Предавателната мрежа на България

Дълги и средни вълни

    Радиоразпръскване на дълги и средни вълни се осъществява в България от 1930 г. Днес в този обхват продължава да работи Радиопредавателна станция Видин, излъчващ програма „Хоризонт“ на 576 kHz.

Къси вълни

    Радиоразпръскване на къси вълни за чужбина. Днес в този обхват работи Радиопредавателен център Костинброд.

Радиорелейни линии

    В края на 50-те години на XX век, възниква необходимост от изграждане на национална предавателна и радиорелейна мрежа, която да послужи за покритие на страната с УКВ радио - и телевизионни сигнали. През 1956 г. е открита първата в България радиорелейна линия София-Пловдив. Софийската станция е в кв. „Лозенец“, антените са монтирани на 20-метрова желязорешетъчна мачта в двора на национализирана къща на ул. „Галичица“ 27. Междинните станции са на вр. Братия в Средна гора и вр. Ботев в Стара планина. Пловдивската станция - РРС Пловдив е на хълма Васил Коларов (днес Данов хълм или Сахат тепе) в центъра на града. През 1959 година телевизионната кула в парка на Свободата в София. На 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация радиорелейната и телевизионна станция на връх Ботев, която се оформя като възлов национален център за развитие на УКВ-радиоразпръскването и телевизионните мрежи в България.



    Като част от националната предавателна мрежа са изградени радиорелейни и телевизионни станции край всеки по-голям град, както и голяма мрежа от телевизионни ретранслатори в малките населени места. Тази мрежа се състои от около 700 ретранслаторни станции. Централата на предприятието за радио- и телевизионни станции се намира в телевизионната кула на бул. Пейо Яворов 2 в София.

— Радиопредавател Пловдив - Пъдарско (1974-2012 г.)

Телевизионна мрежа

    През 60-те години започва изграждане на национална предавателна мрежа, чрез която да се разпространяват програмите на Българското радио и Българската телевизия. Построените в този период основни предавателни съоръжения - на връх Ботев, връх Сръмни рид край Кърджали, връх Гьоз тепе над Слънчев бряг, връх Виден край Кюстендил, връх Зелена глава край прохода Петрохан имат формата на конусообразен пилон и изпълняват ролята на антенни носачи. Други кули то този тип, построени на по-късен етап, са Карандила над Сливен, връх Ореляк - Гоце Делчев и връх Шейновец над Свиленград.

    Емблематичната за курортен комплекс Пампорово телевизионна кула на връх Снежанка е построена през 1978 година. Тове е първото подобно съоръжение в България, носещо характера не само на технологичен, но и на социален архитектурен обект. В нея са разположени както технически, така и административни помещения, сладкарница и площадка за визуално наблюдение. В края на 70-те са издигнати още телевизионните кули в Добрич, Разград, Силистра и Тутракан. През 1985 година е завършен комплекса КРТЦ Витоша, известен повече като телевизионната кула Копитото, а през 1986 година - и най-високата в България телевизионна кула в Русе.




    През 1990-те години са завършени телевизионните станции Петрохан, Свиленград, както и телевизионната кула в Бургас, която е станала неизменна част от силуета на града.

УКВ радиоразпръскване

    По плановете Стокхолм-1952, Женева-1960 и Стокхолм-1961 България запазва правото да използва УКВ честоти: София 66.50, 67.28, 68.06 и 69.26 MHz, Димитрово 65.96, 66.74, 67.52 и 68.60 MHz, Благоевград 66.20, 66.98, 67.76 и 68.84 MHz, Петрич 69.98, 71.24, 72.02 и 72.80 MHz, Гоце Делчев 70.52, 71.36, 72.14 и 72.92 MHz, Пловдив 66.20, 66.98, 67.10, 67.76 и 68.36 MHz; връх Ботев 69.56, 70.88, 71.66 и 72.44 MHz, Кърджали 65.84, 66.62, 67.40 и 68.16 MHz, Стара Загора 70.22 MHz, Ямбол 66.41, 67.19, 67.97 и 68.48 MHz, Елхово 70.67, 71.45 и 72.23 MHz, Бургас 66.02, 66.80, 67.58 и 69.17 MHz, Варна 66.53, 67.31, 68.09 и 69.41 MHz, Коларовград 69.80, 71.00, 71.78 и 72.56 MHz, Михайловград 66.32, 67.10, 67.88 и 69.08 MHz.

    Българското радио има три основни УКВ мрежи:
— „Хоризонт“: София 67.28, 68.06 MHz, Кюстендил 67.76 MHz, Гоце Делчев 66.42, 71.36 MHz, връх Ботев 70.88 MHz, Смолян 67.19 MHz, Кърджали 67.40 MHz, Сливен 68.48, 71.24 MHz, Бургас 67.58 MHz, Варна 67.31 MHz, Толбухин 71.42 MHz, Шумен 71.00 MHz, Русе 67.22 MHz, Силистра 71.78 MHz, Белоградчик 67.88 MHz.
— „Христо Ботев“: София 69.26, 66.50 MHz, Кюстендил 66.20 MHz, Гоце Делчев 72.14 MHz, връх Ботев 72.44 MHz, Пловдив 68.38 MHz, Смолян 66.41 MHz, Кърджали 66.62 MHz, Сливен 72.80 MHz, Бургас 66.02 MHz, Варна 69.41 MHz, Толбухин 68.60 MHz, Шумен 72.56 MHz, Русе 66.44 MHz, Белоградчик 66.32 MHz.
— „Орфей“ и „Знание“: София 71.45, 69.26 MHz, Кюстендил 66.98 MHz, Гоце Делчев 71.36 MHz, връх Ботев 71.66 MHz, Смолян 67.97 MHz, Кърджали 65.84 MHz, Стара Загора 70.22 MHz, Сливен 72.02 MHz, Бургас 66.80 MHz, Варна 69.41 MHz, Толбухин 65.84 MHz, Шумен 69.80 MHz, 71.78 MHz, Русе 69.32 MHz, Белоградчик 67.10 MHz.
— Регионално предаване за столицата се излъчва на 71.45 MHz, по-късно като „Ефир София“ на 69.26 MHz, след 1991 г. в София на тази честота се излъчва и Парламентарен канал. Радио Варна се включва на 69.41 MHz, Радио Пловдив на 68.38 MHz. През 70-те и 80-те години по предавателите на „Орфей“ / „Знание“ по Черноморието се излъчва туристическа програма на чужди езици. След 1993 г. районните радиостанции започват излъчване чрез отделни предаватели на закритата мрежа „Орфей“ / „Знание“.

    През 80-те г. е изградена основната предавателна мрежа на програма „Хоризонт“ в УКВ-обхват 100-108 MHz чрез 12 основни станции: София 103.0 MHz, Белоградчик 102.3 MHz, Еделвайс 102.5 MHz, Варна 100.9 MHz (1985 г.); Кърджали 105.0 MHz, Шумен 102.0 MHz (1986 г.); Русе 10.30 MHz (1987 г.), връх Ботев 100.9 MHz (1988 г.); Кюстендил 102.1 MHz, Ореляк 100.3 MHz, Петрохан 101.4 MHz, Смолян 101.6 MHz. През 90-те са включени допълнителните предаватели: Айтос 88.0 MHz, Боровец 88.2 MHz, Добрич 104.3 MHz, Ивайловград 91.6 MHz, Плевен 102.7 MHz, Правец 102.4 MHz, Приморско 90.2 MHz, Провадия 102.9 MHz, Свиленград 99.7 MHz, Силистра 103.3 MHz, Ябланица 89.2 MHz, Якоруда 101.7 MHz.

    От 1988 г. програма „Христо Ботев“ се излъчва в София на 92.9 MHz. След 1993 г. са включени предаватели Добрич 102.3 MHz, Кресна 89.7 MHz, Плевен 100.2 MHz, Пловдив 90.6 MHz, Правец 98.4 MHz, Приморско 91.7 MHz, Провадия 88.9 MHz, Свиленград 94.9 MHz, Силистра 107.1 MHz, Смолян 96.0 MHz, Стара Загора 98.3 MHz.

    След 2000 г. са пуснати нови предаватели на програма „Хоризонт“: Кресна 88.8 MHz, Никопол 96.4 MHz, Сливен 87.8 MHz; на програма „Христо Ботев“: Белоградчик 88.2 MHz, Бургас 95.3 MHz, Варна 104.8 MHz, връх Ботев 92.2 MHz, Гоце Делчев 98.5 MHz, Кърджали 99.2 MHz, Кюстендил 99.3 MHz, Русе 95.7 MHz, Сливен 98.7 MHz, Шумен 100.4 MHz.






    През 1963 г. е създадено държавно предприятие „Радио и телевизия“ към Министерство на съобщенията, което да изгражда и поддържа радиорелейната и предавателна мрежа в страната и развива покритието на страната с радио- и телевизионни програми. През 1983 г. ДП „Радио и телевизия“ е преобразувано в стопанско предприятие „Радиостанции и телевизия“, през 1987 г. - в стопански комбинат. През 1990 г. с състава на Комитета по съобщения и информатика е създадено Национално управление „Радио и телевизионни станции“ (НУ РТС), което поема активите и пасивите на СК „Радио и телевизия“ (зап. №59/20.02.1990 г., обн. ДВ, бр. 27/1991 г.). През 1992 г. управлението става част от структурата на новообразуваното държавно предприятие Българска телекомуникационна компания (БТК).

    В началото на 2005 г. завървша приватизацията на „Българска телекомуникационна компания“. С Постановление на МС №168/20 юли 2005 г. се отделят далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време от далекосъобщителната мрежа на БТК и се прехвърлят към „Държавна мрежа за сигурност и отбрана“ при ДАИТС. Закрито е специализираното поделение към БТК „Далекосъобщителни обекти“.

    През 2008 г. БТК прави опит да продаде НУРТС на австрийския национален оператор ОRS (Österreichische Rundfunksender). През 2010 г. е основано „НУРТС България“ ЕАД и в следващите две години БТК продава дяловете си от това дружество - 50% на регистрираната в Кипър фирма Mancelord Ltd и останалите 50% - на регистрираната в ОАЕ Bluesat Partners Ltd. През 2009-2010 г. лицензии за излъчване на ефирна цифрова телевизия получават компаниите „Тауърком България“ (2 мултиплекса с търговски програми) и „Хану Про“ (1 мултиплекс с обществени програми). През 2011 г. двете компании започват пробно излъчване чрез телекомуникационната мрежа на НУРТС. На 30 септември 2013 г. са изключени всички аналоговите телевизионни предаватели и България преминава към изцяло цифрово телевизионно излъчване. Поделението за сателитни мрежи и системи на НУРТС се отделя в „Планасат“ АД.

    От 2015 г. БТК отново е собственик на НУРТС, включително поделенията за ефирно радио излъчване, колокация, цифрова ефирна телевизия (НУРТС Диджитъл) и сателитни услуги (Плана Сат). През 2022 г. името на „Българска телекомуникационна компания“ е променено на „Виваком България“.

---

Вижте още:
• Радиочестотен спектър - ниски, средни, високи честоти (30-30000 kHz)
• Радиослужби за въздушна и морска навигация на ДВ/СВ/КВ
• Радиочестотен спектър - много високи и ултрависоки честоти (30-3000 MHz)
• Радиослужби за въздушна и морска навигация на УКВ
• Как се разпространяват радиовълните
• Повиквателен знак LZ

Туитни