Опознавателен знак LZ

---

    Повиквателният знак, известен още като опознавателен знак или позивна служи за разпознаване на радиостанции, радиослужби и радиолюбители в световния радиоефир. Всяка позивна е уникална и се регистрира по правила, определени от Международен съюз по далекосъобщения. Първата брегова радиостанция в България, започва работа през 1912 г. край Варна с позивна SAF. По-късно през същата година страната ни взема участие на първата международна радиотелеграфна конвенция, проведена в Лондон. Първоначално за България са определени инициали SRA-SRZ, през 1915 г. вече LXA-LZZ, а в следващите години и до днес - LZA-LZZ и българските радио-оператори следва да се обозначават с опознавателни знаци, започващи с LZ-. Варненската радиостанция започва да използва позивни LZF. През 1920-те години Софийската радиотелеграфна станция използва позивни LZA, LBB, LZS. През 1936 г. LZA започва излъчване на програмата на Радио София на къси вълни. От 1947 г. брегова радиостанция „Варна Радио“ излъчва с позивна LZW, от 1957 г. работи „Бургас Радио“ - LZL. Метеорологична информация от София на къси вълни в RTTY режим излъчва към 1958 г. LZD и LZF, към 1965 г. LZE6 и LZG2, към 1988 г. LZM7, към 1997 г. LZA8 и LZU2. През 1990-те БТА използва позивни LZG3, LZP2, LZM7, LZN3, Министерство на външните работи - LZU8, LZV2.



    Авиационния код LZ се използва още от 1900 г. от първия авиопревозвач в света - създадените от граф Фердинанд фон Цепелин дирижабли се обозначават със съкращение на Luftschiff Zeppelin. Ерата на цепелините завършва през 1937 г. с последния трагично завършил презокеански полет на LZ129 „Хинденбург“. Снимка на тази катастрофа е изобразена на корицата на първия албум на британската рок-група „Лед Цепелин“.

    От 1947 г. LZ е код на български въздушни линии (след 1968 г. БГА „Балкан“) според Международна асоциация за въздушен транспорт (IATA) и LAZ по Международна организация за гражданска авиация (ICAO). Полетите са обозначавани LZ012, LZ100, LZ200, LZ152 и т.н.; в по-ранните разписания вътрешните линии са изписвани на кирилица: ЛЗ-14, ЛЗ-53, ЛЗ-71, ЛЗ-89. Днес авиокомпания „България Ер“ има обозначение FB (IATA) и LZB (ICAO). „LZ“ дава името на вокално-инструментална група при „БГА Балкан“, както и на аериран шоколад. След дългогодишно използване на кода от българския национален авиопревозвач, през 2005 г. LZ е предоставен на швейцарската Swiss Global Air Lines, а след 2019 г. на австралийската регионална авиокомпания Air Link. Според ICAO-кода, няколко български частни авиокомпании имат LZ в кода си: Air Ban (LZP), Air Lazur (LZR), Biz Air (LZZ).

Разпределение на радиолюбителските опознавателни знаци

    Комисията за регулиране на съобщенията - КРС определя правилата за използване на радиочестотен спектър за радиосъоръжения от любителска радиослужба в България, съгласно радиорегламента на Международен съюз по далекосъобщения - ITU и Закона за електронните съобщения. Комисията провежда тестове за провеждане на изпити за правоспособност на радиолюбители и предоставя опознавателни знаци. Първият радиолюбителски клуб в България е основан през 1926 г., а през 1970 г. е основана Българската Федерация на Радиолюбителите - БФРА , член на Международния радиолюбителски съюз - IARU .



    Опознавателните знаци за радиолюбители се състоят от националния префикс LZ, следва цифра от 1 до 0 и още два, три или четири знака. Повиквателните знаци за радиолюбители клас 2 започват с LZ1 (за любители и клубове южно от Стара планина) и LZ2 (северно от Стара планина), следват задължително три латински букви. От август 1989 г. Комитетът по съобщения и информатика започва издаването на нови инициали с префикс LZ3, в следващите години са въвведени LZ4, LZ5. Днес радиолюбителите клас 1 могат да ползват знак с префикс LZ3-LZ9 + две латикси букви. За Южна България се използват цифрите 1, 3, 5, 7 и 9, а за Северна България - 2, 4, 6 и 8. Знаци, започващи с LZ0 се използват за специални случаи и ретранслатори. КРС поддържа онлайн регистър на предоставени за ползване опознавателни знаци на радиолюбители и радиоклубове.