по 300 kW.

    От 26 септември 1994 г. Радио България излъчва на къси вълни програми на руски език, редакция „Програми на португалски език“ е закрита. На 26 октомври 1997 г. са закрити арабската и италианската редакции. На 10 август 1998 е открит първия уебсайт на Българското национално радио - www.nationalradio.bg, където Радио България публикува аудио емисии на английски, френски и руски език.

    Създадена е редакция „Предавания за чужди радиостанции“, която подготвя и изпраща записани предавания (в началото на аудио-касети, впоследствие на компакт-дискове) до местни радиостанции. Голям интерес към продукцията на Радио България на български проявяват в Молдова и Украйна, а към чуждоезиковата – в Латинска Америка, Испания, Португалия, САЩ. Радиостанциите, които я излъчват, са над 90 – частни и държавни.

    От 1993 до 2010 г. Радио Варна излъчва специализираната програма на къси вълни „Здравей, море!“, предначначена за българските моряци в открито море. Това предаване се излъчва въднъж семично (неделя 0-6 ч. българско време) от радиопредавателна станция „Варна-3“ с мощност 100 kW.

    От 2001 г. директор на Радио България е Ангел Найденов, след 2007 г. - Ангел Недялков. В края на 2003 г. арабската редакция е възстановена като публикува новини в текстов вид онлайн, от 2006 г. в сайта се публикуват и аудио материали. От май 2004 г. работи новия уебсайт на БНР - www.bnr.bg с информационни раздели на 11 езика с текстове и аудио. В края на май 2008 г. Българското национално радио започна пробно цифрово излъчване на къси вълни от РПЦ Костинброд. От май 2010 г. в продължение на две години програма „Хоризонт“ и Радио България имат DRM предавания на 9700 и 11900 kHz.


Графичен знак на Радио София (1994 г.) и QSL-картички на Радио София (1995-96 г.), художник: Теодор Ушев


Честотни разписания на Радио България за 1991, 1995, 1996, 1999 г.

    На 31 януари 2012 г., в 22:00 универсално координирано време (24:00 ч. българско време), Радио България прекрати излъчванията си на къси вълни. Причините са както финансови, така и породени от желанието на БНР да бъде в крак с времето. Повечето европейски радиостанции също престават да излъчват на къси вълни. Предаванията на езиците на балканските народи продължават да се излъчват на средни вълни - Петрич 747 kHz (изключен на 15 февруари) и Видин 1224 kHz (изключен на 31 май). По-късно през същата година са демонтирани антенните съоръжения на РПС Пъдарско.

    От началото на летния сезон на 2012 г. Радио България има новини на руски и английски език за чуждестранните гости по Южното Черноморие. Те се подготвят от екипа на програма „Радио България“ и се излъчват два пъти дневно - в 11 и в 16 часа и по регионалната радиостанция Радио Бургас. От лятото на 2014 г. Радио Варна също излъчва новини на чужди езици - в 11:30 и 19:00 часа.

    Радио България продължава да публикува ежедневните си предавания като аудиофайлове в сайта на БНР. От 2015 г. работи и 24-часов онлайн аудио-поток с програмите на Радио България 11 езика - четири едночасови блока на турски език, и по четири половин-часови блока на албански, английски, арабски, български, гръцки, испански, немски, руски, сръбски и френски език. На 1 декември 2016 г. е закрита арабската секция на Радио България, а към края на годината в предаванията за чужбина работят 70 журналисти и преводачи.

    От 1 юни 2017 г. предаването на Радио България по интернет е прекратено. Само емисиите на турски език за слушателите в България продължават да се излъчват на УКВ (Кърджали и Шумен) и на средни вълни (Видин). Редакциите на чужди езици продължават да публикуват текстове в сайта на БНР.

    През лятото на 2021 г. БНР възстанови звуковите емисии на чужди езици, информационните предавания „България днес“ на английски, немски, руски и турски език са достъпни за слушане на www.bnr.bg, от есента са възобновени и редовни емисии онлайн на испански, френски, гръцки, сръбски и албански език. В началото на 2022 г. предаванията на английски и немски език се ретранслират на къси вълни за кратък период от радиопредавател Калл-Крекел (област Северен Рейн-Вестфалия) на честота 3985 kHz. На 20 октомври 2022 г. е открита новa секция на уеб-сайта на румънски език.

Българско национално радио
София 1040, бул. „Драган Цанков“ 4
тел.: +359 2 933 65 49
електронна поща: [email protected]
уеб-сайт: bnrnews.bg/radiobulgaria